Все по-малко българи купуват стаж за пенсия. Несигурността ги спира
Само през първото тримесечие на 2025 година 420 души са платили за спомагателен стаж – връх за последните години, с обща сума от над 8,2 млн. лева Година по-рано броят им е бил два пъти по-малък, а през първите три месеца на 2023 година – 337 души.
Експерти изясняват спада след март с нарастването на минималния застрахователен приход от 933 на 1077 лева, което бе заложено в държавния бюджет и влезе в действие от 1 април. Това покачва и цената на всеки месец недостигащ стаж.
Съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, хората могат да платят осигурителна вноска в размер на 19,8% от минималния приход за самоосигуряващи се. От април 2025 година това значи 213,25 лева на месец или 2558,95 лева за година стаж. Законът разрешава закупуване на до 5 години.
Намаляващият интерес е значим сигнал за обществената система – от една страна демонстрира, че по-високите осигурителни прагове затрудняват хората пред пенсия, а от друга – че все по-малко жители могат да си разрешат да компенсират пропуснатите години труд. Това слага под въпрос бъдещите им приходи и усилва риска от обществено неравноправие измежду възрастните.
Част от спада може да се дължи и на демографски фактори – по-малко хора, навършващи пенсионна възраст, или на отсрочени решения след априлското повишаване.
Също по този начин, част от жителите избират да наваксат изчезналите години посредством работа, вместо да заплащат огромни суми. Мнозина не престават трудовата си активност и след навършване на пенсионна възраст, с цел да усилят както стажа, по този начин и размера на бъдещата си пенсия.
Към това се прибавя и ниското доверие в пенсионната система – част от българите считат, че пенсиите остават прекомерно ниски, с цел да оправдаят сходна инвестиция. Всички тези фактори, съчетани, изясняват за какво все по-малко хора могат или избират да си купят недостигащ стаж.
Експерти изясняват спада след март с нарастването на минималния застрахователен приход от 933 на 1077 лева, което бе заложено в държавния бюджет и влезе в действие от 1 април. Това покачва и цената на всеки месец недостигащ стаж.
Съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, хората могат да платят осигурителна вноска в размер на 19,8% от минималния приход за самоосигуряващи се. От април 2025 година това значи 213,25 лева на месец или 2558,95 лева за година стаж. Законът разрешава закупуване на до 5 години.
Намаляващият интерес е значим сигнал за обществената система – от една страна демонстрира, че по-високите осигурителни прагове затрудняват хората пред пенсия, а от друга – че все по-малко жители могат да си разрешат да компенсират пропуснатите години труд. Това слага под въпрос бъдещите им приходи и усилва риска от обществено неравноправие измежду възрастните.
Част от спада може да се дължи и на демографски фактори – по-малко хора, навършващи пенсионна възраст, или на отсрочени решения след априлското повишаване.
Също по този начин, част от жителите избират да наваксат изчезналите години посредством работа, вместо да заплащат огромни суми. Мнозина не престават трудовата си активност и след навършване на пенсионна възраст, с цел да усилят както стажа, по този начин и размера на бъдещата си пенсия.
Към това се прибавя и ниското доверие в пенсионната система – част от българите считат, че пенсиите остават прекомерно ниски, с цел да оправдаят сходна инвестиция. Всички тези фактори, съчетани, изясняват за какво все по-малко хора могат или избират да си купят недостигащ стаж.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ