Отношенията САЩ – Европа: Критична точка и търговски войни
Само преди дни ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск написа в Туитър: „ Не ни трябват врагове, в случай че имаме такива другари “. Поводът: ударите, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп безпощадно нанесе на Европейски Съюз. Излизането на Съединени американски щати от иранската нуклеарна договорка, идното въвеждане на американски мита за европейската стоманодобивна промишленост, както и натискът над Германия да се откаже от съветския газопровод „ Северен Поток 2 “ са единствено най-явните образци за исторически ниската точка, на която се намират трансатлантическите връзки.
Разломи по оста Вашингтон-Брюксел е имало и преди, като даже около войната в Ирак през 2003 година мощно ескалираха. Но точка на изкривяване, каквато видяхме единствено преди седмица с излизането на Тръмп от нуклеарната договорка с Иран – можем самоуверено да кажем, че не е имало в следвоенната история на Западния свят.
За Европа, чиито компании влязоха мощно на иранския пазар след подписването на нуклеарната договорка и рухването на глобите за Иран през 2015 година, развалянето на сговора бе тежък удар. Бизнес за милиарди на европейски (основно френски) компании е под въпрос, а наранени са: „ Еърбъс “ (с поръчки за 20 млрд.), „ Пежо “, „ Рено-Нисан “, като петролната „ Тотал “ даже е подготвена да остави създаването на газово поле за 1 милиарда $ на ирански или китайски партньори…
Ако европейските компании не се съобразят с американските наказания против Иран, рискуват ампутиране от щатския пазар и колосални загуби. Заплаха, която кара политическите водачи на Стария континент да умуват на какво правно съображение и по какъв начин да защитят локалните компании от глобите и рестриктивните мерки.
Все отново тази знакова дипломатическа рецесия е късмет за Европа да се покаже единна в отбрана на целите и ползите си, заговаряйки с общ глас на международната икономическа и политическа сцена. В случая с отношението към Иранската договорка – нейните ползи се разминават фрапантно с американските. Докато Съединени американски щати подпомогат Израел и Саудитска Арабия в желанието им да лимитират експанзията на Техеран в района, като задушат персите стопански до рухване на режима в страната, то европейците желаят да търгуват и управляват създаването на нуклеарната стратегия в Ислямската Република.
Подписването на нуклеарното съглашение от 2015 година е възприемано в Европа като исторически триумф, а географската непосредственост, угрозата от по-голям бежански напън, в това число загубите за европейските компания – вършат дейностите на Тръмп да наподобяват, меко казано, враждебни през европейската камбанария. Самите иранци ясно осъзнават, че с морално остарялото си въоръжение нямат късмет против най-мощната войска на Земята. Целта им по-скоро е да запазят работеща стратегическата ос Иран-Сирия-Ливан, считана за жизненоважна за оцеляването на режима в Техеран.
При всяко състояние тактиката на Тръмп е ва банк, а за Европейски Съюз не остана съмение чии партньорски интреси все още са по-важни зад океана. От една страна, сходен ход може да изолира Съединени американски щати в границите на Организация на обединените нации, да речем, само че от друга – в случай че замисълът на Тръмп сполучи и европейците клекнат, това ще е знаков триумф и проява на мощност и въздействие пред всички останали.
Търговските мита против Европа от американска страна и отлагането на влизането им в действие за 1 юни имат една-единствена цел – от висотата на по-добрата си преговорна позиция, Съединени американски щати да наложат на германците своя интерес в енергийния бранш, а „ Северен поток 2 “ да отиде в историята. Вместо удвояваване на преносносния потенциал от Русия към Европа, щатските газови компании се облизват за лъвския къс от апетитния европейски пазар. Ако Германия се откаже от съветския план, преглътне загубата за немските компании, вкарали пари в него и построи инфраструктура за полутечен газ, приближаващ от Съединени американски щати – то Вашингтон ще опрости митническите наказания за стоманодобивната промишленост в страната. Въпросът е, че в Берлин пресмятат, че превозеният полутечен газ с кораби ще излиза с най-малко 20 на 100 по-скъп от газа, пренасян от съветския газопровод, да вземем за пример. Факт, който би натежал на немската стопанска система и сигурно не се приема с ненаситност от Меркел и компания. А предвид на политическото решение за редуцирането на нуклеарните централи в Германия – тази вероятност е всичко, само че не и розова.
В комплицираната обстановка на обтегнати стопански връзки и разминаване в геополитическите цели – Европа наподобява единна в желанието си да се еманципира от огромния си брат по повод даже на защитата. На засиленото съдействие във формата ПЕСКО се гледа с съмнение от генералитета на НАТО, като опит да бъде заобиколен и изолиран Атлантическият съюз за сметка на обща европейска войска. А в препоръчаната нова дълготрайна финансова рамка на Европейски Съюз това се вижда ясно: Европейският фонд за защита нараства 22 пъти – от 0,6 милиарда на 13 милиарда Основните терзания зад океана в тази тенденция също имат най-вече стопански темперамент – да не би договорите за оръжейни поръчки да се извърнат към европейски вместо към американски компании от военнопромишления комплекс.
Икономическа логичност
Зад ходове на политическите водачи в Европа и Съединени американски щати стои елементарна и хладна икономическа логичност – локалните промишлености да бъдат предпазени и да се промотира среда, благоприятстваща експортьори и производители на компании от локалния пазар. Това неизбежно поляризира интернационалните връзки и основава огнища на спорове, застрашавайки международния мир.
Разломи по оста Вашингтон-Брюксел е имало и преди, като даже около войната в Ирак през 2003 година мощно ескалираха. Но точка на изкривяване, каквато видяхме единствено преди седмица с излизането на Тръмп от нуклеарната договорка с Иран – можем самоуверено да кажем, че не е имало в следвоенната история на Западния свят.
За Европа, чиито компании влязоха мощно на иранския пазар след подписването на нуклеарната договорка и рухването на глобите за Иран през 2015 година, развалянето на сговора бе тежък удар. Бизнес за милиарди на европейски (основно френски) компании е под въпрос, а наранени са: „ Еърбъс “ (с поръчки за 20 млрд.), „ Пежо “, „ Рено-Нисан “, като петролната „ Тотал “ даже е подготвена да остави създаването на газово поле за 1 милиарда $ на ирански или китайски партньори…
Ако европейските компании не се съобразят с американските наказания против Иран, рискуват ампутиране от щатския пазар и колосални загуби. Заплаха, която кара политическите водачи на Стария континент да умуват на какво правно съображение и по какъв начин да защитят локалните компании от глобите и рестриктивните мерки.
Все отново тази знакова дипломатическа рецесия е късмет за Европа да се покаже единна в отбрана на целите и ползите си, заговаряйки с общ глас на международната икономическа и политическа сцена. В случая с отношението към Иранската договорка – нейните ползи се разминават фрапантно с американските. Докато Съединени американски щати подпомогат Израел и Саудитска Арабия в желанието им да лимитират експанзията на Техеран в района, като задушат персите стопански до рухване на режима в страната, то европейците желаят да търгуват и управляват създаването на нуклеарната стратегия в Ислямската Република.
Подписването на нуклеарното съглашение от 2015 година е възприемано в Европа като исторически триумф, а географската непосредственост, угрозата от по-голям бежански напън, в това число загубите за европейските компания – вършат дейностите на Тръмп да наподобяват, меко казано, враждебни през европейската камбанария. Самите иранци ясно осъзнават, че с морално остарялото си въоръжение нямат късмет против най-мощната войска на Земята. Целта им по-скоро е да запазят работеща стратегическата ос Иран-Сирия-Ливан, считана за жизненоважна за оцеляването на режима в Техеран.
При всяко състояние тактиката на Тръмп е ва банк, а за Европейски Съюз не остана съмение чии партньорски интреси все още са по-важни зад океана. От една страна, сходен ход може да изолира Съединени американски щати в границите на Организация на обединените нации, да речем, само че от друга – в случай че замисълът на Тръмп сполучи и европейците клекнат, това ще е знаков триумф и проява на мощност и въздействие пред всички останали.
Търговските мита против Европа от американска страна и отлагането на влизането им в действие за 1 юни имат една-единствена цел – от висотата на по-добрата си преговорна позиция, Съединени американски щати да наложат на германците своя интерес в енергийния бранш, а „ Северен поток 2 “ да отиде в историята. Вместо удвояваване на преносносния потенциал от Русия към Европа, щатските газови компании се облизват за лъвския къс от апетитния европейски пазар. Ако Германия се откаже от съветския план, преглътне загубата за немските компании, вкарали пари в него и построи инфраструктура за полутечен газ, приближаващ от Съединени американски щати – то Вашингтон ще опрости митническите наказания за стоманодобивната промишленост в страната. Въпросът е, че в Берлин пресмятат, че превозеният полутечен газ с кораби ще излиза с най-малко 20 на 100 по-скъп от газа, пренасян от съветския газопровод, да вземем за пример. Факт, който би натежал на немската стопанска система и сигурно не се приема с ненаситност от Меркел и компания. А предвид на политическото решение за редуцирането на нуклеарните централи в Германия – тази вероятност е всичко, само че не и розова.
В комплицираната обстановка на обтегнати стопански връзки и разминаване в геополитическите цели – Европа наподобява единна в желанието си да се еманципира от огромния си брат по повод даже на защитата. На засиленото съдействие във формата ПЕСКО се гледа с съмнение от генералитета на НАТО, като опит да бъде заобиколен и изолиран Атлантическият съюз за сметка на обща европейска войска. А в препоръчаната нова дълготрайна финансова рамка на Европейски Съюз това се вижда ясно: Европейският фонд за защита нараства 22 пъти – от 0,6 милиарда на 13 милиарда Основните терзания зад океана в тази тенденция също имат най-вече стопански темперамент – да не би договорите за оръжейни поръчки да се извърнат към европейски вместо към американски компании от военнопромишления комплекс.
Икономическа логичност
Зад ходове на политическите водачи в Европа и Съединени американски щати стои елементарна и хладна икономическа логичност – локалните промишлености да бъдат предпазени и да се промотира среда, благоприятстваща експортьори и производители на компании от локалния пазар. Това неизбежно поляризира интернационалните връзки и основава огнища на спорове, застрашавайки международния мир.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ