,fit(768:433)&15:28:25)
“Един мълчалив световен рекорд” - Магдалена Христова с отворено писмо до Здравка Йорданова
Само преди броени дни българските спортисти завоюваха 122 златни медала и още куп сребърни и бронзови оценки на Балканиадата по лека атлетика за ветерани, която се организира в Солун. Магдалена Христова пък усъвършенства и международния връх (Ж45), откакто завоюва златния орден с 5.70 метра. Дни след завръщането си от Солун Христова излезе с отворено писмо до Здравка Йорданова, ръководител на Българска мастърс федерация. Sportal.bg разгласява целия текст на писмото.
“ДО
Г-ЖА ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА МАСТЪРС ФЕДЕРАЦИЯ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Относно: Един безмълвен международен връх
ОТ МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА – МАСТЪРС АТЛЕТ
Уважаема Г-жо Йорданова
Във връзка с присъединяване ми в Балканиада за ветерани в Солун, на 26.09.2022 година с Вас организирахме 40-минутен диалог, който ме накара да се замисля съществено върху няколко неоспорими обстоятелството.
Само преди броени дни, на 24.09.2022 година в Гърция, аз изпълних своята най-голяма фантазия, а точно продобиване на купата за ветерани (Ж45) и строшаване на международния връх в дисиплината скок на дължина в тази възрастова група. Това е връх, който преди мен не беше подобряван в продължение на 10 години и за който съм се борила и упражнявала с години всеки ден и съм вярвала, че ще го реализира.
След спечелването му, всички други представители на мастърс федерации от разнообразни страни ме поздравиха персонално. Поздравиха персонално и останалите български спортисти, явили се на Балканиадата, които единствено до деня на моята победа донесоха на родината ни общо 24 златни, 15 сребърни и 22 бронзови медала. Единственият ръководител, който не стисна ръката ми, бяхте Вие.
 )
Българка сложи международен връх в скока на дължина
И въпросът не е в похвалата и потупването по рамото, а в уважението сред хора, които се трудят за едно и също и би трябвало да се поддържат в и без друго сложния път на спортистите в България. Споменавам незадълбочено това, тъй като сега, в който разбрахте, че имам проблем с уредниците по отношение на допинг контрола, не се намесихте, не застанахте зад тила на Ваш състезател и не проявихте никакъв интерес към ставащото там. Не бяхте с мен и в насладата ми, представяйки цялата ни страна като страна, която през днешния ден може да се похвали с още едно международно достижение в леката атлетика.
 )
Разбирате ли, че няма по какъв начин да не си задам въпроса какви тъкмо са Вашите публични отговорности като ръководител на нашата федерация? Мисля си, че тъкмо Вие сте индивидът, от който следва да чакаме най-голяма и постоянна помощ на всякакво равнище. Изключвам персоналното отношение по време на игрите, това е до образование, нюх и човещина. Но къде е връзката със спортните медии? Защо на никое място не се чу, че повече от 100 български спортисти взеха присъединяване в Балканско състезание и завоюваха общо 122 медала за България, което ни отреди и второ място в генералното класиране? Нима това не са големи триумфи за всички ни, с които може да се гордеем? И кой ще приказва за нас, по какъв начин ще развиваме леката атлетика в България, в случай че самите ние не пазиме правата си и не приказваме за достиженията си?
В същия този диалог обсъдихме тематиката за това по какъв начин тъкмо Българска мастърс федерация подкрепя сполучливите състезатели на България и прави ли го въобще. Вие казахте, изтъквам: „ Трябваше да ми се обадите, в бъдеще може да помислим... “. За какво да помислим, г-жо Йорданова? Кое бъдеще, по кое време? Не би трябвало ли да се работи във всеки един миг, да се приказва, да се взимат решения. Това би трябвало да е всекидневно държание, както нашите труд, пот и отдаденост са ежедневни. Дори и през днешния ден, което е вчерашното бъдеще, към момента нищо не се прави. Ние ли би трябвало да ви гоним за всичко, да се занимаваме с административни, маркетингови и рекламни действия. Искате да помогнете на хора, които всеки ден и всеки час упражняват и желаят да побеждават или на такива, които отделят това време да тропат по порти, да се изясняват и да се молят на институции. Не са ли ръководителите и представителите тъкмо за това на тези постове, за разлика от дейните спортисти. Не би трябвало ли сходни решения да се взимат основно от Вас. След изреченията ми няма загадъчен знак, тъй като това не са въпроси. Това са отговори.
 )
Тъжно ми е и съм ядосана. Болно ми е и изпитвам гняв, че се постанова да Ви напомням, че единствено в границите на една година съм донесла с горделивост на България международна купа, станах вицешапион, сграбчих четири балкански трофеи, а в този момент счупих и международен връх. На всички тези участия не ни беше обезпечено даже едно българско знаме от федерацията, което да развеем с насълзени очи и цялостни сърца от победителската стълбица. Само този уикенд флагът ни можеше да озари подиума 122 пъти. Излишно е да кажа каквото и да е по отношение на финансова помощ за екипи, превоз, настаняване или такси за присъединяване. Такава нямаше. Аз мисля, че е време да стартираме да приказваме, тъй като няма кой различен да го направи вместо нас, в случай че ние мълчим.
Мисля, че е време да крещим, с цел да се чуе гласът ни надалече и да отекне дълго. Аз, а имам вяра, че и всички мои сътрудници, сме подготвени да помогнем с хрумвания и с каквото можем, даже да не е в нашия сектор.
Просто тъй като ни пука. Но нашето лице пред света и България сте Вие. Нашите тил и опора сте Вие. Не е нужно да вървите пред нас. Вървете до нас.
Защото, г-жо Йорданова, не знам на какъв брой международни рекордьори от България сте държали ръката откогато сте на този пост, само че не забравяйте, че без значение от възрастта, духът и тялото на същинския спортист, подготвен за победа, в никакъв случай не угасват и ние няма да предадем тези качества. Няма да се молим. Просто сме гневни и ще използваме тези страсти като мотор, с цел да продължим да се борим за това, на което сме посветили живота си.
С почитание, Магдалена Христова ”
“ДО
Г-ЖА ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА МАСТЪРС ФЕДЕРАЦИЯ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Относно: Един безмълвен международен връх
ОТ МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА – МАСТЪРС АТЛЕТ
Уважаема Г-жо Йорданова
Във връзка с присъединяване ми в Балканиада за ветерани в Солун, на 26.09.2022 година с Вас организирахме 40-минутен диалог, който ме накара да се замисля съществено върху няколко неоспорими обстоятелството.
Само преди броени дни, на 24.09.2022 година в Гърция, аз изпълних своята най-голяма фантазия, а точно продобиване на купата за ветерани (Ж45) и строшаване на международния връх в дисиплината скок на дължина в тази възрастова група. Това е връх, който преди мен не беше подобряван в продължение на 10 години и за който съм се борила и упражнявала с години всеки ден и съм вярвала, че ще го реализира.
След спечелването му, всички други представители на мастърс федерации от разнообразни страни ме поздравиха персонално. Поздравиха персонално и останалите български спортисти, явили се на Балканиадата, които единствено до деня на моята победа донесоха на родината ни общо 24 златни, 15 сребърни и 22 бронзови медала. Единственият ръководител, който не стисна ръката ми, бяхте Вие.
И въпросът не е в похвалата и потупването по рамото, а в уважението сред хора, които се трудят за едно и също и би трябвало да се поддържат в и без друго сложния път на спортистите в България. Споменавам незадълбочено това, тъй като сега, в който разбрахте, че имам проблем с уредниците по отношение на допинг контрола, не се намесихте, не застанахте зад тила на Ваш състезател и не проявихте никакъв интерес към ставащото там. Не бяхте с мен и в насладата ми, представяйки цялата ни страна като страна, която през днешния ден може да се похвали с още едно международно достижение в леката атлетика.
Разбирате ли, че няма по какъв начин да не си задам въпроса какви тъкмо са Вашите публични отговорности като ръководител на нашата федерация? Мисля си, че тъкмо Вие сте индивидът, от който следва да чакаме най-голяма и постоянна помощ на всякакво равнище. Изключвам персоналното отношение по време на игрите, това е до образование, нюх и човещина. Но къде е връзката със спортните медии? Защо на никое място не се чу, че повече от 100 български спортисти взеха присъединяване в Балканско състезание и завоюваха общо 122 медала за България, което ни отреди и второ място в генералното класиране? Нима това не са големи триумфи за всички ни, с които може да се гордеем? И кой ще приказва за нас, по какъв начин ще развиваме леката атлетика в България, в случай че самите ние не пазиме правата си и не приказваме за достиженията си?
В същия този диалог обсъдихме тематиката за това по какъв начин тъкмо Българска мастърс федерация подкрепя сполучливите състезатели на България и прави ли го въобще. Вие казахте, изтъквам: „ Трябваше да ми се обадите, в бъдеще може да помислим... “. За какво да помислим, г-жо Йорданова? Кое бъдеще, по кое време? Не би трябвало ли да се работи във всеки един миг, да се приказва, да се взимат решения. Това би трябвало да е всекидневно държание, както нашите труд, пот и отдаденост са ежедневни. Дори и през днешния ден, което е вчерашното бъдеще, към момента нищо не се прави. Ние ли би трябвало да ви гоним за всичко, да се занимаваме с административни, маркетингови и рекламни действия. Искате да помогнете на хора, които всеки ден и всеки час упражняват и желаят да побеждават или на такива, които отделят това време да тропат по порти, да се изясняват и да се молят на институции. Не са ли ръководителите и представителите тъкмо за това на тези постове, за разлика от дейните спортисти. Не би трябвало ли сходни решения да се взимат основно от Вас. След изреченията ми няма загадъчен знак, тъй като това не са въпроси. Това са отговори.
Тъжно ми е и съм ядосана. Болно ми е и изпитвам гняв, че се постанова да Ви напомням, че единствено в границите на една година съм донесла с горделивост на България международна купа, станах вицешапион, сграбчих четири балкански трофеи, а в този момент счупих и международен връх. На всички тези участия не ни беше обезпечено даже едно българско знаме от федерацията, което да развеем с насълзени очи и цялостни сърца от победителската стълбица. Само този уикенд флагът ни можеше да озари подиума 122 пъти. Излишно е да кажа каквото и да е по отношение на финансова помощ за екипи, превоз, настаняване или такси за присъединяване. Такава нямаше. Аз мисля, че е време да стартираме да приказваме, тъй като няма кой различен да го направи вместо нас, в случай че ние мълчим.
Мисля, че е време да крещим, с цел да се чуе гласът ни надалече и да отекне дълго. Аз, а имам вяра, че и всички мои сътрудници, сме подготвени да помогнем с хрумвания и с каквото можем, даже да не е в нашия сектор.
Просто тъй като ни пука. Но нашето лице пред света и България сте Вие. Нашите тил и опора сте Вие. Не е нужно да вървите пред нас. Вървете до нас.
Защото, г-жо Йорданова, не знам на какъв брой международни рекордьори от България сте държали ръката откогато сте на този пост, само че не забравяйте, че без значение от възрастта, духът и тялото на същинския спортист, подготвен за победа, в никакъв случай не угасват и ние няма да предадем тези качества. Няма да се молим. Просто сме гневни и ще използваме тези страсти като мотор, с цел да продължим да се борим за това, на което сме посветили живота си.
С почитание, Магдалена Христова ”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ