Реформата на ВиК сектора доведе до масов воден режим
Само в 5 от 28 области на страната няма селища, които да са под някаква форма на воден режим. В общо 92 общини изпитват проблеми с постоянното водоснабдяване за битови потребности. Оправдание за сегашната обстановка е предстояща - рекордно високите температури през това лято и засушаването. Засегнатите градове и села са близо 300, в тях живеят близо 400 хиляди души. Според специалистите Министерство на регионалното развитие и КЕВР, близо 15% от популацията на страната изпитва проблем с постоянното и качествено водоснабдяване. Но казусът не е единствено в сушата и високите температури. Освен жегата и сушата, неприятното ръководство на водните запаси са измежду проблемите за безводието. За неприятната ВиК мрежа се приказва от години, макар милиардите вложени вложения. Оказва се, че загубите не са единствено от тръбите. В доста от случаите това са обири, които не могат да бъдат открити.
ВиК сдруженията в някои общини регистрират рекордни загуби на вода, достигащи до близо 84%, демонстрират данни на Министерството на районното развиване и благоустройството. Най-големи загуби регистрира ВиК Шумен, където загубите са 83,72% през предходната година, при 82,12% през 2022 година или това значи по 36,38 кубика на километър дневно. Над 80 на 100 са загубите на вода още във ВиК Перник и ВиК Сливен. Над 78 на 100 пък стигат те във ВиК Монтана, към 72 на 100 са във Ямбол, Хасково, Търговище, София област и Добрич.
За Софийска област загубите на вода възлизат на 20,83 куб. м на километър дневно. Само пет сдружения отичат, че губят под половината от доставяната вода и това са Русе, Смолян, Кърджали, Видин и Благоевград, където дневно течовете са под 10 куб. метра само че километър. За предходната година по отношение на 2022 година съвсем няма смяна в регистрираните загуби на вода в обособените сдружения, което значи, че загубите по водопреносната мрежа остават огромни.
Друг проблем е пръснатата отговорност за водохранилищата. Четири министерства дават отговор под някаква форма за водата за битови, напоителни и бизнес потребности. Ако извадим от статистиката изчислявания дебит река Дунав, България се трансформира във водно бедна страна. Освен това приблизително с 20% са по-празни язовирите у нас през днешния ден, по отношение на същия интервал на предходната година.
Това е действителният резултат от промяната във ВиК бранша, за която се приказва повече от четвърт век. Първият заем за задачата бе провиснал през далечната 1998 година от Световната банка, а откакто страната ни стана член на Европейски Съюз за възстановяване на водоснабдяването разчитаме повече на пари от Брюксел. Ако България усъвършенства водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са нужни 35 години, с цел да имат българите качествена услуга. До този извод стигна Световната банка при писането на водната тактика на страната. През последните години във ВиК бранша у нас са наливани по 167 млн. лева годишно. За да се оправим с пречистването на отпадните води, да се понижат загубите и се увеличи качеството, през идващите години във ВиК бранша би трябвало да се вложат близо 12 милиарда евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безплатна помощ от Европейски Съюз, другата част би трябвало да се обезпечи със заеми.
Окрупняване
Никой не се наема да пресметна с какъв брой ще нарастне водата, в случай че се създадат тези вложения, само че съгласно специалисти през идващия четвърт век за водни помощи ще трябват към 300 млн. лева годишно, тъй като цените ще станат такива, че най-бедните няма да могат да си ги разрешат. От сегашните 66 ВиК сдружения в България би трябвало да останат 28, написа още в тактиката. Правилото е, че не би трябвало да има компании с под 250 000 клиенти, защото, в случай че паднат под този брой клиенти, ще бъдат неефективни. Окрупняването в бранша стартира, само че то срещна тихия отпор на засегнатите - общините и самите ВиК сдружения.
Както към този момент стана дума през идващите 10 години е належащо да бъдат вложени близо 12 милиарда евро. във водния бранш. В същото време главните средства за вложения в бранша са към 10 пъти по-малко. Те са по линия на европейските фондове като по стратегия " Околна среда " са планувани към 1 милиарда евро и още към 100 млн. евро по Програмата за развиване на селските региони. Така близо 3,5 млн. българи, които чакат по-добри ВиК услуги и по-малко загуба на вода по остарялата водопроводна и канализационна мрежа, продължат да чакат и в този момент. И въпреки че през последните години цената на водата в страната непрекъснато да се усилва с аргумента, че трябват вложения за понижаване течовете по мрежата, в някои градове повишаването стигна 10%, загубите при преноса на животворната течност не спадат ни минимум, даже нарастват.
Загуби
Данни на КЕВР демонстрират, че на всеки 100 километра от водоснабдителната мрежа се случват по 85 повреди годишно, а при канализацията повредите са 200 на 100 километра. Близо половината водомери са отвън техническа валидност и евентуално неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на подадената вода.
В последна сметка излиза, че водният бранш прави каквото си желае с получаваните допълнително доходи от увеличението на цената на ВиК услугите, които по никакъв метод не се усъвършенстват, а КЕВР е безсилна да предприеме друго с изключение на да продължи да усилва цената на водата.
Според ВиК специалисти казусът може да бъде решен, в случай че се вкара лицензионен режим за ВиК операторите по образеца на сдруженията, занимаващи се с систематизиране и доставяне с ток и газ. В момента няма такова опция, а лицензионният режим позволява интервенция на КЕВР при несъблюдение на уговорките на съответното ВиК и лишаване на лиценза му за работа. Основната причина за този обаян кръг с проблемите на водния бранш е неналичието на промяна в бранша, макар че за нея се приказва от години и Еврокомисията категорично обвърза осъществяването с отпущането на пари от еврофондовете за ВиК инфраструктура.
Зониране
Освен всичко друго се оказва, че ВиК сдружения не вършат нищо за бързото разкриване на течове в мрежата. Това може да стане със зонирането на мрежата на дадена територия и да се мери количеството преминаваща вода от зона в зона. По този метод операторът ще може следи обособените елементи на мрежата и ще може да дефинира местата, които са с по-големи загуби, с цел да възнамерява ограничения за тяхното премахване. За 2017 година едвам 15 % от тези зони, които би трябвало да бъдат построени в България, са факт. Това демонстрира, че ВиК операторите нямат надеждни данни за входа на водоснабдителната система. Отделно е незадоволителното вложение в мрежата, макар вкараните в цената на водата нужни инвестиции за рехабилитацията на водопроводи и канализация. От разбора на КЕВР не излиза наяве и какъв брой е междинното несъблюдение на плануваните и остойностени в цената вложения. В документа се показва, че общо вложените пари в бранша са 193 млн. лева, от които 96 млн. лева са на процедура безплатно отпуснати средства от министерствата на околната среда - 28 млн. лева, от районното развиване - 26.77 млн. лева, и от оперативната стратегия " Околна среда " - над 42 млн. лева.Тази сума е прекомерно дребна на фона на изчислените нужни за бранша средства от 12 милиарда евро.
ВиК сдруженията в някои общини регистрират рекордни загуби на вода, достигащи до близо 84%, демонстрират данни на Министерството на районното развиване и благоустройството. Най-големи загуби регистрира ВиК Шумен, където загубите са 83,72% през предходната година, при 82,12% през 2022 година или това значи по 36,38 кубика на километър дневно. Над 80 на 100 са загубите на вода още във ВиК Перник и ВиК Сливен. Над 78 на 100 пък стигат те във ВиК Монтана, към 72 на 100 са във Ямбол, Хасково, Търговище, София област и Добрич.
За Софийска област загубите на вода възлизат на 20,83 куб. м на километър дневно. Само пет сдружения отичат, че губят под половината от доставяната вода и това са Русе, Смолян, Кърджали, Видин и Благоевград, където дневно течовете са под 10 куб. метра само че километър. За предходната година по отношение на 2022 година съвсем няма смяна в регистрираните загуби на вода в обособените сдружения, което значи, че загубите по водопреносната мрежа остават огромни.
Друг проблем е пръснатата отговорност за водохранилищата. Четири министерства дават отговор под някаква форма за водата за битови, напоителни и бизнес потребности. Ако извадим от статистиката изчислявания дебит река Дунав, България се трансформира във водно бедна страна. Освен това приблизително с 20% са по-празни язовирите у нас през днешния ден, по отношение на същия интервал на предходната година.
Това е действителният резултат от промяната във ВиК бранша, за която се приказва повече от четвърт век. Първият заем за задачата бе провиснал през далечната 1998 година от Световната банка, а откакто страната ни стана член на Европейски Съюз за възстановяване на водоснабдяването разчитаме повече на пари от Брюксел. Ако България усъвършенства водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са нужни 35 години, с цел да имат българите качествена услуга. До този извод стигна Световната банка при писането на водната тактика на страната. През последните години във ВиК бранша у нас са наливани по 167 млн. лева годишно. За да се оправим с пречистването на отпадните води, да се понижат загубите и се увеличи качеството, през идващите години във ВиК бранша би трябвало да се вложат близо 12 милиарда евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безплатна помощ от Европейски Съюз, другата част би трябвало да се обезпечи със заеми.
Окрупняване
Никой не се наема да пресметна с какъв брой ще нарастне водата, в случай че се създадат тези вложения, само че съгласно специалисти през идващия четвърт век за водни помощи ще трябват към 300 млн. лева годишно, тъй като цените ще станат такива, че най-бедните няма да могат да си ги разрешат. От сегашните 66 ВиК сдружения в България би трябвало да останат 28, написа още в тактиката. Правилото е, че не би трябвало да има компании с под 250 000 клиенти, защото, в случай че паднат под този брой клиенти, ще бъдат неефективни. Окрупняването в бранша стартира, само че то срещна тихия отпор на засегнатите - общините и самите ВиК сдружения.
Както към този момент стана дума през идващите 10 години е належащо да бъдат вложени близо 12 милиарда евро. във водния бранш. В същото време главните средства за вложения в бранша са към 10 пъти по-малко. Те са по линия на европейските фондове като по стратегия " Околна среда " са планувани към 1 милиарда евро и още към 100 млн. евро по Програмата за развиване на селските региони. Така близо 3,5 млн. българи, които чакат по-добри ВиК услуги и по-малко загуба на вода по остарялата водопроводна и канализационна мрежа, продължат да чакат и в този момент. И въпреки че през последните години цената на водата в страната непрекъснато да се усилва с аргумента, че трябват вложения за понижаване течовете по мрежата, в някои градове повишаването стигна 10%, загубите при преноса на животворната течност не спадат ни минимум, даже нарастват.
Загуби
Данни на КЕВР демонстрират, че на всеки 100 километра от водоснабдителната мрежа се случват по 85 повреди годишно, а при канализацията повредите са 200 на 100 километра. Близо половината водомери са отвън техническа валидност и евентуално неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на подадената вода.
В последна сметка излиза, че водният бранш прави каквото си желае с получаваните допълнително доходи от увеличението на цената на ВиК услугите, които по никакъв метод не се усъвършенстват, а КЕВР е безсилна да предприеме друго с изключение на да продължи да усилва цената на водата.
Според ВиК специалисти казусът може да бъде решен, в случай че се вкара лицензионен режим за ВиК операторите по образеца на сдруженията, занимаващи се с систематизиране и доставяне с ток и газ. В момента няма такова опция, а лицензионният режим позволява интервенция на КЕВР при несъблюдение на уговорките на съответното ВиК и лишаване на лиценза му за работа. Основната причина за този обаян кръг с проблемите на водния бранш е неналичието на промяна в бранша, макар че за нея се приказва от години и Еврокомисията категорично обвърза осъществяването с отпущането на пари от еврофондовете за ВиК инфраструктура.
Зониране
Освен всичко друго се оказва, че ВиК сдружения не вършат нищо за бързото разкриване на течове в мрежата. Това може да стане със зонирането на мрежата на дадена територия и да се мери количеството преминаваща вода от зона в зона. По този метод операторът ще може следи обособените елементи на мрежата и ще може да дефинира местата, които са с по-големи загуби, с цел да възнамерява ограничения за тяхното премахване. За 2017 година едвам 15 % от тези зони, които би трябвало да бъдат построени в България, са факт. Това демонстрира, че ВиК операторите нямат надеждни данни за входа на водоснабдителната система. Отделно е незадоволителното вложение в мрежата, макар вкараните в цената на водата нужни инвестиции за рехабилитацията на водопроводи и канализация. От разбора на КЕВР не излиза наяве и какъв брой е междинното несъблюдение на плануваните и остойностени в цената вложения. В документа се показва, че общо вложените пари в бранша са 193 млн. лева, от които 96 млн. лева са на процедура безплатно отпуснати средства от министерствата на околната среда - 28 млн. лева, от районното развиване - 26.77 млн. лева, и от оперативната стратегия " Околна среда " - над 42 млн. лева.Тази сума е прекомерно дребна на фона на изчислените нужни за бранша средства от 12 милиарда евро.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ