Кои са по-добре защитени от Ковид - ваксинираните или преболедувалите?
Само три месеца ли са предпазени преболедувалите от нова зараза с Ковид-19 и чия отбрана е по-сигурна - на имунизираните или на преболедувалите? Отговори на някои от най-важните въпроси.
От средата на януари 2022 в Германия влезе в действие основна смяна – преболедувалите Ковид-19 имат право на зелен документ към този момент единствено за 3 месеца, а не за 6, както беше допреди това. От института „ Роберт Кох “ се аргументираха с това, че разновидността Омикрон поражда огромен риск от нова зараза – в това число и за преболедувалите.
Според специалистите, човек може да се разболее наново и отново да стане преносител на болестта. И въпреки всичко - целесъобразно ли е от научна позиция съкращаването на този период от 6 на 3 месеца? И чия отбрана е по-сигурна – тази?
Как реагира имунната система?
Както след естествена зараза, по този начин и след имунизация имунната система на организма се засилва и стартира да създава антитела. Попадналият в организма ковид, както и създадените вследствие на имунизацията безвредни частици от шпайков протеин се разпознават като „ външни тела “ и се нападат от имунната система. Целта е патогените да се обезвредят и да се сътвори „ памет “ за контакта с тях. За задачата организмът създава антитела, които разпознават повърхностния протеин на вируса, след което се прилепват към него и го обезвреждат.
Допълнително се задейства така нареченият клетъчен имунен отговор – образуват се разнообразни типове Т-клетки: едни от тях могат непосредствено да унищожат инфектираните кафези, а други подкрепят образуването на антитела.
Редакцията предлага
Разликата е в това, че при имунизация се вкарва постоянно едно и също количество ваксина, до момента в който при зараза с ковид наситеността от патогени в организма е прекомерно самостоятелна.
Президентката на Германското сдружение за имунология Кристине Фалк изяснява: „ Тя зависи както от разновидността на вируса, по този начин и от броя на вирусите, попаднали в организма. Не на последно място нещата зависят от това дали инфектираният прекарва по-лека или по-тежка форма на заболяването. По-леките форми на Ковид-19 нормално пораждат и по-слаб имунен отговор “, споделя тя.
По-силен ли е имунитетът на преболедувалите?
При имунизация няма контакт с целия вирус, а единствено с част от шпайковия протеин. Съответно и имунният отговор има по-тесен и по-специфичен обсег. При естествена зараза се образуват антитела и Т-клетки също и против други елементи от протеиновата обвивка на вируса. Това значи, че кардинално имунният отговор на преболедувалите е по-широк от този на имунизираните. Той обаче не е изключително дълготраен – не продължава дълго след инфекцията, удостоверява Мартина Прелог от Германското сдружение по имунология: „ Имунният отговор стартира да отслабва след три месеца, а след шест месеца изчезват и множеството антитела “, споделя тя.
Имунният отговор на организма може да бъде активизиран наново след нова имунизация или нова зараза. „ Принципно става въпрос за това какъв брой постоянно имунната система се сблъсква с вируса, тъй като тя „ се учи “ от всеки нов контакт. Затова и на преболедувалите се предлага да се имунизират “, прибавя имуноложката.
Само 3 месеца ли са предпазени преболедувалите?
За добър имунен отговор против се нужни изключително високи равнища на обезвреждащи антитела. Като се знае, че тези равнища понижават с времето, очевидно е разумно да бъде скъсен и срокът на годност на зеления документ за преболедували, споделя Мартина Прелог. " Който има високо равнище на антитела, подсилено от отговора на Т-клетките, най-вероятно е добре предпазен, само че към този момент не е ясно коя стойност на антителата дава отговор на 95%-ова и по-висока отбрана от вируса. Това занапред ще научаваме от разнообразни проучвания “, прибавя тя.
Вирусоложката от Франкфурт Сандра Цизек обаче счита съкращаването на периода на три месеца за проблематично – даже единствено поради това, че е мъчно да се дефинира общ период за всички. В последна сметка това зависи от доста и разнообразни фактори: с кой вид на вируса е инфекцията, на каква възраст е заразилият се, какъв брой време е минало от последната имунизация и така нататък Така да вземем за пример младежите постоянно имат към момента високо равнище на антитела и тогава не е належащо да си слагат бустерна доза след три месеца, твърди тя.
Какво споделят проучванията по отношение на отбраната при преболедувалите и имунизираните?
Изследователи са открили, че следните три групи хора са посочили еднакъв имунен отговор: тройно имунизирани, преболедували с следващо двойно имунизиране, а третата група са хора с две сложени ваксини и последвало заразяване. Всички те са се срещали три пъти шпайковия протеин на вируса, надлежно имунната им система на три пъти е упражнявала да му противодейства. Затова вирусоложката Улрике Протцер, една от авторките на въпросното проучване, пледира инфекцията след две сложени дози ваксина да бъде приета за бустерно имунизиране.
Как въздействат имунизирането и заразяването на имунната система?
За разлика от слагането на ваксина, в случай че инфекциозните болести са по-чести, това може да навреди на имунната система, вместо да я тренира, твърди водещият немски вирусолог Кристиан Дростен.„ Вирусът се пробва да саботира имунната система и по този метод ѝ вреди. А това може да се отрази отрицателно на предварителната защита на други заболявания, добавя той. Подобно нещо не са следи след имунизация, защото организмът няма контакт с вируса, прецизира специалистът.
Източник: dw.com
КОМЕНТАРИ




