Очакват ни екстремни бури с разрушителен ефект
Само в миналата седмица в разнообразни елементи на страната се следиха нетипични за България естествени стихии. Краткотраен плевел вятър, именуван “пясъчен демон ” стресна плажуващи в Слънчев бряг в края на август. Ден по-късно в Синеморец синоптици от Национален институт по метеорология и хидрология снимаха водно торнадо. В обществените мрежи се появиха и фрагменти на гъста водна мъгла в слънчево време в Созопол. Преди два дни извънредно мощен смерч мина през Кюстендил и района и изкорени вековни дървета, като нанесе съществени вреди на инфраструктурата и потроши коли. Критична бе и обстановката в Благоевградско. Едновременно дъжд от градушка се изля в Медвенския Балкан над Котел.
Според климатолози, в случай че наклонността на стопляне и влага продължи, такива феномени ще зачестяват и ще стават все по-силни. Индикация за рискови идни бедствия е съвпадението на естествени стихии.
“С други думи - няма да имаме тропически циклони, само че ще имаме местни рискови стихии с унищожителен резултат ”, съобщи пред “Труд news ” специалистът по естествени бедствия Атанас Кръстанов. Според него би трябвало да чакаме увеличение на честотата на рисковите феномени: “Повече поройни превалявания, по-чести стихии и продължителни интервали на суша ”, предизвести експертът. Той цитира прогнозите на IPCC (Междуправителствена експертна група по изменение на климата) за района на България, които демонстрират, че междинната температура у нас ще се повиши с най-малко 2-3°C, което ще промени сезонността: по-дълги и горещи лета, по-кратки и нестабилни зими. Това ще засегне водните запаси и ще усили риска от бедствия ”, безапелационен бе Кръстанов.
Интензивните стихии и опустошителни смерчове, както и водни торнадо по Черноморието в последните дни са индикация за идни рискови климатични аномалии. Към това сочи и Шестия оценъчен отчет на IPCC, съгласно чиито данни едновременна и/или поредна демонстрация на сходни или разнообразни по вид рискови метеорологични феномени съставлява съставни събития. Те постоянно могат да окажат по-силно влияние върху обществото и екосистемите, в сравнение с самостоятелни рискови събития. Например засушаване в композиция с гореща вълна би нараснало риска от пожари и вреди за земеделието. Според панела е допустимо в бъдеще да се следят невиждани съставни събития - такива, които преди не са се следили над даден регион, се споделя в отчета.
“Като цяло, съставните събития се трансформират, посредством смяна на междинните условия при едно от тях, да вземем за пример по-горещи сухи интервали, посредством увеличаване на “екстремността ” им (например повече дни на горещо, и изсъхнало време) и посредством увеличение на зависимостта сред 2 типа феномени като горещо време и суша, което значи по-контрастно време през годината ”, заключи метеорологът Николай Петров. В своя публикация за научния портал “Климатека ” той споделя: “В доста случаи тези рискови събития и обвързваните с тях рискове могат да надвишават опцията на природата и обществата да се оправят с тях, което от своя страна води до публични или екологични последствия и по-голям риск за пораждане на бедствия ”, споделя метеорологът. Той изясни така наречен, че съставни събития имат непосредствено влияние върху измръзване на овошки и загуба на годишна продукция, на което сме очевидци тази година.
“Има мотив за терзание, тъй като комбинацията от последните естествени феномени в границите на няколко седмици демонстрира внезапно увеличение на климатичната неустойчивост у нас ”, добави специалистът по естествени бедствия Атанас Кръстанов. Той добави, че Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към този момент регистрира, че в България броят на рисковите метеорологични събития се е удвоил през последните 30 години. “Явления като градушка “като сняг ” в Котленския Балкан или поройните наводнения в Китен са резултат от по-топли и по-влажни въздушни маси, които основават условия за бързи и разрушителни стихии.
Това значи, че аномалиите няма да останат изолирани случаи, а последователно ще се трансформират в нова норма, изискваща акомодация както на институциите, по този начин и на жителите ”, сподели специалистът. Той бе безапелационен: “България към този момент не е “спокойна зона ” - сходни феномени зачестяват и демонстрират, че сме в нова климатична действителност.
Според климатолози, в случай че наклонността на стопляне и влага продължи, такива феномени ще зачестяват и ще стават все по-силни. Индикация за рискови идни бедствия е съвпадението на естествени стихии.
“С други думи - няма да имаме тропически циклони, само че ще имаме местни рискови стихии с унищожителен резултат ”, съобщи пред “Труд news ” специалистът по естествени бедствия Атанас Кръстанов. Според него би трябвало да чакаме увеличение на честотата на рисковите феномени: “Повече поройни превалявания, по-чести стихии и продължителни интервали на суша ”, предизвести експертът. Той цитира прогнозите на IPCC (Междуправителствена експертна група по изменение на климата) за района на България, които демонстрират, че междинната температура у нас ще се повиши с най-малко 2-3°C, което ще промени сезонността: по-дълги и горещи лета, по-кратки и нестабилни зими. Това ще засегне водните запаси и ще усили риска от бедствия ”, безапелационен бе Кръстанов.
Интензивните стихии и опустошителни смерчове, както и водни торнадо по Черноморието в последните дни са индикация за идни рискови климатични аномалии. Към това сочи и Шестия оценъчен отчет на IPCC, съгласно чиито данни едновременна и/или поредна демонстрация на сходни или разнообразни по вид рискови метеорологични феномени съставлява съставни събития. Те постоянно могат да окажат по-силно влияние върху обществото и екосистемите, в сравнение с самостоятелни рискови събития. Например засушаване в композиция с гореща вълна би нараснало риска от пожари и вреди за земеделието. Според панела е допустимо в бъдеще да се следят невиждани съставни събития - такива, които преди не са се следили над даден регион, се споделя в отчета.
“Като цяло, съставните събития се трансформират, посредством смяна на междинните условия при едно от тях, да вземем за пример по-горещи сухи интервали, посредством увеличаване на “екстремността ” им (например повече дни на горещо, и изсъхнало време) и посредством увеличение на зависимостта сред 2 типа феномени като горещо време и суша, което значи по-контрастно време през годината ”, заключи метеорологът Николай Петров. В своя публикация за научния портал “Климатека ” той споделя: “В доста случаи тези рискови събития и обвързваните с тях рискове могат да надвишават опцията на природата и обществата да се оправят с тях, което от своя страна води до публични или екологични последствия и по-голям риск за пораждане на бедствия ”, споделя метеорологът. Той изясни така наречен, че съставни събития имат непосредствено влияние върху измръзване на овошки и загуба на годишна продукция, на което сме очевидци тази година.
“Има мотив за терзание, тъй като комбинацията от последните естествени феномени в границите на няколко седмици демонстрира внезапно увеличение на климатичната неустойчивост у нас ”, добави специалистът по естествени бедствия Атанас Кръстанов. Той добави, че Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към този момент регистрира, че в България броят на рисковите метеорологични събития се е удвоил през последните 30 години. “Явления като градушка “като сняг ” в Котленския Балкан или поройните наводнения в Китен са резултат от по-топли и по-влажни въздушни маси, които основават условия за бързи и разрушителни стихии.
Това значи, че аномалиите няма да останат изолирани случаи, а последователно ще се трансформират в нова норма, изискваща акомодация както на институциите, по този начин и на жителите ”, сподели специалистът. Той бе безапелационен: “България към този момент не е “спокойна зона ” - сходни феномени зачестяват и демонстрират, че сме в нова климатична действителност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ