Задава ли се брутална цензура в Германия?
Само след половин месец в Германия в действие влиза нов закон (NetzDG), с който на обществените мрежи ще се постановат големи санкции - до 50 млн. евро, в случай че не изтриват в период от 24 часа незаконно наличие, в това число такова, считано за " език на омразата ". За постове, при които не е толкоз очевидно незаконно наличие или тирада на ненавист, ще има седемдневен период за реакция. Най-вече ще бъдат наранени мрежи като Фейсбук.
Противоречивият закон провокира доста диспути в най-голямата европейска страна. Критици настояват, че огромните санкции ще доведат до прекомерно огромна внимателност от страна на обществените мрежи, които ще стартират да трият прекалено много неща, в това число и такива, които не са противозаконни.
Какво се смята за " противозаконен език на омразата " в Германия?
Законът няма да промени това, което към този момент се смята за език на омразата в Германия. Няма да бъдат основани нови обвинявания и закононарушения. Категориите в него варират от " образуване на терористични организации " до доста по-свободно мъгливото " засегнатост на религиите, религиозните и идеологически сдружения ".
В допълнение към това, някои немски закони лимитират избрани неща, които са разрешени в множеството други страни по света. Така да вземем за пример, потреблението на нацистка символика, както и флагове и знамена на екстремистки групи, е неразрешено.
По-ранен законопроект на немските управляващи забраняваше " очернянето на президента на Федералната република ", само че този текст беше свален поради огромни рецензии.
Новият законопроект също е подложен на критика, защото не дава законен механизъм за отбрана на хората, чиито постове в обществените мрежи, могат да бъдат неправилно изтрити.
Кой би трябвало да се тормози?
Опозицията против новото немско законодателство идва от необятен набор на групи и политици, както вляво, по този начин и вдясно. От Фейсбук също не утвърждават немския закон.
В разногласието се намеси и Организация на обединените нации. Специалният докладчик за свободата на словото към Организация на обединените нации Дейвид Кайе писа до немските управляващи, с цел да ги предизвести по отношение на евентуалните рискове от закона.
" С тези 24 часа и седем дневни крайни периоди, в случай че сте компания, ще желаете да избегнете санкциите и неприятния имидж на платформата си. Ако има недоволство за пост, просто ще го изтриете. Каква ви е изгодата да го оставите? Мисля, че най-вероятният резултат, ще бъде по-голяма цензура ", съобщи представителят на Организация на обединените нации.
" Репортери без граници " също настояват, че новият немски законопроект е въодушевил " драконовски " закон за онлайн медиите в Русия.
" За " и " срещу "
Все отново в Германия има и гласове в поддръжка на това законодателство, които настояват, че обществените мрежи би трябвало да са по-отговорни за езика на омразата и незаконното наличие.
Анас Модамани, който е мигрант от Сирия и живее в Берлин, бе неправилно упрекнат в тероризъм. Той стана прочут, откакто се снима с Ангела Меркел по време на визитата ѝ в един от мигрантските лагери. По-късно се популяризира подправена информация, че той е взел участие в атентати.
Модамани се пробва да съди Фейсбук поради това, че компанията не прави задоволително, с цел да спре оклеветяването му, само че през март 2017-та година загуби делото.
От другата страна на дебата е фотожурналистът Маркус Хибелер, който е съдил Фейсбук поради отстранен пост. Той споделя, че е написал следното на немски: " Не би трябвало да заслоняваме мюсюлманите и сигурно не и исляма, който в никакъв случай не е претърпявал просвещение или реформация от рецензиите ".
Постът му е бил заличен от Фейсбук, а профилът му получава възбрана да разгласява за седем дни. След това той съди компанията и печели делото благодарение на юриста си Йоаким Щайнхофел, като постът му е възобновен, а от компанията на Марк Зукърбърг му се извиняват. Той твърди, че не има вяра Фейсбук да се оправи сполучливо с филтрирането на постовете и счита, че просто ще последва всеобщо търкане и на изцяло легално наличие - поради несъразмерна нерешителност или неведение.
Щайнхофел към този момент е разкрил специфичен блог, в който дава образци за неизтрито незаконно наличие и за изтрито легално такова. Например Фейсбук не отстранява пост, в който написа: " Евреите - в газовите камери ". Именно по тази причина юристът счита, че претекстът зад новия закон е опит на политическата класа в Германия да овладее обществените мрежи, с цел да управлява политическия спор в страната. И показва, че в Германия има настоящи закони по отношение на незаконното наличие в обществените мрежи - просто би трябвало да бъдат прилагани.
Същевременно немският правосъден министър Герд Билен е на по-различно мнение. Според него, макар че немското законодателство и в този момент задължава обществените мрежи да трият незаконно наличие и език на ненавист, то нямало правила по кое време да го вършат, по какъв начин да се провеждат и по какъв начин да наподобява системата им за недоволства от незаконно наличие.
" Не блокират задоволително. Не считаме, че ще има проблем с прекалено блокиране, тъй като те желаят да имат клиенти. Никоя частна компания в Германия или другаде не е задължена да подсигурява свободата на словото. Това е нещо, което държавното управление прави, само че не и частните компании ", съобщи Билен.
Какво мисли Фейсбук
Говорител на Фейсбук съобщи пред BBC, че компанията не може да подсигурява, че няма да има неточности и случаи, при които легално наличие бива изтрито.
" Законът не е верният метод да се бориш с езика на омразата онлайн. Той подтиква триенето на наличие, което явно не е незаконно. Този закон би довел до прехвърлянето на сложни правни решения от публичните управляващи към частните компании. Няколко правни специалисти към този момент обявиха, че законопроектът опонира на немската конституция и европейското право ", съобщи представител на американската софтуерна компания.
Автор: Патрик Еванс, BBC; Превод: Агенция " Фокус "
Противоречивият закон провокира доста диспути в най-голямата европейска страна. Критици настояват, че огромните санкции ще доведат до прекомерно огромна внимателност от страна на обществените мрежи, които ще стартират да трият прекалено много неща, в това число и такива, които не са противозаконни.
Какво се смята за " противозаконен език на омразата " в Германия?
Законът няма да промени това, което към този момент се смята за език на омразата в Германия. Няма да бъдат основани нови обвинявания и закононарушения. Категориите в него варират от " образуване на терористични организации " до доста по-свободно мъгливото " засегнатост на религиите, религиозните и идеологически сдружения ".
В допълнение към това, някои немски закони лимитират избрани неща, които са разрешени в множеството други страни по света. Така да вземем за пример, потреблението на нацистка символика, както и флагове и знамена на екстремистки групи, е неразрешено.
По-ранен законопроект на немските управляващи забраняваше " очернянето на президента на Федералната република ", само че този текст беше свален поради огромни рецензии.
Новият законопроект също е подложен на критика, защото не дава законен механизъм за отбрана на хората, чиито постове в обществените мрежи, могат да бъдат неправилно изтрити.
Кой би трябвало да се тормози?
Опозицията против новото немско законодателство идва от необятен набор на групи и политици, както вляво, по този начин и вдясно. От Фейсбук също не утвърждават немския закон.
В разногласието се намеси и Организация на обединените нации. Специалният докладчик за свободата на словото към Организация на обединените нации Дейвид Кайе писа до немските управляващи, с цел да ги предизвести по отношение на евентуалните рискове от закона.
" С тези 24 часа и седем дневни крайни периоди, в случай че сте компания, ще желаете да избегнете санкциите и неприятния имидж на платформата си. Ако има недоволство за пост, просто ще го изтриете. Каква ви е изгодата да го оставите? Мисля, че най-вероятният резултат, ще бъде по-голяма цензура ", съобщи представителят на Организация на обединените нации.
" Репортери без граници " също настояват, че новият немски законопроект е въодушевил " драконовски " закон за онлайн медиите в Русия.
" За " и " срещу "
Все отново в Германия има и гласове в поддръжка на това законодателство, които настояват, че обществените мрежи би трябвало да са по-отговорни за езика на омразата и незаконното наличие.
Анас Модамани, който е мигрант от Сирия и живее в Берлин, бе неправилно упрекнат в тероризъм. Той стана прочут, откакто се снима с Ангела Меркел по време на визитата ѝ в един от мигрантските лагери. По-късно се популяризира подправена информация, че той е взел участие в атентати.
Модамани се пробва да съди Фейсбук поради това, че компанията не прави задоволително, с цел да спре оклеветяването му, само че през март 2017-та година загуби делото.
От другата страна на дебата е фотожурналистът Маркус Хибелер, който е съдил Фейсбук поради отстранен пост. Той споделя, че е написал следното на немски: " Не би трябвало да заслоняваме мюсюлманите и сигурно не и исляма, който в никакъв случай не е претърпявал просвещение или реформация от рецензиите ".
Постът му е бил заличен от Фейсбук, а профилът му получава възбрана да разгласява за седем дни. След това той съди компанията и печели делото благодарение на юриста си Йоаким Щайнхофел, като постът му е възобновен, а от компанията на Марк Зукърбърг му се извиняват. Той твърди, че не има вяра Фейсбук да се оправи сполучливо с филтрирането на постовете и счита, че просто ще последва всеобщо търкане и на изцяло легално наличие - поради несъразмерна нерешителност или неведение.
Щайнхофел към този момент е разкрил специфичен блог, в който дава образци за неизтрито незаконно наличие и за изтрито легално такова. Например Фейсбук не отстранява пост, в който написа: " Евреите - в газовите камери ". Именно по тази причина юристът счита, че претекстът зад новия закон е опит на политическата класа в Германия да овладее обществените мрежи, с цел да управлява политическия спор в страната. И показва, че в Германия има настоящи закони по отношение на незаконното наличие в обществените мрежи - просто би трябвало да бъдат прилагани.
Същевременно немският правосъден министър Герд Билен е на по-различно мнение. Според него, макар че немското законодателство и в този момент задължава обществените мрежи да трият незаконно наличие и език на ненавист, то нямало правила по кое време да го вършат, по какъв начин да се провеждат и по какъв начин да наподобява системата им за недоволства от незаконно наличие.
" Не блокират задоволително. Не считаме, че ще има проблем с прекалено блокиране, тъй като те желаят да имат клиенти. Никоя частна компания в Германия или другаде не е задължена да подсигурява свободата на словото. Това е нещо, което държавното управление прави, само че не и частните компании ", съобщи Билен.
Какво мисли Фейсбук
Говорител на Фейсбук съобщи пред BBC, че компанията не може да подсигурява, че няма да има неточности и случаи, при които легално наличие бива изтрито.
" Законът не е верният метод да се бориш с езика на омразата онлайн. Той подтиква триенето на наличие, което явно не е незаконно. Този закон би довел до прехвърлянето на сложни правни решения от публичните управляващи към частните компании. Няколко правни специалисти към този момент обявиха, че законопроектът опонира на немската конституция и европейското право ", съобщи представител на американската софтуерна компания.
Автор: Патрик Еванс, BBC; Превод: Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ