В Африка още бият учениците
Само осем от 61 африкански страни са забранили напълно побоя над деца. Затова физическите санкции не престават да се ползват като възпитателна мярка. Често с съдбовни последствия, споделя " Дойче веле ".
Ниабенда Еманюеле и брачният партньор ѝ Мисаго Жан Мари още са в потрес. Те живеят в северната част на бурундийската столица Буджумбура, не са богати хора. Когато една вечер майката се връща от работа у дома, съученици на щерка ѝ Шадия я посрещат с ужасна вест - момичето припаднало в час. Майката се втурва към учебното заведение, където учителката я засипва с упреци - Ниабенда не била предизвестила, че щерка ѝ е болна и не трябва да бъде удряна. За 13-годишната Шадия била извикана кола за спешна помощ, само че тя умряла още преди да стигне до болничното заведение.
Обстоятелствата към гибелта ѝ са неразбираеми. Бащата споделя пред Дъждовни води, че учителката в това време е изчезнала; директорката на учебното заведение била арестувана в следствения арест, само че единствено след няколко дни била освободена. Властите изясняват случая с това, че момичето било болно от епилепсия. Но фамилията не желае и да чуе. " Тя беше здрава и имаше добър темперамент ", споделя сестрата на момичето. Според фамилията тялото на Шадия било покрито със синини, а от носа й била текла кръв. Един от съучениците й разказал какво се е случило: Шадия била извикана на дъската, само че не могла да отговори на заложения въпрос и учителката я блъснала с пръчка по врата, кръста и гърба. Връщайки се на мястото си, момичето изпаднало в несвяст.
Последствията за децата могат да бъдат ужасяващи
Този случай, при който физическо наказване приключва със гибел, може да е просто едно грубо изключение. Само че използването на принуждение като възпитателна мярка постоянно има съществени последствия за децата, показва общественият служащ Паленфо Горо от Международното бюро по правата на децата в Буркина Фасо. Той е на мнението, че няма смисъл да се вършат разлики сред по-леките и по-тежките физически санкции - защото от всички има цяла поредност последици, и физически, и душевен. А и този тип санкции не се ползват единствено в учебните заведения - те са толерирани като възпитателна мярка и в обществото, и в фамилията, акцентира Горо.
За да се постави завършек на това, е належащо да се ускори вниманието на обществото към казуса с насилието, показва правозащитничката Соня Фохито. Важно е боят като възпитателна мярка да бъде неразрешен със закон, защото единствено по този начин засегнатите деца могат да бъдат предпазени по правосъден път.
Боят е неразрешен единствено в осем от 61 африкански страни
Само че приемането на съответните закони изисква време. Обиагели Езеквесили, която е някогашен министър на образованието на Нигерия, споделя пред Дъждовни води следното: " Имаме закон за отбрана на правата на детето, който е признат и следва да бъде утвърден ". В южните щати на Нигерия законът към този момент е утвърден, в северните щати обаче утвърждението се бави, а таман там през последните месеци са зачестили известията за измъчвани възпитаници. През септември са били освободени над 300 измъчвани възпитаници в религиозно учебно заведение в Кадуна, през октомври още толкоз в щата Катсина. " Ако закононарушенията не се санкционират и хората, които предизвикват премеждия на деца, остават безнаказани, в случай че едно общество не се грижи за слабите и ранимите - това е рискова наклонност ", акцентира Езеквесили.
Африка изостава от Европа
Трийсет години след приемането на Конвенцията на Организация на обединените нации за отбрана на правата на детето (нератифицирана само от САЩ) към този момент африканските страни, които напълно са забранили физическите санкции над деца, са осем. Последната страна, приела тази мярка през септември, е Южна Африка. Конституционният съд там постанови, че побоят над деца е нарушаване на главния закон. Както в Бурунди, по този начин и в Буркина Фасо физическото наказване продължава да е разрешено вкъщи без значение от декларацията, че ще бъде призната цялостната му възбрана.
Но въпреки Африка да не напредва бързо с използването на конвенцията, казусът с побоя над деца не е характерно африкански, акцентира правозащитничката Соня Фохито. " Доводите за опазване на физическите санкции като възпитателна мярка в Европа и в Африка са едни и същи ". Единственото разграничение е времево. В Европа първата страна, която през 1997 година изцяло не разрешава побоя над деца, е Швеция. В Африка такава възбрана е наложена на първо време от Того – през 2007 година Според Фохито от най-голяма изгода в битката против тази процедура биха били позитивните образци. " Трябва да покажем какъв брой добре се развиват децата, които не са подложени на физически санкции и че това не е равнозначно на неналичието на дисциплинираност. "
Ниабенда Еманюеле и брачният партньор ѝ Мисаго Жан Мари още са в потрес. Те живеят в северната част на бурундийската столица Буджумбура, не са богати хора. Когато една вечер майката се връща от работа у дома, съученици на щерка ѝ Шадия я посрещат с ужасна вест - момичето припаднало в час. Майката се втурва към учебното заведение, където учителката я засипва с упреци - Ниабенда не била предизвестила, че щерка ѝ е болна и не трябва да бъде удряна. За 13-годишната Шадия била извикана кола за спешна помощ, само че тя умряла още преди да стигне до болничното заведение.
Обстоятелствата към гибелта ѝ са неразбираеми. Бащата споделя пред Дъждовни води, че учителката в това време е изчезнала; директорката на учебното заведение била арестувана в следствения арест, само че единствено след няколко дни била освободена. Властите изясняват случая с това, че момичето било болно от епилепсия. Но фамилията не желае и да чуе. " Тя беше здрава и имаше добър темперамент ", споделя сестрата на момичето. Според фамилията тялото на Шадия било покрито със синини, а от носа й била текла кръв. Един от съучениците й разказал какво се е случило: Шадия била извикана на дъската, само че не могла да отговори на заложения въпрос и учителката я блъснала с пръчка по врата, кръста и гърба. Връщайки се на мястото си, момичето изпаднало в несвяст.
Последствията за децата могат да бъдат ужасяващи
Този случай, при който физическо наказване приключва със гибел, може да е просто едно грубо изключение. Само че използването на принуждение като възпитателна мярка постоянно има съществени последствия за децата, показва общественият служащ Паленфо Горо от Международното бюро по правата на децата в Буркина Фасо. Той е на мнението, че няма смисъл да се вършат разлики сред по-леките и по-тежките физически санкции - защото от всички има цяла поредност последици, и физически, и душевен. А и този тип санкции не се ползват единствено в учебните заведения - те са толерирани като възпитателна мярка и в обществото, и в фамилията, акцентира Горо.
За да се постави завършек на това, е належащо да се ускори вниманието на обществото към казуса с насилието, показва правозащитничката Соня Фохито. Важно е боят като възпитателна мярка да бъде неразрешен със закон, защото единствено по този начин засегнатите деца могат да бъдат предпазени по правосъден път.
Боят е неразрешен единствено в осем от 61 африкански страни
Само че приемането на съответните закони изисква време. Обиагели Езеквесили, която е някогашен министър на образованието на Нигерия, споделя пред Дъждовни води следното: " Имаме закон за отбрана на правата на детето, който е признат и следва да бъде утвърден ". В южните щати на Нигерия законът към този момент е утвърден, в северните щати обаче утвърждението се бави, а таман там през последните месеци са зачестили известията за измъчвани възпитаници. През септември са били освободени над 300 измъчвани възпитаници в религиозно учебно заведение в Кадуна, през октомври още толкоз в щата Катсина. " Ако закононарушенията не се санкционират и хората, които предизвикват премеждия на деца, остават безнаказани, в случай че едно общество не се грижи за слабите и ранимите - това е рискова наклонност ", акцентира Езеквесили.
Африка изостава от Европа
Трийсет години след приемането на Конвенцията на Организация на обединените нации за отбрана на правата на детето (нератифицирана само от САЩ) към този момент африканските страни, които напълно са забранили физическите санкции над деца, са осем. Последната страна, приела тази мярка през септември, е Южна Африка. Конституционният съд там постанови, че побоят над деца е нарушаване на главния закон. Както в Бурунди, по този начин и в Буркина Фасо физическото наказване продължава да е разрешено вкъщи без значение от декларацията, че ще бъде призната цялостната му възбрана.
Но въпреки Африка да не напредва бързо с използването на конвенцията, казусът с побоя над деца не е характерно африкански, акцентира правозащитничката Соня Фохито. " Доводите за опазване на физическите санкции като възпитателна мярка в Европа и в Африка са едни и същи ". Единственото разграничение е времево. В Европа първата страна, която през 1997 година изцяло не разрешава побоя над деца, е Швеция. В Африка такава възбрана е наложена на първо време от Того – през 2007 година Според Фохито от най-голяма изгода в битката против тази процедура биха били позитивните образци. " Трябва да покажем какъв брой добре се развиват децата, които не са подложени на физически санкции и че това не е равнозначно на неналичието на дисциплинираност. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ