Маргарита Петкова в Пловдив: Поезията е игра на бели и черни квадрати, също като любовта и живота
Само седмица преди Деня на любовта в Пловдив показаха антология „ Съвременна българска лирика ” на изд. „ Бокал ”, в която са включени 43 имена както на одобрени, по този начин и на млади създатели. От пловдивското литературно пространство личат имената на Ина Иванова, Петър Краевски, Крум Филипов и Росен Карамфилов, а от жнра на любовната поезия – това на одобрената поетеса Маргарита Петкова, в чиито произведения тематиката за любовта непроменяемо участва. Именно нейното наличие даде на кореспондент на TrafficNews превъзходен мотив за диалог, с който да се отбележат цели две събития – присъединяване в сходно ново издание и деня на св. Валентин?
Прочетете още
- Г-жо Петкова, първият ми въпрос е обвързван директно с една от творбите, с които участвате в антологията. Първият й стих гласи: „ тази игра в никакъв случай не е била лесна ”. Ако животът не е игра за запълване на свободно време, тогава какво е?
- Животът е работа. И играта също е работа, когато я играеш по разпоредбите, по този начин както би трябвало.
- А в подтекста на това, което съм написала в това стихотворение, животът е шахмат - би трябвало да гледаш дъската, фигурите върху нея и личните си ходове. А да мислиш три хода напред, е закон в шахмата. Уроците от тази игра са велики, по тази причина ми е обичана. В живота и поезията „ тактиките ” са същите.
- Кое е това, което успявате да видите единствено благодарение на поезията?
- Аз нормално пиша с мозъка си и по този начин съумявам да видя ясно всичко това, което съм прочела, запомнила, схванала и научила. А когато поставям това на файла (защото към този момент за бял лист да се приказва смешно), и по-късно го прочета още веднъж, тогава мога да схвана още по-добре моите избори в живота, знанията и уменията ми.
- А редактирате ли?
- Не, не коригирам. И откогато се помня да пиша, не го върша. Е, може би някъде се е налагало да се смени думичка, само че по принцип не коригирам. Текстът или става, или не става. Иначе аз не мога да се греша в моите стихотворения, не мога да им давам ум, не мога да им давам надолнище в дадена посока и по този начин нататък. Коя съм аз, че да им се греша в работата? Наистина по този начин одобрявам нещата.
- Наближава св. Валентин, а и Вие пишете доста за любовта. Кое обаче е това, което в никакъв случай няма да бъде казвано за любовта в поезията?
- Аз споделям всичко, тъй като няма неразрешени тематики за любовта. Няма. Затова и бих посъветвала хората - не се пристисквайте, не се правете на моралисти или на не-знам-какво-си друго. Защото поезията за обич е като самата обич – всичко сред двама души, на което те са съгласни между тях, е разрешено. Всичко сред мене и стихотворението ми е разрешено.
- Казват, че в най-хубавите моменти човек оставя тишината да приказва. Според Вас има ли случаи, когато е пагубно да изоставим думите?
- Да ти кажа, аз тишината доста не я слушам, тъй като вътре в мене има една друга тишина - Вселенската. Това са моите думи, те са вътре в мене и си контактуват между тях, приказват си. Аз тях си ги слушам. Те по принцип не пречат на тишината, която другите чуват извън.
Прочетете още
- Г-жо Петкова, първият ми въпрос е обвързван директно с една от творбите, с които участвате в антологията. Първият й стих гласи: „ тази игра в никакъв случай не е била лесна ”. Ако животът не е игра за запълване на свободно време, тогава какво е?
- Животът е работа. И играта също е работа, когато я играеш по разпоредбите, по този начин както би трябвало.
- А в подтекста на това, което съм написала в това стихотворение, животът е шахмат - би трябвало да гледаш дъската, фигурите върху нея и личните си ходове. А да мислиш три хода напред, е закон в шахмата. Уроците от тази игра са велики, по тази причина ми е обичана. В живота и поезията „ тактиките ” са същите.
- Кое е това, което успявате да видите единствено благодарение на поезията?
- Аз нормално пиша с мозъка си и по този начин съумявам да видя ясно всичко това, което съм прочела, запомнила, схванала и научила. А когато поставям това на файла (защото към този момент за бял лист да се приказва смешно), и по-късно го прочета още веднъж, тогава мога да схвана още по-добре моите избори в живота, знанията и уменията ми.
- А редактирате ли?
- Не, не коригирам. И откогато се помня да пиша, не го върша. Е, може би някъде се е налагало да се смени думичка, само че по принцип не коригирам. Текстът или става, или не става. Иначе аз не мога да се греша в моите стихотворения, не мога да им давам ум, не мога да им давам надолнище в дадена посока и по този начин нататък. Коя съм аз, че да им се греша в работата? Наистина по този начин одобрявам нещата.
- Наближава св. Валентин, а и Вие пишете доста за любовта. Кое обаче е това, което в никакъв случай няма да бъде казвано за любовта в поезията?
- Аз споделям всичко, тъй като няма неразрешени тематики за любовта. Няма. Затова и бих посъветвала хората - не се пристисквайте, не се правете на моралисти или на не-знам-какво-си друго. Защото поезията за обич е като самата обич – всичко сред двама души, на което те са съгласни между тях, е разрешено. Всичко сред мене и стихотворението ми е разрешено.
- Казват, че в най-хубавите моменти човек оставя тишината да приказва. Според Вас има ли случаи, когато е пагубно да изоставим думите?
- Да ти кажа, аз тишината доста не я слушам, тъй като вътре в мене има една друга тишина - Вселенската. Това са моите думи, те са вътре в мене и си контактуват между тях, приказват си. Аз тях си ги слушам. Те по принцип не пречат на тишината, която другите чуват извън.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ