Wall Street Journal: Байдън има три опции относно войната в Украйна, и трите не добри
Само шест седмици след началото на войната на Владимир Путин против Украйна спорът към този момент е влезнал в познати рамки. И двете страни във война постоянно влизат в нея с доктрина за победа и едвам когато и двете теории се провалят, стартира да се обрисува същинската форма на спора.
По време на Втората пуническа война (218-201 година прочие н. е.), Ханибал е считал, че в случай че успее да вкара войска в Италия и да завоюва някои основни победи, другите италиански градове страни, непокорни под римското ръководство, ще се разпалват и ще му разрешат да разбие римската власт вечно. Римляните считали, че техните превъзхождащи със своя военен дух и дисциплинираност легиони бързо ще покажат на Ханибал кой командва.
И двете страни откриват, че първичните им тактики не работят. Римляните са шокирани от поредност от пагубни военни провали и са изправени пред най-голямото предизвикателство в римската история. Ханибал реализира първичните си цели, пренасяйки армията си през Алпите и спечелвайки поредност от трагични победи, изучавани и през днешния ден от амбициозни млади военни офицери по целия свят. Но тактиката му се проваля. Дори след съкрушителната му победа при Кана единствено шепа италиански градове страни минават на негова страна. Римската власт оцелява и войната се проточва.
Първата международна война стартира съвсем по същия метод. И французите, и германците възнамеряват това, което се надяват да бъдат решителни офанзиви - французите po източната си граница, а германците с проекта на Шлифен за офанзива през Белгия, която да приключи с завладяване на Париж. И двете офанзиви не съумяват, оставяйки страните вкопчени в спор, който нито една от тях не знаеше по какъв начин да завоюва - и никоя не искаше да загуби.
Нещо сходно наподобява се случва с войната на Путин, написа Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal. Първоначалният съветски проект беше да пречупи украинската страна посредством бързо завладяване на столицата и огромните градове като Харков. Той не съумя. Украйна се надяваше, че шокът от военните неуспехи плюс тежките стопански наказания или ще принудят Путин да одобри мирни условия, удобни за Украйна, или ще доведат до неговото събаряне. Този проект също наподобява се проваля, най-малко към този момент.
Сега и двете страни са заседнали във война, която нито една от тях не знае по какъв начин да завоюва, като е мъчно да се видят очертанията на компромисен мир, който и двете страни могат да одобряват. Украйна не може да одобри мир, който я оставя изложена на по-нататъшна съветска експанзия и който включва спомагателни териториални жертви, а Путин не може да постави завършек на войната без забележими облаги за сметка на Украйна. Логиката на военното дело в този момент наподобява заключва двете страни в по-нататъшен, може би нарастващ, боен, стопански и политически спор, защото всяка търси някакъв път към успеха. Русия пренасочва военните си старания на изток и покачва равнището на принуждение на бойното поле и против цивилни, с цел да тероризира украинците да одобряват съветското владичество. Украйна удвоява апелите си към западните страни за повече военна помощ и по-строги стопански наказания против Москва.
Докато двете страни търсят път към успеха, администрацията на Байдън е изправена пред три неприятни варианти, от които да избира.
Първата от тях - да се помогне на Украйна да завоюва, е най-емоционално привлекателната и сигурно би била най-оправданата морално и политически преференциална, само че рисковете са огромни. Русия няма да одобри провалянето, преди да опита всяка тактичност, колкото и брутална да е тя, и може би всяко оръжие, колкото и смъртоносно да е то. За да принуди Русия да одобри неуспех в Украйна, администрацията на Байдън евентуално ще би трябвало да премине към военновременен нрав, може би включващ нуклеарна политика на ръба, невиждана след кубинската рецесия от 1962 година Тъй като Китай и Иран целят да отслабят американската мощност посредством всевъзможни налични средства, борбата с ревизионистките сили, ръководени от Русия, може да се окаже най-трудното предизвикателство, пред което се е изправяла американска администрация след Студената война.
Но и другите две варианти са неприятни. Евентуална съветска победа би нанесла тежък удар върху американския авторитет и репутацията на НАТО, изключително в случай че Западът се преглежда като принуждаващ Украйна да отстъпи пред съветските претенции. Замразяването на спора също е рисково, защото това евентуално ще даде на Русия даже повече украинска територия, в сравнение с след нашествието през 2014 година в Крим. Трудно би било това да се показа като нещо друго с изключение на частична победа за Русия – а и Путин ще може да възобнови експанзията си когато пожелае.
Неуспехът да се предотврати офанзивата на Путин против Украйна е повече от неуспех за администрацията на Байдън. Доналд Тръмп, Барак Обама и Джордж Буш-младши обаче би трябвало да поемат част от виновността. Този неуспех може да се окаже даже с по-голяма цена от неуспеха да се предотвратят офанзивите от 11 септември, а мястото на президента Байдън в историята зависи от способността му да ръководи следствията от тази все по-непредвидима война.
Източник
По време на Втората пуническа война (218-201 година прочие н. е.), Ханибал е считал, че в случай че успее да вкара войска в Италия и да завоюва някои основни победи, другите италиански градове страни, непокорни под римското ръководство, ще се разпалват и ще му разрешат да разбие римската власт вечно. Римляните считали, че техните превъзхождащи със своя военен дух и дисциплинираност легиони бързо ще покажат на Ханибал кой командва.
И двете страни откриват, че първичните им тактики не работят. Римляните са шокирани от поредност от пагубни военни провали и са изправени пред най-голямото предизвикателство в римската история. Ханибал реализира първичните си цели, пренасяйки армията си през Алпите и спечелвайки поредност от трагични победи, изучавани и през днешния ден от амбициозни млади военни офицери по целия свят. Но тактиката му се проваля. Дори след съкрушителната му победа при Кана единствено шепа италиански градове страни минават на негова страна. Римската власт оцелява и войната се проточва.
Първата международна война стартира съвсем по същия метод. И французите, и германците възнамеряват това, което се надяват да бъдат решителни офанзиви - французите po източната си граница, а германците с проекта на Шлифен за офанзива през Белгия, която да приключи с завладяване на Париж. И двете офанзиви не съумяват, оставяйки страните вкопчени в спор, който нито една от тях не знаеше по какъв начин да завоюва - и никоя не искаше да загуби.
Нещо сходно наподобява се случва с войната на Путин, написа Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal. Първоначалният съветски проект беше да пречупи украинската страна посредством бързо завладяване на столицата и огромните градове като Харков. Той не съумя. Украйна се надяваше, че шокът от военните неуспехи плюс тежките стопански наказания или ще принудят Путин да одобри мирни условия, удобни за Украйна, или ще доведат до неговото събаряне. Този проект също наподобява се проваля, най-малко към този момент.
Сега и двете страни са заседнали във война, която нито една от тях не знае по какъв начин да завоюва, като е мъчно да се видят очертанията на компромисен мир, който и двете страни могат да одобряват. Украйна не може да одобри мир, който я оставя изложена на по-нататъшна съветска експанзия и който включва спомагателни териториални жертви, а Путин не може да постави завършек на войната без забележими облаги за сметка на Украйна. Логиката на военното дело в този момент наподобява заключва двете страни в по-нататъшен, може би нарастващ, боен, стопански и политически спор, защото всяка търси някакъв път към успеха. Русия пренасочва военните си старания на изток и покачва равнището на принуждение на бойното поле и против цивилни, с цел да тероризира украинците да одобряват съветското владичество. Украйна удвоява апелите си към западните страни за повече военна помощ и по-строги стопански наказания против Москва.
Докато двете страни търсят път към успеха, администрацията на Байдън е изправена пред три неприятни варианти, от които да избира.
Първата от тях - да се помогне на Украйна да завоюва, е най-емоционално привлекателната и сигурно би била най-оправданата морално и политически преференциална, само че рисковете са огромни. Русия няма да одобри провалянето, преди да опита всяка тактичност, колкото и брутална да е тя, и може би всяко оръжие, колкото и смъртоносно да е то. За да принуди Русия да одобри неуспех в Украйна, администрацията на Байдън евентуално ще би трябвало да премине към военновременен нрав, може би включващ нуклеарна политика на ръба, невиждана след кубинската рецесия от 1962 година Тъй като Китай и Иран целят да отслабят американската мощност посредством всевъзможни налични средства, борбата с ревизионистките сили, ръководени от Русия, може да се окаже най-трудното предизвикателство, пред което се е изправяла американска администрация след Студената война.
Но и другите две варианти са неприятни. Евентуална съветска победа би нанесла тежък удар върху американския авторитет и репутацията на НАТО, изключително в случай че Западът се преглежда като принуждаващ Украйна да отстъпи пред съветските претенции. Замразяването на спора също е рисково, защото това евентуално ще даде на Русия даже повече украинска територия, в сравнение с след нашествието през 2014 година в Крим. Трудно би било това да се показа като нещо друго с изключение на частична победа за Русия – а и Путин ще може да възобнови експанзията си когато пожелае.
Неуспехът да се предотврати офанзивата на Путин против Украйна е повече от неуспех за администрацията на Байдън. Доналд Тръмп, Барак Обама и Джордж Буш-младши обаче би трябвало да поемат част от виновността. Този неуспех може да се окаже даже с по-голяма цена от неуспеха да се предотвратят офанзивите от 11 септември, а мястото на президента Байдън в историята зависи от способността му да ръководи следствията от тази все по-непредвидима война.
Източник
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ