Само преди дни чухме, че някои политици се канят да

Само преди дни чухме, че някои политици се канят да убеждават интензивно европейските институции да си запазим въгледобива. Цитирани от медии, те афишират ангажимент за " незабавни договаряния с Брюксел и удължение живота на " Марица изток ". Мотивът зад тези изявления несъмнено е мощен и звучи с галещи за ухото на хората причини – опазване на работни места и обезпечаване на приходи.

Само че огромният въпрос е дали тази елементарно обяснима проява на угриженост е действително защитима на фона на завареното политическо завещание. Всъщност, желанието да убедиш " Брюксел " по какъв начин страната ни ще продължи с използването на въглища доста мъчно ще откри ефикасна аргументация при липса на ясна национална позиция.

Малко енергийна политика и малко юридически акценти

Да погледнем в обобщение предисторията по тематиката в българския подтекст през политическата и юридическата призма.

България като равноправна страна-членка на Европейски Съюз има опцията и би трябвало да взе участие интензивно в цялостния развой по подготовка и приемане както на политическата рамка, по този начин и на съответното законодателство на Европейски Съюз. Отделен е въпросът по какъв начин страната ни посредством своите представители е отстоявала националния интерес по повод развиването на въгледобива – изключително в границите на последните няколко години, когато се появи и концепцията за Зелената договорка. Това отстояване е допустимо и на политическо, и на концептуално, и на юридическо равнище. Политиците ни обаче са тези, които задават насоката – стига, несъмнено, самите те да са наясно защо става дума.