Пътни експерти: Хиляди загиват по Кресненското дефиле, а Зелените искат да спрат АМ Струма
Само в границите на месец март тази година, две зелени неправителствени организации и двама екоактивисти са завели осем каузи във Върховния административен съд против процедурите по дотъкмяване на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. Жалбите са с претекстове, че новият път ще наруши местообитанията на земноводни и влечуги, за това оповестяват от Българска асоциация на потърпевши при произшествия. По думите им това се случва на фона на черната статистика, съгласно която единствено в интервала 2008 - 2022 година в Кресненското дефиле при произшествия са почина 71 индивида, а тежко ранените са 386.
Ето я цялата им позиция, изпратена до медиите:
Мрачната действителност за войната по пътищата на България е жестока. Само в интервала 2008 - 2022 година в 100 783 тежки произшествия са починали 9016 индивида, а ранените са 115 446 българи, в това число и доста деца.
Според данни на Евростат, Националния статистически институт и Министерството на вътрешните работи, България е отпред на черната статистика за починалите от автомобилни произшествия в Европейския съюз с 8.6 жертви на 100 000 поданици.
От 20 000 километра съществени пътища в страната, 19 154 км са с насрещно придвижване, а автомагистрали са единствено 846 км – това са едвам 4.2%. България се подрежда на последно място в Европейския съюз по километри автомагистрали на глава от популацията, както и на квадратен километър.
Интересна е директната връзка сред инфраструктурата и пътната сигурност - два от най- сериозните сектори, с десетки жертви годишно, бяха реновирани и жертвите спаднаха до нула. Пример за това са пътят Бургас – Созопол и Пловдив – Асеновград, където се разшири пътният сектор и се разделиха насрещно движещите се потоци.
От „ Българска асоциация на потърпевшите при произшествия “ www.bazk.org считаме, че е извънредно време животът и здравето на българите да бъдат сложени преди всичко и сънародници ни да имат опцията да се движат по безвредни, нови и европейски пътища.
Кресненското дефиле е най-явният образец, че неналичието на съвременна и безвредна инфраструктура убива. 15-километровата права се е трансформирала в най-смъртоносната в България, а всяка година по нея се появяват по две-три нови надгробни плочи.
Единственият метод да се постави завършек на това е българските управляващи да отстоят държавния и публичен интерес и строителството на последните 15 километра от автомагистралата да стартира в най-кратки периоди.
Магистралата от София до Кулата трябваше да е подготвена още през 2004г. за Олимпийските игри в Атина.
За образец през, това време в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, български пътностроителни компании построиха извънредно комплицираната автомагистрала Калотина - Ниш. Положителен образец от нашия район е гръцката Виа Егнатия Одос. Над 670 км, 76 тунела и 1650 моста свързват гръцко - турската граница с Игуменица на Йонийско море. Броят на жертвите е най-малък, макар че автомагистралата е в употреба от 2009г.
Основните аргументите за 20-годинишното закъснение довършването на Автомагистрала Струма са тежките национални и европейски административни процедури.
Друга сериозна спънка е злоупотребата с правата от страна на зелени неправителствени организации. Абсолютно безконтролно и необяснимо е, за какво неправителствени организации желаят да провалят построяването на Автомагистрала Струма през място, където 71 индивида са изгубили живота си, а стотици са ранени, завеждайки съзнателно поредност от каузи.
Тази процедура на част от еколозите продължава към този момент над 20 години. По същия сюжет са обжалвани и други инфраструктурни планове като тунела под връх Шипка и Петрохан.
От „ Българска асоциация на потърпевшите при произшествия “ която се бори за понижаване на жертвите по пътищата, считаме, че жителите, транспортният бранш и пътуващите нямат повече търпението да чакат още 10 или 20 години, с цел да се довършат едни единствено 15 км автомагистрала през Кресненското дефиле.
Нейното толкоз дълго закъснение ще докара до още доста жертви - български и европейски жители.
Ние настояваме за незабавна смяна в законодателството в посока облекчение на бюрократичната тежест при построяването на автомагистрали у нас. Прекратяване опцията за нескончаеми обжалвания от страна на недобросъвестни Неправителствени организации и лица, с цел да няма в допълнение утежняване и на без това тежките и мудни процедури. Война по пътищата би трябвало да спре, с цел да не умират безсмислено хора.
Ето я цялата им позиция, изпратена до медиите:
Мрачната действителност за войната по пътищата на България е жестока. Само в интервала 2008 - 2022 година в 100 783 тежки произшествия са починали 9016 индивида, а ранените са 115 446 българи, в това число и доста деца.
Според данни на Евростат, Националния статистически институт и Министерството на вътрешните работи, България е отпред на черната статистика за починалите от автомобилни произшествия в Европейския съюз с 8.6 жертви на 100 000 поданици.
От 20 000 километра съществени пътища в страната, 19 154 км са с насрещно придвижване, а автомагистрали са единствено 846 км – това са едвам 4.2%. България се подрежда на последно място в Европейския съюз по километри автомагистрали на глава от популацията, както и на квадратен километър.
Интересна е директната връзка сред инфраструктурата и пътната сигурност - два от най- сериозните сектори, с десетки жертви годишно, бяха реновирани и жертвите спаднаха до нула. Пример за това са пътят Бургас – Созопол и Пловдив – Асеновград, където се разшири пътният сектор и се разделиха насрещно движещите се потоци.
От „ Българска асоциация на потърпевшите при произшествия “ www.bazk.org считаме, че е извънредно време животът и здравето на българите да бъдат сложени преди всичко и сънародници ни да имат опцията да се движат по безвредни, нови и европейски пътища.
Кресненското дефиле е най-явният образец, че неналичието на съвременна и безвредна инфраструктура убива. 15-километровата права се е трансформирала в най-смъртоносната в България, а всяка година по нея се появяват по две-три нови надгробни плочи.
Единственият метод да се постави завършек на това е българските управляващи да отстоят държавния и публичен интерес и строителството на последните 15 километра от автомагистралата да стартира в най-кратки периоди.
Магистралата от София до Кулата трябваше да е подготвена още през 2004г. за Олимпийските игри в Атина.
За образец през, това време в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, български пътностроителни компании построиха извънредно комплицираната автомагистрала Калотина - Ниш. Положителен образец от нашия район е гръцката Виа Егнатия Одос. Над 670 км, 76 тунела и 1650 моста свързват гръцко - турската граница с Игуменица на Йонийско море. Броят на жертвите е най-малък, макар че автомагистралата е в употреба от 2009г.
Основните аргументите за 20-годинишното закъснение довършването на Автомагистрала Струма са тежките национални и европейски административни процедури.
Друга сериозна спънка е злоупотребата с правата от страна на зелени неправителствени организации. Абсолютно безконтролно и необяснимо е, за какво неправителствени организации желаят да провалят построяването на Автомагистрала Струма през място, където 71 индивида са изгубили живота си, а стотици са ранени, завеждайки съзнателно поредност от каузи.
Тази процедура на част от еколозите продължава към този момент над 20 години. По същия сюжет са обжалвани и други инфраструктурни планове като тунела под връх Шипка и Петрохан.
От „ Българска асоциация на потърпевшите при произшествия “ която се бори за понижаване на жертвите по пътищата, считаме, че жителите, транспортният бранш и пътуващите нямат повече търпението да чакат още 10 или 20 години, с цел да се довършат едни единствено 15 км автомагистрала през Кресненското дефиле.
Нейното толкоз дълго закъснение ще докара до още доста жертви - български и европейски жители.
Ние настояваме за незабавна смяна в законодателството в посока облекчение на бюрократичната тежест при построяването на автомагистрали у нас. Прекратяване опцията за нескончаеми обжалвания от страна на недобросъвестни Неправителствени организации и лица, с цел да няма в допълнение утежняване и на без това тежките и мудни процедури. Война по пътищата би трябвало да спре, с цел да не умират безсмислено хора.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ