Само в една бързо развиваща се държава като Америка през

Само в една бързо разрастваща се страна като Америка през 19. век девойката можеше да се омъжи два пъти дневно, защото нормално първия младоженец го застрелваха още преди обяд. И единствено в една постепенно разрастваща се страна като България гласоподавателят може да припознае в границите на година двама Спасители.

Славата на Слави търпя от ден до пладне, за което бяха положени големи старания от самия Трифонов и Тошковците към него - те за два Народното събрание, въпреки и краткотрайни, не схванаха, че не са в студиото на 7/8, а в парламентарната зала, където хорото се играе в напълно различен темп. И че чалгализираното его може да ти затрие прохождащата политическа физиономия.

Защото зашеметеният от ценовия потрес и други благини гласоподавател не желае една мрачна холограма от диванчето да го наставлява и направлява със яростен израз, изживявайки се като единствения бенефициент на истината.

А какво желае гласоподавателят?

Този мъченик български, който от 30 години се надява да му ъпдейтнат живота. Иска един безкористен, млад, супер просветен на Запад, движимост в бизнеса, учтив, обаятелен, ухилен и честен политик. И най-много - да се споделя Кирил Петков.

И за шанс (нещо извънредно рядко в политическата ни история), го получава. От плът и кръв, който на всичко от горната страна върви пеш и почитателите може да го пипнат и да си създадат селфи с него.

Засега е ясно, че Петков умее да прави бизнес в една подредена страна. А ще съумее ли да прави политика в една неподредена страна? Това е въпросът. За него - с хамлетовска тежест.

От отговора зависи ще го бъде ли, или няма да го бъде на политическата сцена. И най-много - ще я бъде ли вярата на българския гласоподавател, за която с трагична неизбежност важат думите на Екзюпери, че е последният ключ, който отваря вратата.

Кирил Петков се появява на точното място, в точното време и - в случай че му имаме вяра и на половина - е точният човек. Той не е дежавю на Слави, както преждевременно го дефинира ошашавената от политическия поврат и непоканената в новата политическа еуфория Нинова.

Той е противоположното на Слави, даже единствено като лъчение, което от време на време е определящо в политическата игра и много подценявано от по-дъртите артисти. Петков има късмет, дори и да го определим с помпозното „ исторически “. Но корумпираният свят е огромен и рискове дебнат отвред.

Почтеността, по този начин жадувана от българския гласоподавател, е разграничителна линия, доста по-дълбока от тази, която мъчеха да прокарат сред партиите на статуквото и смяната. Почтеността не може да бъде приватизирана, нито е толкоз елементарно да определиш кой е честен и кой не съблюдава поредно и безкомпромисно мощни морални и етични правила и полезности.

Почтеността не е единствено декларация, както побърза да се причисли в тима на почтените постоянно готовата Мая, чиято политическа съдружничка се прочу с 500К. Почтеността е относително лесна и удачна дегизировка за политически хитреци, корумпирани и корумпиращи, които с стоманени лакти ще избутат същински почтените, с цел да се вредят под знамето на проспериращата партия.

Петков към този момент го усети с прибързаните мераци за предизборни обединения с очертаващата се ракета притежател.

И занапред ще го усеща с неизбежните следизборни обединения. И с избора на мандатоносители на локално равнище, където гъмжи от остап​бендеровци, които знаят четиристотин относително почтени метода за печелене на пари.

Тоест, казано екзистенциално, 500К дебнат отвред и най-много откъм гърба. И с този балкански майсторлък харвардският ученик би трябвало да е наясно, преди да е станало късно.

И още нещо: Кирил Петков през вчерашния ден направи първата си неточност. Не политическа, а поетическа, която обаче ще има жестоки политически последици. С една непремерена тирада изгуби хиляди гласоподаватели.

Знае ли той какво знамение е писателската колегия, та да се осмели да съобщи, че сал един от тях ще влезе в учебниците. О, смут! Петков на секундата беше намразен от 500 положителни писатели, от 5000 относително положителни и от 50 000 графомани. Като го умножим по 4 техни родственици, става ужасно - той преди малко изгуби стотина хиляди гласоподаватели. И освен това, без да броим неизброимата войска от секрети и очевидни поетеси.

Така че харвардският ученик да бъде изключително внимателен по тази тематика и още в идващото си изявление да се покае.

Така след години някоя поетеса може да напише и поема за него. Само че това прекалено много ще подсети за ръководителя, за който поколенията ще не престават да спорят дали е прочел единствено първия том на Винету или задачите два.