Само от района на Донецк са избягали над 1,7 милиона

Само от региона на Донецк са избягали над 1,7 милиона души. Преди да съумеят да се измъкнат те са обстрелвани, унижавани, изплашени. Травмите на децата са изключително тежки.

С рейсове, с персоналните си коли, благодарение на доброволци, от време на време даже пешком. От началото на съветската инвазия в  милиони трябваше да напуснат домовете си - поради непрекъснатия обстрел или заради съветска окупация на родните им места. 

Не всички бежанци са част от статистиките, само че има данни за избягали 1,7 милиона души. Близо 350 000 украинци още са в региона, измежду които 50 000 деца, разгласи украинската вицепремиерка Ирина Верешчук. 
Редакцията предлага
Обстрел, обезсърчение и боязън

През август бягат 60 000 души - освен от Донецк, само че и от Луганск, Харков и регионите към Херсон и Запорожие. Индустриалният град Днепър е доста покрай окупираната от съветските сили територия и постоянно е първият кей за бежанците, идващи от юг. Там те стопират краткотрайно, преди да продължат тежкия си път към незнайното.

Зад гърба си са оставили месеци живот в окупация. Били са обстрелвани, унижавани по съветските контролно-пропускателни пунктове, а постоянно им се е налагало и да прекарват нощите под намерено небе. Бащи, братя, съпрузи - всички мъже остават в центъра на заплахата и нервите на всички са опънати до прекаленост.

Войната, която лишава всичко, даже говора

Алексей си играе в дребен надуваем басейн, цялостен с цветни топчета. Двегодишното дете скача в басейна, излиза и се хвърля назад вътре. Усмихва се, споделя майка му Наталия Буряк, само че към този момент не приказва.

Под дребната бяла тента на филантропичната организация Save the children ( " Спаси децата " ) има доста деца, които в този момент се надвикват, само че напълно скоро са претърпели ужаса на евакуацията от родните си места. Наталия идва тук със сина си Алексай и четири други деца от село Приморское, което е под съветска окупация. Съпругът ѝ още е там. " Решихме да тръгнем, тъй като ставаше все по-опасно и децата доста се опасяваха. Експлозиите бяха все по-близо, таванът се тресеше, а децата се подмокряха от боязън ”, споделя Наталия.

Алексей продължава да си играе с цветните топчета. Денис Томило му се радва. 27-годишният доброволец знае доста добре, че това е от голямо значение за дребното момче, което към този момент не приказва. " На децата доста им липсва това. Някои родители споделя, че седмици наред са спали по полета. Децата нормално си играят единствено с пръчки, които намират по пътя си или в случай че са късметлии - с някоя топка. Сега е явно какъв брой доста им е липсвало да си играят ", споделя Томило.

Той просто желае да се обади на татко си

Сега стотици бежанци провеждат идващите си стъпки на един огромен паркинг, откакто са били регистрирани и са получили по нещо за ястие. Доброволците изпращат хората до рейсовете, които потеглят за Европа и за други места в Украйна.

10-годишният Хлиб спори с баба си. " Момчето желае да се обади на татко си в Мариупол и не схваща за какво това не е допустимо. Окупираният град към този момент е обслужван от съветска мрежа и не могат да се водят такива диалози ”, изяснява бабата Альона Николаевна. " Обясних ти 150 пъти ", споделя 63-годишната жена. В отчаянието си детето стартира да я удря. 

Альона Мариненко също чака рейса за идната си дестинация под жаркото слънце. Тя идва от района на Херсон. Очите ѝ са цялостни със сълзи и зачервени. Това е от напрежението и напрежението, изяснява 27-годишната жена. Първите два месеца са били изключително сложни за нея, тъй като не е имало нито храна, нито медикаменти. После стартират да внасят съветски артикули, само че качеството им е ниско. Хората са небогати и пенсионерите харчат последните си пари за медикаменти. Руската храна също не е хубава, само че за сметка на това е доста скъпа.

" Не устоявам повече "

Животът в окупация е сложен. " Когато насочат автомат към теб, не можеш да си поемеш въздух ”, споделя брачният партньор на Альона - Олех. Всеки, който си разреши да надигне глава в окупираните от съветските сили региони, е задържан и пребиван.

" Опитвах се да заобикалям контакт с съветските окупатори ”, изяснява пожарникарят Олех, който бяга дружно с целия си екип. Той е бил принуден да подпише, че ще работи за руснаците, само че отхвърля. Затова и се постанова да изоставен.

След разногласието с баба си 10-годишният Хлиб е седнал на куфара, а шапката му е дръпната пред лицето. В Мариупол освен татко си момчето е оставило и по-големия си брат. Майка му е в Чехия. Бабата се доближава до него с чаша какао. Той отхвърля, а старата жена се ядосва още веднъж. " Бомбардираха ни два месеца, не устоявам повече ", избухва тя. " На 63 години съм. Не съм отговорна. Не си малко дете към този момент, изпий това и се успокой. "  Жената въздиша и поглежда към внука си. Той има потребност от майка си и татко си. Но живее във война.

***

Вижте и това видео от нашия списък:
" На 24 февруари животът ми се промени изцяло "