Кои са приоритетите в транспортния сектор
Само след няколко месеца пред България следва голямо предизвикателство - председателството на Съвета на Европейския съюз, което ще сложи освен страната ни, само че и целия район във фокуса на вниманието. Затова наред с световния въпрос за бъдещето на обединена Европа и кохезионната политика след 2020, значима тематика за нас е европейската интеграция на Западните Балкани, сигурността и свързаността сред страните в района. Това разяснява през днешния ден министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков при присъединяване си в десетата Национална конференция по транспортна инфраструктура с интернационално присъединяване.
Той изясни, че макар полаганите старания на редица държавни управления през последните повече от 20 години, към момента липсват някои значими транспортни, енергийни и телекомуникационни връзки сред България и прилежащите страни, сред Балканите и района на Югоизточна Европа. Затова взаимните ни напъните с всички участници в процеса би трябвало да бъдат ориентирани към реализацията на няколко огромни трансгранични планове от европейско измерение, които ще оказват помощ за икономическия разцвет и стабилността на Балканите във все по-динамичния и нерешителен свят, както и за развиването на бизнеса и туризма, безапелационен бе Нанков. По думите му, тези планове ще дадат опция за първи път да се възползваме от геостратегическото си състояние и подсети, че през територията на страната ни минават пет от десетте европейски транспортни коридора, като това би трябвало да бъде вземано поради от всички участници в процеса по образуване на значимите политики.
Министърът обърна внимание, че към този момент се вършат съответни стъпки в тази посока и даде за образец подписаният меморандум с Гърция за създаване на скоростен железопътен кулоар, свързващ Дунав, Черно и Егейско море, който ще обезпечи директна връзка със Средиземно море през нашата територия и за който ще се търси финансиране от Европейския фонд за стратегически вложения, прочут като проекта „ Юнкер “.
Втора значима крачка към обезпечаване на транспортната съгласуваност е обсъжданият на взаимното съвещание сред държавните управления на България и Румъния въпрос за създаване на трети мост на р. Дунав, жп линия и скоростен път сред Никопол-Турну Мъгуреле и автомагистрала с дължина 200 км сред Констанца, Варна и Бургас, уточни Нанков. Той показа трите вероятни локации на бъдещото оборудване и заяви, че са подхванати стъпки по основаване взаимна планова компания, която да осъществя плановете посредством концесиониране. Изграждането на нови мостови уреди над р. Дунав и развиването на вътрешните връзки от опорните коридори към тях ще отворят спомагателни благоприятни условия както за интернационален превоз на артикули и услуги, по този начин и за икономическото възкръсване на Северна България и за развиването на туризма по нашето Черноморие, уточни министърът.
Довършването на автомагистрала „ Струма “ е стратегически план в подтекста на свързаността сред страните в района, тъй като е част от транспортен кулоар 4 - единственият, който минава през територия единствено на страни членки на Европейски Съюз, разяснява Нанков. 2018 година ще бъде сериозна за построяването на най-трудния сектор от план, уточни той и подсети за взетото през вчерашния ден позитивно мнение по Оценка на въздействието върху околната среда на плана. До месец май 2019 година би трябвало да има строително позволение за сектора през Кресненското дефиле по одобрения източен вид Г 10,50 и определен строител, с цел да има приключена автомагистрала през 2023 година, съобщи министърът.
Николай Нанков сподели още, че подценяваният до момента сектор от Калотина до Софийския околовръстен път ще остане единствената права без построена автомагистрала или скоростен път сред Лондон и Техеран, откакто автомагистралата от Ниш през Пирот към Цариброд в Сърбия е към този момент в последна фаза. За плана за рационализация на трасето отчасти бе обезпечен финансов запас на стойност 40 млн. лева по Механизма „ Свързана Европа “, който обаче е непълен, уточни министърът и напомни, че в сряда държавното управление взе решение да се обезпечи съфинансиране за останалата част от ресурса. Вече са стартирани публичните поръчки за най-тежката част от обекта – от Калотина до Драгоман и от там до Сливница, с цел да може този значим транпортен кулоар да бъде построен като скоростно трасе в границите на идващите три години.
Изграждането на автомагистрала „ Хемус “ е също неоспорим приоритет на държавното управление, уточни още районният министър и осведоми, че през идната година в развой на осъществяване ще бъдат още 75 км от нея в секторите Ябланица-Боаза, Боаза- разклона Ловеч-Плевен и Белокопитово-Буховци. Паралелно с това още през тази година ще започва проектирането на останалата част от автомагистралата, с цел да може в идващите 3,5 – 4 години тя да бъде приключена, което ще докара до понижаване на икономическите диспропорции сред Северна и Южна България, разяснява Николай Нанков. Сред предпочитаните планове е и скоростният път Видин - Ботевград, който ще даде глътка въздух и ще съживи северозапада и ще доравиие капацитета на Дунав мост 2, ще доосмисли директното прекосяване през България по транспортен кулоар № 4. Друг също предпочитан план, част от новият кулоар север – юг, е автомагистралата Русе – Велико Търново.
По предварителна оценка, нужните средства за създаване на предпочитани нови трасета, са към 8 милиарда лева, а за възстановяване на съществуващите пътища, от които към сегашния миг към 6000 км са в неприятно и доста неприятно положение, са нужни 4 милиарда лева, разгласи министър Нанков. Той уточни, че след 2020 година обстановката с намиране на финансиране по линия на европейските фондове ще се усложни, кохезионната политика на Европейски Съюз ще претърпи промени и безвъзмездното финансиране ще отстъпи място на така наречен „ рециклирани “ пари. По думите му са вероятни също публично-частните партньорства.
Нашата цел и упоритост е да създадем резистентен от финансова позиция пътен бранш, който да разчита личните си сили и да генерира задоволително запаси. Тол системата няма да е панацея, само че ще е главното решение за дефицита на финансиране, разяснява Николай Нанков. Тя ще даде опция за генериране на 1-1,2 милиарда лева на годишна база и за реализирането на стратегическите планове.
Важно е качеството на осъществяване със актуалните европейски правила за сигурност на пътната инфраструктура, сподели още районният министър и уточни, че актуализирането на нормите за проектирането й са добра стъпка, разяснява още министър Николай Нанков.
Той изясни, че макар полаганите старания на редица държавни управления през последните повече от 20 години, към момента липсват някои значими транспортни, енергийни и телекомуникационни връзки сред България и прилежащите страни, сред Балканите и района на Югоизточна Европа. Затова взаимните ни напъните с всички участници в процеса би трябвало да бъдат ориентирани към реализацията на няколко огромни трансгранични планове от европейско измерение, които ще оказват помощ за икономическия разцвет и стабилността на Балканите във все по-динамичния и нерешителен свят, както и за развиването на бизнеса и туризма, безапелационен бе Нанков. По думите му, тези планове ще дадат опция за първи път да се възползваме от геостратегическото си състояние и подсети, че през територията на страната ни минават пет от десетте европейски транспортни коридора, като това би трябвало да бъде вземано поради от всички участници в процеса по образуване на значимите политики.
Министърът обърна внимание, че към този момент се вършат съответни стъпки в тази посока и даде за образец подписаният меморандум с Гърция за създаване на скоростен железопътен кулоар, свързващ Дунав, Черно и Егейско море, който ще обезпечи директна връзка със Средиземно море през нашата територия и за който ще се търси финансиране от Европейския фонд за стратегически вложения, прочут като проекта „ Юнкер “.
Втора значима крачка към обезпечаване на транспортната съгласуваност е обсъжданият на взаимното съвещание сред държавните управления на България и Румъния въпрос за създаване на трети мост на р. Дунав, жп линия и скоростен път сред Никопол-Турну Мъгуреле и автомагистрала с дължина 200 км сред Констанца, Варна и Бургас, уточни Нанков. Той показа трите вероятни локации на бъдещото оборудване и заяви, че са подхванати стъпки по основаване взаимна планова компания, която да осъществя плановете посредством концесиониране. Изграждането на нови мостови уреди над р. Дунав и развиването на вътрешните връзки от опорните коридори към тях ще отворят спомагателни благоприятни условия както за интернационален превоз на артикули и услуги, по този начин и за икономическото възкръсване на Северна България и за развиването на туризма по нашето Черноморие, уточни министърът.
Довършването на автомагистрала „ Струма “ е стратегически план в подтекста на свързаността сред страните в района, тъй като е част от транспортен кулоар 4 - единственият, който минава през територия единствено на страни членки на Европейски Съюз, разяснява Нанков. 2018 година ще бъде сериозна за построяването на най-трудния сектор от план, уточни той и подсети за взетото през вчерашния ден позитивно мнение по Оценка на въздействието върху околната среда на плана. До месец май 2019 година би трябвало да има строително позволение за сектора през Кресненското дефиле по одобрения източен вид Г 10,50 и определен строител, с цел да има приключена автомагистрала през 2023 година, съобщи министърът.
Николай Нанков сподели още, че подценяваният до момента сектор от Калотина до Софийския околовръстен път ще остане единствената права без построена автомагистрала или скоростен път сред Лондон и Техеран, откакто автомагистралата от Ниш през Пирот към Цариброд в Сърбия е към този момент в последна фаза. За плана за рационализация на трасето отчасти бе обезпечен финансов запас на стойност 40 млн. лева по Механизма „ Свързана Европа “, който обаче е непълен, уточни министърът и напомни, че в сряда държавното управление взе решение да се обезпечи съфинансиране за останалата част от ресурса. Вече са стартирани публичните поръчки за най-тежката част от обекта – от Калотина до Драгоман и от там до Сливница, с цел да може този значим транпортен кулоар да бъде построен като скоростно трасе в границите на идващите три години.
Изграждането на автомагистрала „ Хемус “ е също неоспорим приоритет на държавното управление, уточни още районният министър и осведоми, че през идната година в развой на осъществяване ще бъдат още 75 км от нея в секторите Ябланица-Боаза, Боаза- разклона Ловеч-Плевен и Белокопитово-Буховци. Паралелно с това още през тази година ще започва проектирането на останалата част от автомагистралата, с цел да може в идващите 3,5 – 4 години тя да бъде приключена, което ще докара до понижаване на икономическите диспропорции сред Северна и Южна България, разяснява Николай Нанков. Сред предпочитаните планове е и скоростният път Видин - Ботевград, който ще даде глътка въздух и ще съживи северозапада и ще доравиие капацитета на Дунав мост 2, ще доосмисли директното прекосяване през България по транспортен кулоар № 4. Друг също предпочитан план, част от новият кулоар север – юг, е автомагистралата Русе – Велико Търново.
По предварителна оценка, нужните средства за създаване на предпочитани нови трасета, са към 8 милиарда лева, а за възстановяване на съществуващите пътища, от които към сегашния миг към 6000 км са в неприятно и доста неприятно положение, са нужни 4 милиарда лева, разгласи министър Нанков. Той уточни, че след 2020 година обстановката с намиране на финансиране по линия на европейските фондове ще се усложни, кохезионната политика на Европейски Съюз ще претърпи промени и безвъзмездното финансиране ще отстъпи място на така наречен „ рециклирани “ пари. По думите му са вероятни също публично-частните партньорства.
Нашата цел и упоритост е да създадем резистентен от финансова позиция пътен бранш, който да разчита личните си сили и да генерира задоволително запаси. Тол системата няма да е панацея, само че ще е главното решение за дефицита на финансиране, разяснява Николай Нанков. Тя ще даде опция за генериране на 1-1,2 милиарда лева на годишна база и за реализирането на стратегическите планове.
Важно е качеството на осъществяване със актуалните европейски правила за сигурност на пътната инфраструктура, сподели още районният министър и уточни, че актуализирането на нормите за проектирането й са добра стъпка, разяснява още министър Николай Нанков.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ