Павел Георгиев, „Непокорна България“: Над 70% от младите хора в страната са склонни да емигрират!
Само преди дни бяха оповестени данните от изследване на Фондация “Фридрих Еберт ”, което задълбочено изследва настройките и полезностите на младежта в България.
Според проучването над 70% от младежите в страната са склонни да емигрират.
Това напомня в обществените мрежи Павел Георгиев от „ Непокорна България “.
Това не е просто обезпокоителен сигнал – това е тревога. За ръководещите, за институциите, за цялото общество. Крайно време е да се реагира с неподчинение, в случай че не за разрешаването на казуса, то най-малко за неговото закъснение.
Без дейни младежи, страната няма бъдеще. Младостта не е просто запас – тя е моторът на стопанската система, стабилността и развиването на една нация.
Пак по данни от същото проучване - става известно, че сериозен дял от младежите в България (19%) преглеждат диктатурата като по-приемлива форма на ръководство от демокрацията. На този декор и с продължаващия срив в доверието към институциите, ударът по парламентарната република е пряк. А въпросът към всички нас е явен:
Успяваме ли да съградим постоянни мостове сред поколенията?
През последните години се сътвориха министерства със противоречива полза – на ефикасното ръководство, напредък и нововъведения и какво ли не. А младежта? Тя е натикана в ъгъла на спортното министерство. Реалността е, че в България младежите нямат потребност единствено от фитнес зали и стадиони. На тях им е нужна и поддръжка за тяхното личностно развиване, тласъци по време на тяхното обучение и следваща реализация (за да могат да изберат да останат тук, а не да емигрират след завършване). Нуждаят се също по този начин от психическа поддръжка в предварителната защита и битката със зависимостите, постоянна среда за тяхната социализация, както и за поощряване на техните занимания, ползи и дейно асимилиране на свободното време.
Затова вместо ненужни ресори, едно от основните решения на държавно равнище, е точно обособяването на настрана министерство, което да заложи младежта и политиките, свързани с нея като собствен единствен приоритет (така както е в Италия, Англия, Норвегия, Испания и други европейски страни).
В противоположен случай ставаме очевидци (както напоследък) на прояви на принуждение и хулигански прояви, чиито причинители са главно малолетни.
Обществото ни има нарастващ обществен проблем с експанзията и това се дължи точно на тоталната абдикация и години безучастие от страна на страната във връзка с построяването на политики с фокус - младежта.
Сега повече от всеки път е пристигнало време политиците да схванат, че бъдещето не се гради с лозунги, а с дълготрайни и поредни дейности, ориентирани към поколенията напред. Да се построи този сполучлив, обществен модел на държание, който да накара младежите да останат и да се борят за страната си - с неподчинение и цивилен дух.
