Ананиев: Наследството от последното редовно правителство е изключително тежко, бюджетът се „счупи“
Само постоянно държавно управление може да внесе бюджет за 2023 година, който ще бъде съпроводен с тригодишна бюджетна рамка, изясни националният представител от ГЕРБ-СДС
Финансистът и народен представител от ГЕРБ Кирил Ананиев извънредно за Financial Tribune и Tribune.bg.
Г-н Ананиев, през вчерашния ден Служебното държавно управление взе решение за удължение действието на Бюджет 2022. ГЕРБ-СДС приветства този метод. Какво е Вашето експертно мнение? Ще може ли актуалният бюджет да отговори на всички провокации в страната на фона на галопиращата инфлация?
Нашата парламентарна група изрично поддържа този метод. Считаме, че е верен и аз ще Ви кажа за какво. Наследството от последното постоянно държавно управление е извънредно тежко, както във връзка с обществените финанси, по този начин и във връзка с фискалната непоклатимост на страната. В този смисъл не могат да се подхващат единични ограничения с оглед стабилизиране на обществените финанси. Трябва цялостна стратегия с ясни цели, с които да се възвърне тази непоклатимост, която се поддържаше в нашата страна от всички държавни управления през последните 25 години. За страдание тази традиция беше нарушена от последното постоянно държавно управление. За една година и половина бюджетът се „ счупи “, счупи се финансовата непоклатимост на България. Ето за какво, ние считаме, че възобновяване може да стане единствено със закон, който се одобри от постоянно държавно управление, тъй като то може да внесе бюджет за 2023 година, който ще бъде съпроводен с тригодишна бюджетна рамка, т.е. един небосвод, в границите на който да възстановим стабилността на страната, а тя е обвързвана с националната сигурност на страната.
Служебното държавно управление нито има времето, нито има компетенциите да одобри такава тригодишна стратегия. Като национално виновна политическа мощ ние считаме, че би трябвало да се проведат диалози с всички политически сили, да уточним кои са целите на страната, кои са най-важните неща, тъй като в границите на този тригодишен интервал или по време на ръководството на постоянното държавно управление би трябвало да се подхващат редица ограничения по повод както на приходната, по този начин и на разходната част, а по този начин също и по ръководството на дълга, които в последна сметка да ни доведат до осъществяване на Маастрихтските критерии, условията на Пакта за непоклатимост и напредък и несъмнено на нашите фискални правила в Закона за обществените финанси. Трябва да се търси консенсус без значение от огромната разлика във вижданията на обособените политически сили. Има национални цели, които би трябвало да бъдат подкрепени от всички. Важно е да се гледа в действителност доста рационално и професионално на тези въпроси. Виждаме предлагането, което направи „ Продължаваме промяната “.
Ако използван техния бюджет за идната година, дефицитът ще бъде 6,6% от брутния вътрешен артикул, което е 11 милиарда лв.. Уж са дясноцентристка партия, а в действителност са си чисто лява популистка партия. Освен това Политическа партия оферират нови ограничения, с които да прибавим към този недостиг още 5,7 милиарда лв., с което ще отидем към 17-18 милиарда лв. или над 10% недостиг. С какви дискреционни ограничения ще се върнем към условията, за които загатнах доскоро? Трябва да загърбим популизма, да забравим, че ни предстоят възможни нови парламентарни избори и вместо това да мислим от какво има потребност страната сега. В Закона за удължение на наредбите от Бюджет 2022 се планува опазване на всички ограничения във връзка с бизнеса и на жителите. Няма да оставим нито хората, нито бизнеса да страдат в този тежък интервал, който ни следва, зимния интервал на 2023 година.
Преди дни с огромно болшинство българският парламент задължи служебния кабинет на Гълъб Донев и Българската национална банка (БНБ) да работят за ускорено влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Това стана с план на решение на ГЕРБ, който планува ускорена работа по пътя към еврозоната. Реалистична ли е, съгласно Вас тази дата, готова ли е България за тази стъпка и какви ще бъдат преимуществата за страната ни?
Бързам да кажа, че това е главен приоритет на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Това е последната интеграционна стъпка по пътя на цялостното участие на България в Европейския съюз. Ние сме поели този ангажимент още със самото сключване на контракта за присъединение към Европейски Съюз. Има направен проект за деяние за присъединение към Еврозоната. Този проект е изпълним. Наистина би трябвало да се форсира процеса на неговото осъществяване. Ако ние създадем държавно управление, подсигуряваме, че всички ограничения, които би трябвало да се подхващат от наша страна, ще бъдат изпълнени в границите на периода, който сме планували. Имаме диалози с нашите сътрудници в Европейската комисия. Те ни поддържат. Просто би трябвало да има и национално единодушие за ускорение на работата по осъществяване на изискванията, на които би трябвало да отговорим до 1 януари 2024 година. Убедени сме, че тази дата е реалистична и ние ще се борим тя да стане факт.
Днес обаче парламентарните групи на „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия показаха безапелационни позиции, че България не е подготвена да се причисли към Еврозоната от 1 януари 2024 година. Те се позоваха на разбор на Българска народна банка, в който са изброени редица негативи, които ще последват за страната, в случай че България влезе в „ Клуба на богатите “. Как бихте коментирали?
Не знам до каква степен е публична информацията на останалите политически обединения. Ние поддържаме връзки и с Министерството на финансите, и с Българската национална банка. Нещата, които са планувани се извършват и нямаме съображение да използваме някои страхове на хората, с цел да не спазим тази дата за присъединение към еврото.
Тоест преимуществата, съгласно Вас, са повече от рисковете?
Предимствата са доста повече, в сравнение с минусите. Недостатъци има, само че те са минимални и се употребяват за основаване на боязън у хората от позиция на инфлация, цени. Но в случай че човек е осведомен с проекта за деяние, ще види вътре, че има основани комисии, които работят по всеки един от тези проблеми и на хората ще бъде препоръчан механизъм, който да им подсигурява, че няма да има съществени отклонения от това, което са постигнали последните страни, които се причислиха към Еврозоната.
Какво се случва с Плана за възобновяване и резистентност? Служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов съобщи в средата на месец октомври, че чакаме средствата от първия транш по Плана за възобновяване и резистентност да бъдат преведени в България напълно скоро.
Това, което имам като информация от Министерството на финансите е, че имаме уверението, че първият транш в размер на 2 милиарда и 600 млн. лв. ще постъпи някъде към средата на месец декември. Притеснението ми е, че както обособените страни, по този начин и Европейската комисия изпитва избрани компликации, свързани с ликвидността. И защото доста страни чакат да получат своите средства, изчистването им до края на годината може да сътвори някакъв механически проблем за даването на тези средства. Но надълбоко се надявам те в действителност да постъпят в българския бюджет, защото това ще даде съществено отражение върху упования недостиг в края на 2022 година. Те са планувани като доход в бюджета до края на годината.
За да получи втория транш обаче, страната ни би трябвало да одобри 22 законопроекта. От тях единствено един не е подготвен като план – за промени в Закона за енергетиката. Ще се оправи ли Народното събрание с тази задача поради неразбираемата вероятност, която има?
Нашата парламентарна група е подготвена да работи всекидневно, както се споделя 24 часа в денонощието. Това е национално виновната позиция без значение кой ръководи в България. Ние знаем, че това е запас, който е жизненонеобходим както за бизнеса, по този начин и за популацията на страната. Ще усъвършенства капиталовите благоприятни условия на българската стопанска система, което ще докара до ефикасен напредък на брутния вътрешен артикул и всички последствия от това, свързани с модернизирането и трансформирането на стопанската система, както и с възстановяване стандарта на живот на българските жители. Защото една съвременна, модерна стопанска система естествено води до произвеждане с по-висока добавена стойност, а оттова и до по-високи заплати.
В 47-ото Народно заседание ГЕРБ-СДС предсказа, че е доста евентуално част от заложените вложения в бюджета да не се състоят, а парите да се пренасочат към антиинфлационната стратегия на тогавашните ръководещи в лицето на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България или към други ограничения. Каква в действителност е степента на осъществяване на финансовите разноски към този миг?
Самият бюджетен развой има три етапи – приемане на бюджета, осъществяване на бюджета и привършване на бюджета. По всяка възможност в края на годината ние ще имаме сериозна спестовност в капиталовите разноски. Към месец септември тяхното осъществяване е единствено към 2,5 милиарда лв. в случай, че плануваните разноски по закона са 10 милиарда и 400 млн. лв.. Предполагам, че, с цел да понижи недостига и да покрие някои от обществените разноски, Министерството на финансите ще употребява икономията от тези средства. Това ме навежда към една друга мисъл, която е обвързвана със обществените разноски и дълга. Не бива да се покрива недостига с дълг, който да финансира непрекъснати обществени разноски. Това е неверна политика и не би трябвало да я прилагаме!
Финансистът и народен представител от ГЕРБ Кирил Ананиев извънредно за Financial Tribune и Tribune.bg.
Г-н Ананиев, през вчерашния ден Служебното държавно управление взе решение за удължение действието на Бюджет 2022. ГЕРБ-СДС приветства този метод. Какво е Вашето експертно мнение? Ще може ли актуалният бюджет да отговори на всички провокации в страната на фона на галопиращата инфлация?
Нашата парламентарна група изрично поддържа този метод. Считаме, че е верен и аз ще Ви кажа за какво. Наследството от последното постоянно държавно управление е извънредно тежко, както във връзка с обществените финанси, по този начин и във връзка с фискалната непоклатимост на страната. В този смисъл не могат да се подхващат единични ограничения с оглед стабилизиране на обществените финанси. Трябва цялостна стратегия с ясни цели, с които да се възвърне тази непоклатимост, която се поддържаше в нашата страна от всички държавни управления през последните 25 години. За страдание тази традиция беше нарушена от последното постоянно държавно управление. За една година и половина бюджетът се „ счупи “, счупи се финансовата непоклатимост на България. Ето за какво, ние считаме, че възобновяване може да стане единствено със закон, който се одобри от постоянно държавно управление, тъй като то може да внесе бюджет за 2023 година, който ще бъде съпроводен с тригодишна бюджетна рамка, т.е. един небосвод, в границите на който да възстановим стабилността на страната, а тя е обвързвана с националната сигурност на страната.
Служебното държавно управление нито има времето, нито има компетенциите да одобри такава тригодишна стратегия. Като национално виновна политическа мощ ние считаме, че би трябвало да се проведат диалози с всички политически сили, да уточним кои са целите на страната, кои са най-важните неща, тъй като в границите на този тригодишен интервал или по време на ръководството на постоянното държавно управление би трябвало да се подхващат редица ограничения по повод както на приходната, по този начин и на разходната част, а по този начин също и по ръководството на дълга, които в последна сметка да ни доведат до осъществяване на Маастрихтските критерии, условията на Пакта за непоклатимост и напредък и несъмнено на нашите фискални правила в Закона за обществените финанси. Трябва да се търси консенсус без значение от огромната разлика във вижданията на обособените политически сили. Има национални цели, които би трябвало да бъдат подкрепени от всички. Важно е да се гледа в действителност доста рационално и професионално на тези въпроси. Виждаме предлагането, което направи „ Продължаваме промяната “.
Ако използван техния бюджет за идната година, дефицитът ще бъде 6,6% от брутния вътрешен артикул, което е 11 милиарда лв.. Уж са дясноцентристка партия, а в действителност са си чисто лява популистка партия. Освен това Политическа партия оферират нови ограничения, с които да прибавим към този недостиг още 5,7 милиарда лв., с което ще отидем към 17-18 милиарда лв. или над 10% недостиг. С какви дискреционни ограничения ще се върнем към условията, за които загатнах доскоро? Трябва да загърбим популизма, да забравим, че ни предстоят възможни нови парламентарни избори и вместо това да мислим от какво има потребност страната сега. В Закона за удължение на наредбите от Бюджет 2022 се планува опазване на всички ограничения във връзка с бизнеса и на жителите. Няма да оставим нито хората, нито бизнеса да страдат в този тежък интервал, който ни следва, зимния интервал на 2023 година.
Преди дни с огромно болшинство българският парламент задължи служебния кабинет на Гълъб Донев и Българската национална банка (БНБ) да работят за ускорено влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Това стана с план на решение на ГЕРБ, който планува ускорена работа по пътя към еврозоната. Реалистична ли е, съгласно Вас тази дата, готова ли е България за тази стъпка и какви ще бъдат преимуществата за страната ни?
Бързам да кажа, че това е главен приоритет на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Това е последната интеграционна стъпка по пътя на цялостното участие на България в Европейския съюз. Ние сме поели този ангажимент още със самото сключване на контракта за присъединение към Европейски Съюз. Има направен проект за деяние за присъединение към Еврозоната. Този проект е изпълним. Наистина би трябвало да се форсира процеса на неговото осъществяване. Ако ние създадем държавно управление, подсигуряваме, че всички ограничения, които би трябвало да се подхващат от наша страна, ще бъдат изпълнени в границите на периода, който сме планували. Имаме диалози с нашите сътрудници в Европейската комисия. Те ни поддържат. Просто би трябвало да има и национално единодушие за ускорение на работата по осъществяване на изискванията, на които би трябвало да отговорим до 1 януари 2024 година. Убедени сме, че тази дата е реалистична и ние ще се борим тя да стане факт.
Днес обаче парламентарните групи на „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия показаха безапелационни позиции, че България не е подготвена да се причисли към Еврозоната от 1 януари 2024 година. Те се позоваха на разбор на Българска народна банка, в който са изброени редица негативи, които ще последват за страната, в случай че България влезе в „ Клуба на богатите “. Как бихте коментирали?
Не знам до каква степен е публична информацията на останалите политически обединения. Ние поддържаме връзки и с Министерството на финансите, и с Българската национална банка. Нещата, които са планувани се извършват и нямаме съображение да използваме някои страхове на хората, с цел да не спазим тази дата за присъединение към еврото.
Тоест преимуществата, съгласно Вас, са повече от рисковете?
Предимствата са доста повече, в сравнение с минусите. Недостатъци има, само че те са минимални и се употребяват за основаване на боязън у хората от позиция на инфлация, цени. Но в случай че човек е осведомен с проекта за деяние, ще види вътре, че има основани комисии, които работят по всеки един от тези проблеми и на хората ще бъде препоръчан механизъм, който да им подсигурява, че няма да има съществени отклонения от това, което са постигнали последните страни, които се причислиха към Еврозоната.
Какво се случва с Плана за възобновяване и резистентност? Служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов съобщи в средата на месец октомври, че чакаме средствата от първия транш по Плана за възобновяване и резистентност да бъдат преведени в България напълно скоро.
Това, което имам като информация от Министерството на финансите е, че имаме уверението, че първият транш в размер на 2 милиарда и 600 млн. лв. ще постъпи някъде към средата на месец декември. Притеснението ми е, че както обособените страни, по този начин и Европейската комисия изпитва избрани компликации, свързани с ликвидността. И защото доста страни чакат да получат своите средства, изчистването им до края на годината може да сътвори някакъв механически проблем за даването на тези средства. Но надълбоко се надявам те в действителност да постъпят в българския бюджет, защото това ще даде съществено отражение върху упования недостиг в края на 2022 година. Те са планувани като доход в бюджета до края на годината.
За да получи втория транш обаче, страната ни би трябвало да одобри 22 законопроекта. От тях единствено един не е подготвен като план – за промени в Закона за енергетиката. Ще се оправи ли Народното събрание с тази задача поради неразбираемата вероятност, която има?
Нашата парламентарна група е подготвена да работи всекидневно, както се споделя 24 часа в денонощието. Това е национално виновната позиция без значение кой ръководи в България. Ние знаем, че това е запас, който е жизненонеобходим както за бизнеса, по този начин и за популацията на страната. Ще усъвършенства капиталовите благоприятни условия на българската стопанска система, което ще докара до ефикасен напредък на брутния вътрешен артикул и всички последствия от това, свързани с модернизирането и трансформирането на стопанската система, както и с възстановяване стандарта на живот на българските жители. Защото една съвременна, модерна стопанска система естествено води до произвеждане с по-висока добавена стойност, а оттова и до по-високи заплати.
В 47-ото Народно заседание ГЕРБ-СДС предсказа, че е доста евентуално част от заложените вложения в бюджета да не се състоят, а парите да се пренасочат към антиинфлационната стратегия на тогавашните ръководещи в лицето на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България или към други ограничения. Каква в действителност е степента на осъществяване на финансовите разноски към този миг?
Самият бюджетен развой има три етапи – приемане на бюджета, осъществяване на бюджета и привършване на бюджета. По всяка възможност в края на годината ние ще имаме сериозна спестовност в капиталовите разноски. Към месец септември тяхното осъществяване е единствено към 2,5 милиарда лв. в случай, че плануваните разноски по закона са 10 милиарда и 400 млн. лв.. Предполагам, че, с цел да понижи недостига и да покрие някои от обществените разноски, Министерството на финансите ще употребява икономията от тези средства. Това ме навежда към една друга мисъл, която е обвързвана със обществените разноски и дълга. Не бива да се покрива недостига с дълг, който да финансира непрекъснати обществени разноски. Това е неверна политика и не би трябвало да я прилагаме!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ