Навършват се 110 от рождението на писателя Павел Вежинов
Само щастието на този свят е гратис. Думите са на писателя Павел Вежинов, от чието рождение през днешния ден се означават 110 години. Те са оповестени в книгата „ Изповедите " от Георги Чаталбашев през 1976 година
В изявление за изданието Павел Вежинов споделя, че най-ценната човешка добродетел е себеотрицанието, жертвоготовността и че качествата у българина, които скъпи най-вече са любезността, безпощадното му възприятие за комизъм и търпението. А като лозунг той показва: „ Млад си, до момента в който можеш да обичаш и да работиш ".
„ Няма смешна любов на тоя свят, има неверна любов, има нещастна любов, има същинска или мислена и всяка от тях е едно от дребните чудеса на живота ", написа Павел Вежинов в „ Нощем с белите коне ". В книгата си „ Везни " отбелязва: „ Ако желае да скочи човек в някаква пропаст, би трябвало да го направи незабавно. Или в никакъв случай ". В „ Голямата стъпка " създателят написа, че „ актьорът се старае съгласно публиката ".
ИЗКЛЮЧЕН Е ОТ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ
Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 година в София. През 1938 година приключва гимназия във Варна като частен възпитаник, тъй като е изключен за леви убеждения. От 1939 до 1944 година следва философия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Павел Вежинов печата за пръв път през 1932 година във в. „ Жупел ". Сътрудничи на редица периодически издания: „ РЛФ ", „ Щит ", „ Литературен обзор ", сп. „ Изкуство и рецензия ", взе участие интензивно в литературния кръжок „ Христо Смирненски ".
През есента на 1944 година Павел Вежинов взема присъединяване във Втората международна война като боен сътрудник и основен редактор на в. „ Фронтовак ". От 1947 до 1951 година е заместител основен редактор на в. „ Стършел ", а от 1951 до 1954 година - на сп. „ Септември ". Той е член на редакторската гилдия на сп. „ Пламък ". В интервала от 1954 до 1972 година Вежинов работи в „ Българска кинематография ", в началото като сценарист, а след това като заместник-генерален шеф и ръководител на Художествения съвет. От 1973 година той е основен редактор на сп. „ Съвременник ".
ПОСВЕЩАВА ТВОРЧЕСТВОТО СИ НА ЕТИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
Павел Вежинов е ръководител на Фонда за креативно подкрепяне на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966 - 5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (януари 1970 - май 1971), заместник-председател на Съюз на българските писатели (май 1971 - 8 юни 1972; 2 октомври 1980 - 21 декември 1983). От 20 май 1967 до 16 декември 1972 той е член на Комитета за изкуство и просвета. Вежинов е депутат в 7-ото и 8-ото Народно заседание (1976 - 21 декември 1983).
В творчеството си създава етични и обществени проблеми на актуалното общество, преглежда раздвоението на личността, спора на рационалното и прочувственото начало. Първата му книга с разкази „ Улица без паваж " излиза през 1938 година, последвана от „ Дни и вечери " (1942), „ Втора рота " (1949), „ Момчето с цигулката " (1963), „ Дъх на бадеми " (1966) и други Автор е на романите „ Синият залез " (1947), „ Сухата низина " (1952), „ Звездите над нас " (1966), „ Нощем с белите коне " (1975), „ Везни " (1982) и други, на детските романи „ Следите остават " (1954), „ Произшествие на тихата улица " (1960), на повестите „ Бариерата " (1976), „ Белият гущер " (1977), „ Малки фамилни летописи. Ироничен разказ " (1979) и други
Павел Вежинов е създател на сюжети за игрални филми, някои от които по негови произведения: „ Следите остават " (1956), „ Това се случи на улицата " (1956), „ Отвъд хоризонта " (1960), „ Краят на пътя " (1961), „ Специалист по всичко " (1962), „ Неспокоен дом " (1965), „ Цар и военачалник " (1966), „ С мирис на бадеми " (1967), „ Мъже в командировка " (1969), „ Тримата от запаса " (1972), „ Зарево над Драва " (1973), „ Бариерата " (1979), телевизионните сериали „ На всеки километър " (1969-1971), „ Сами измежду вълци " (1979), „ Нощем с белите коне " (1985) и други
ПРИЗНАНИЕ
Павел Вежинов е лауреат на Димитровска премия (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976). Носител е на медал „ Народна република България " втора степен (1964) и на медал „ Георги Димитров " (1974). Той е почетен със званията „ Заслужил активист на културата " (1965) „ Народен активист на културата " (1970) и „ Герой на социалистическия труд " (1974). Вежинов е притежател на литературната премия „ Иван Вазов " на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982) и на Голямата премия на Съюза на българските кино дейци „ Златната камера " за 1983 година за цялостния му принос като сценарист за развиването на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).
Павел Вежинов умира на 20 декември 1983 година в София.
През 2014 година по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов неговата щерка Павлина Вежинова издава „ Книга за Павел Вежинов ", в която са оповестени негови размишления за житейския и креативния му път, за литературата и изкуството, както и неговия облик през погледа на хора, които са го познавали от близко, с които той откровено и почтено е споделял вълненията и мислите си.
Източник: Българска телеграфна агенция
В изявление за изданието Павел Вежинов споделя, че най-ценната човешка добродетел е себеотрицанието, жертвоготовността и че качествата у българина, които скъпи най-вече са любезността, безпощадното му възприятие за комизъм и търпението. А като лозунг той показва: „ Млад си, до момента в който можеш да обичаш и да работиш ".
„ Няма смешна любов на тоя свят, има неверна любов, има нещастна любов, има същинска или мислена и всяка от тях е едно от дребните чудеса на живота ", написа Павел Вежинов в „ Нощем с белите коне ". В книгата си „ Везни " отбелязва: „ Ако желае да скочи човек в някаква пропаст, би трябвало да го направи незабавно. Или в никакъв случай ". В „ Голямата стъпка " създателят написа, че „ актьорът се старае съгласно публиката ".
ИЗКЛЮЧЕН Е ОТ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ
Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 година в София. През 1938 година приключва гимназия във Варна като частен възпитаник, тъй като е изключен за леви убеждения. От 1939 до 1944 година следва философия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Павел Вежинов печата за пръв път през 1932 година във в. „ Жупел ". Сътрудничи на редица периодически издания: „ РЛФ ", „ Щит ", „ Литературен обзор ", сп. „ Изкуство и рецензия ", взе участие интензивно в литературния кръжок „ Христо Смирненски ".
През есента на 1944 година Павел Вежинов взема присъединяване във Втората международна война като боен сътрудник и основен редактор на в. „ Фронтовак ". От 1947 до 1951 година е заместител основен редактор на в. „ Стършел ", а от 1951 до 1954 година - на сп. „ Септември ". Той е член на редакторската гилдия на сп. „ Пламък ". В интервала от 1954 до 1972 година Вежинов работи в „ Българска кинематография ", в началото като сценарист, а след това като заместник-генерален шеф и ръководител на Художествения съвет. От 1973 година той е основен редактор на сп. „ Съвременник ".
ПОСВЕЩАВА ТВОРЧЕСТВОТО СИ НА ЕТИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
Павел Вежинов е ръководител на Фонда за креативно подкрепяне на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966 - 5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (януари 1970 - май 1971), заместник-председател на Съюз на българските писатели (май 1971 - 8 юни 1972; 2 октомври 1980 - 21 декември 1983). От 20 май 1967 до 16 декември 1972 той е член на Комитета за изкуство и просвета. Вежинов е депутат в 7-ото и 8-ото Народно заседание (1976 - 21 декември 1983).
В творчеството си създава етични и обществени проблеми на актуалното общество, преглежда раздвоението на личността, спора на рационалното и прочувственото начало. Първата му книга с разкази „ Улица без паваж " излиза през 1938 година, последвана от „ Дни и вечери " (1942), „ Втора рота " (1949), „ Момчето с цигулката " (1963), „ Дъх на бадеми " (1966) и други Автор е на романите „ Синият залез " (1947), „ Сухата низина " (1952), „ Звездите над нас " (1966), „ Нощем с белите коне " (1975), „ Везни " (1982) и други, на детските романи „ Следите остават " (1954), „ Произшествие на тихата улица " (1960), на повестите „ Бариерата " (1976), „ Белият гущер " (1977), „ Малки фамилни летописи. Ироничен разказ " (1979) и други
Павел Вежинов е създател на сюжети за игрални филми, някои от които по негови произведения: „ Следите остават " (1956), „ Това се случи на улицата " (1956), „ Отвъд хоризонта " (1960), „ Краят на пътя " (1961), „ Специалист по всичко " (1962), „ Неспокоен дом " (1965), „ Цар и военачалник " (1966), „ С мирис на бадеми " (1967), „ Мъже в командировка " (1969), „ Тримата от запаса " (1972), „ Зарево над Драва " (1973), „ Бариерата " (1979), телевизионните сериали „ На всеки километър " (1969-1971), „ Сами измежду вълци " (1979), „ Нощем с белите коне " (1985) и други
ПРИЗНАНИЕ
Павел Вежинов е лауреат на Димитровска премия (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976). Носител е на медал „ Народна република България " втора степен (1964) и на медал „ Георги Димитров " (1974). Той е почетен със званията „ Заслужил активист на културата " (1965) „ Народен активист на културата " (1970) и „ Герой на социалистическия труд " (1974). Вежинов е притежател на литературната премия „ Иван Вазов " на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982) и на Голямата премия на Съюза на българските кино дейци „ Златната камера " за 1983 година за цялостния му принос като сценарист за развиването на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).
Павел Вежинов умира на 20 декември 1983 година в София.
През 2014 година по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов неговата щерка Павлина Вежинова издава „ Книга за Павел Вежинов ", в която са оповестени негови размишления за житейския и креативния му път, за литературата и изкуството, както и неговия облик през погледа на хора, които са го познавали от близко, с които той откровено и почтено е споделял вълненията и мислите си.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ