Само руският войник може да премине за три днии пренесе

Само съветският боец може да премине за три дни

и придвижи полски оръдия по толкоз сложен път.

Справедливостта изисква да се каже, че

българското опълчение ни минимум не изостана

превъзмогване на компликациите.

Генерал И.В. Гурко

Ако погледнете на картата ще видите, че откъм Търново през Балкана минават един до различен два прохода: единият през град Елена (Търново, Плаково, Елена и Твърдица), а другият през Габрово (Търново, Дряново, Габрово и Шипка)

И през двата прохода може да се отиде в долината на река Тунджа…Необходимо беше да се откри подобен проход, който да разреши излизането в тила на неприятеля …

Наистина Хаинкьойският проход е наличен единствено за пешеходци и обособени конници, само че беше комфортен в това отношение, че намирайки се сред Еленския и Габровския проход, даваше опция да се излезе в тила и на двата прохода. Пътят беше открит, оставаше да се пристъпи към реализирането на проекта. Преди всичко, усложнения създаваше самият път, който трябваше да бъде приспособен за минаване на 4-фунтовите оръдия. Задачата беше решена, с помощта на щастливата концепция на военачалник Скобелев – младши. Още когато отрядът ни беше в Гюргево, военачалник Скобелев, по това време началник-щаб на отряда, изрече мисълта да се образува от казаци конно-сапьорна сотня, както това бе направено в Туркестан, където конните сапьори са доста потребни. Организирането на командата беше предоставено на капитан Албертов от сапьорните елементи. Отначало тя се състоеше единствено от 66 души, само че по-късно към нея бе придадена сотня уралски казаци. Неин пълководец беше полковник граф Роникер от Лубенския хусарски полк... На този конно-сапьорен дивизион беше предоставено да поправи, доколкото е допустимо, пъття през Хаинкьойския проход. Дивизионът потегли от Търново на 28 юни (10 юли) в 4 часа следобяд под командата на генерал-майор Раух. А основният отряд, към който се причислих аз и кореспондентът на „ Таймс “ Бректънбъри, трябваше да тръгне на 30 юни (12 юли) рано сутринта. При това състояние сапьорите разполагаха с едно денонощие и половина, с цел да поправят пътя или по-правилно е да се каже, с цел да създадат нов път през прохода. Задачата напълно не беше лесна, като се има поради, че командата се състоеше от казаци, командировани от разнообразни полкове, които не бяха привикнали с сходен жанр работа.

…Но колкото повече опознаваш съветския боец, толкоз повече изпитваш почитание и благосклонност към него. Той умее да откри в себе си сили и качества, каквито в никакъв случай не би показал при елементарни условия. Представете си шепа хора, към 200 души в планината, където на всяка крачка може да се срещне многочислен противник, да бъдат обкръжени или избити от незабележим зложелател, прикрит зад камъните и храстите. Освен това, тези хора не трябваше да мислят за себе си – тяхна задача беше да създадат път за други и в случай че би трябвало, всички да загинат…Обикновеният казак работеше наедно със скромния армейски офицер, който в никакъв случай не се хвали със заслугите си. Ако нямахме вестници и репортери, които оповестяват единствено факти…някой Омир би възпял похода на тази шепа хора в цяла поема…