Само след седмица, на 22 юни, ще отбележим втората за

Само след седмица, на 22 юни, ще отбележим втората за годината Задушница, наричана измежду народа Черешова задушница.

С нея са свързани доста суеверия, едва проучени и до през днешния ден от страна на фолклористи и културни антрополози. Въпреки че свещениците не признават тези порядки, те се съблюдават от време оно до наши дни.

Никой не знае от кое място е зародила традицията, само че както на заравяне, по този начин и на Задушница по нашите ширини на гробищата се носи четен брой цветя – 2, 4, 6, 8, 16 и така нататък Едно допустимо пояснение гласи, че броя идва от предхристиянските времена. Четните цифри символизират мъртвата неподвижна материя, както и спокойните води на реката Стикс, която съгласно митологията разделя земята от подземното царство на Хадес. Нечетното число назад – свързва се с нарушаването на стабилната естетика на чифта, с придвижването, а оттова и с живота. Нумерологичният етикет се съблюдава в много страни, само че в други не. За да не сгреши човек, то най-добре е да занесе венец, изключително в чужбина.

Експерти от траурни организации разясняват още, че има значение и типът на растенията и техният цвят, както и възрастта на покойника. Ако той се е споминал по-млад, се носят ириси, бледорозови рози, лалета. Друго предписание гласи, че цветята е желателно да са бели, черни, тъй като в противоположен случай се внушава забавление, в резултат на загубата. Но има и изключения. В тази рубрика влизат обичаните цветя на умрелия, в случай че е имал такива. Карамфилите и хризантемите без значение от техния цвят се смятат за неутрални. Ако покойникът е бил нечий съпруг/а, бургундският колорит на аленото при розите да вземем за пример е напълно в реда на нещата.

Суеверие от така наречен бабешка Библия, спазващо се на доста места в страната, гласи, че не се върви на първа Задушница след заравяне. Това се отхвърля от Църквата, която учи, че постоянно, когато почувстваме потребност, можем да отидем на гробищата и да се помолим. Още повече че св. деятел Павел е споделил – „ Непрекъснато се молете за душите на покойниците “, без да слага периоди и табута.

По традиция подавките за помена включват с изключение на череши и жито, вино, самун, салами. Доста постоянно обаче храната се слага на паметниците или напряко над мястото, където индивидът е положен в земята.

Причината е вярването, че гробът е своего рода врата портал към Отвъдното. Оттам може да премине аурата – енергийната обвивка на храната – и по някакъв метод да прескочи провиралката сред световете. Близки поставят на гроба още разнообразни предмети като: самобръсначки, огледалца, часовници, телефони, играчки. Не липсват случаи, в които родственици се оправдават пред свещениците, като описват, че покойникът им се е присънил и самичък е изискал едно или друго нещо. От другата страна стои богословското пояснение, че душите нямат потребност от физическа храна, а от духовна – нашите молебствия, с които можем да облекчим ситуацията им на Онзи свят, в случай че са доста неверни.

В Източна България преди изгрев слънце на Черешова Задушница се слагат на гробовете бутилка с бяло вино или вода поради вярването, че в нея ще се отрази душата на покойника и околните могат да я зърнат. В някои села се варят и боядисват в алено яйца, като на Великден, които след това дружно с храната се раздават за „ Бог да елементарни умрелия “.

Доста забавна е традицията, съгласно която гробовете се постилат с орехови клончета, че да могат душите на умрелите да се приберат по-лесно на “онзи свят ”. Възрастни хора споделят, че душите се пускат на Велики четвъртък и след Черешовата Задушница още веднъж се прибират под строй в Отвъдните селения.