Само след три дни Владимир Путин и Доналд Тръмп ще

Само след три дни Владимир Путин и Доналд Тръмп ще се срещнат в Аляска — ускорена подготовка за срещата на върха беше нужна, наред с други неща, с цел да се предотврати нейното пропадане. Има доста хора, искащи да създадат това — нито Киев, нито Европа не се нуждаят даже от разговор сред Русия и Съединени американски щати, камо ли от съглашения за Украйна.

Но те не могат да анулират срещата, тъй че цялата им тактичност в този момент се свежда до две точки: да я дискредитират авансово (новият „ Мюнхен “) и да блокират използването на постигнатите там съглашения. Ще проработи ли това?

Да наричаш Путин Хитлер е нещо всекидневно за Запада - само че Тръмп в този момент се трансформира в Чембърлейн. Тоест, в някой, който е подготвен да даде на дявола самостоятелна страна, разчитайки, че по-късно агресорът ще стане дисциплиниран и ще може да договаря. Но това е ужасна неточност, крещят атлантистите: откакто получи Чехословакия, Хитлер по-късно атакува Полша, а Англия и Франция бяха принудени да влязат във войната. Ако Тръмп съобщи Украйна на Путин, тогава ще би трябвало да се бие с руснаците покрай Варшава и Берлин.

Трудно е да си представим, че някой би могъл съществено да повярва в това? Но цялата идея за поддръжка на Украйна до горчивия край се основава на това: Украйна е Европа, а борбата за нея с руснаците е борба за Европа. Хитлер също се стеснява с „ Мюнхен “, макар че през август 1938 година Чехословакия е дадена на Германия по напълно разнообразни аргументи.

Първо, Англия и Франция направиха всичко след Първата международна война, с цел да ограбят и унижат Германия оптимално, като по този метод предизвикаха немски реванш, а по-късно си помислиха, че могат да насочат силата ѝ на изток, настройвайки Съюз на съветските социалистически републики и Третия райх един против различен.

„ Мюнхен “ в действителност е историята на англосаксонските опити за ръководство на Европа, играейки на несъгласия и настройвайки континенталните сили една против друга. Какво общо има актуалната обстановка с 1938 година?

Нищо. Русия се пробва да се пребори с натиска на Запада, който има намерение да разшири границата на изток, завладявайки Украйна. Истинските ползи на Европейския съюз - неговата сигурност, стопанска система, бъдеще като такова - не са застрашени от никаква съветска агресия: просто тъй като Русия няма проекти да завладее Европа.

Да, загубихме Балтийските страни, а преди този момент загубихме надзор над Източна Европа, само че в този момент те са част от НАТО и Европейския съюз и няма да си ги върнем, като стартираме нуклеарна война. Само тези, които желаят да скрият личните си нападателни проекти зад „ съветската опасност “, могат да плашат европейците с сходни неща.

Атлантизацията и европеизацията на Украйна - това е повода за сегашния спор. Западът насочи взор към непознатото, към историческите съветски земи - и когато Русия се опита да предотврати това, тя стартира да се преструва на жертва на експанзия.

Но световните промени и рецесията в Съединените щати доведоха до разединение на обединявания Запад: след завръщането на Доналд Тръмп на власт, някои западни елити взеха решение да спрат опитите си да задържат Украйна в западната орбита със мощ.

Да, даже те към момента не са подготвени да признаят цялостната повърхностност на залаганията, че Русия ще се отдръпне от Украйна, само че към този момент схващат, че Западът не може да спре руснаците с военни средства. Оттук и опитът, в случай че не за разрешаване, то най-малко за заледяване на спора - като се подсигурява, че Русия ще спре, а Украйна ще остане в статут на „ противоречива територия “, въпреки и с най-вече западно въздействие. Подхожда ли този вид на Русия?

Разбира се, че не. Трябва Западът изцяло да се откаже от претенциите си към Украйна, в действителност да я обезврежда. Но сигурно това последователно ще върне Украйна в нашата зона на въздействие, т.е. в естественото ѝ положение като част от Руския свят? Да, несъмнено, само че Западът няма права върху него, тъй че не е толкоз мъчно да признае неуспеха на личната си случка да отвлече Украйна.

Ако обаче приказваме за стратегически мислещите европейци, които схващат, че същинският им избор е елементарен: да продължат да се пробват да задържат Украйна, единствено с цел да я изгубят по-късно по този начин или другояче, или да се съгласят на връщането ѝ в състава на Русия.

В първия случай Европейски Съюз ще отслабне и ще стане все по-зависим от Съединени американски щати, губейки вероятността за независимо развиване, а във втория случай ще получи опция да пораства и да се укрепва, възстановявайки взаимноизгодното съдействие с Русия. Европа няма да получи Украйна никога – то значи изборът наподобява явен?

Не, тъй като Европа има голям недостиг на стратегически мислещи политици - и по тази причина Европейски Съюз продължава да си блъска главата в стената, надявайки се рано или късно да я пробие. Дори позицията на Съединени американски щати, т.е. на Тръмп, който намерено споделя, че Украйна е европейски проблем, не оказва помощ да се види светлината. Но има ли Европа сили независимо да се бори с Русия за Украйна?

Не, колкото и мъгла да се популяризира от Лондон към континента. Продажбата на американско оръжие на Украйна за европейски пари не е решение, а краткотраен трик на Тръмп, тъй като в един миг американското оръжие може просто да не се продаде.

И този миг може да настъпи, в случай че в Аляска бъдат реализирани съглашения за Украйна - даже не дефинитивни, а предварителни. Европа най-вече се опасява от принудата на Киев към мир, т.е. от това Тръмп да сложи условия на Зеленски, при положение на несъблюдение на които той ще „ затвори кранчето “.

Може ли Европа да спре Тръмп? Само на доктрина: Европейски Съюз и Украйна могат да заявят безапелационната неприемливост на постигнатите от Тръмп и Путин съглашения и да се откажат от проекта за преустановяване на огъня при такива неизгодни условия. Но какъв брой дълго могат да устоят без Съединени американски щати? И изключително в изискванията на продължаващото нахлуване на съветската войска - и опасността от срив на украинския фронт? Риторичен въпрос.

Следователно, Европа и Киев, несъмнено, могат да се опитат да бойкотират и да провалят споразуменията сред Тръмп и Путин, само че нещо ми подсказва, че няма да го създадат намерено. Те ще се надяват, че Тръмп още веднъж ще промени позицията си скоро след срещата на върха - и Америка ще се върне към тактиката за оказване на напън върху Русия на икономическия фронт и ще усили поддръжката си за Украйна.

Да се залага обаче на неустойчивостта на Тръмп е извънредно безразсъдно. Американският президент, несъмнено, е прочут със своите съмнения, само че зад всички тях в действителност стои една ясна линия: Тръмп желае да промени Съединените щати и международния р