„Гардиън“: Оказва се, че студентите от Харвард не са толкова умни
Само към 57% от белите студенти в влиятелния университет са признати въз основа на заслуги
Някога чудили ли сте се какво е належащо, с цел да влезеш в Харвард? Звездни оценки, впечатляващи извънкласни стратегии и основани на неотдавна оповестено изследване или дълбоки джобове и родител, който или работи, или е учил там. Последните две са много значими за белите студенти, които влизат в Харвард, тъй като единствено към 57% от тях са признати в университета въз основа на заслуги, написа „ Гардиън “.
В реалност 43% от белите студенти в Харвард са или спортисти, наследствени студенти, в листата с ползи на декана (което значи, че техните родители са дарители) или деца на преподаватели и чиновници (студенти, признати въз основа на тези критерии, се назовават „ ALDCs4, което значи „ спортисти “, „ наследствени “, „ лист на ползите на декана “ и „ деца “ на чиновниците на Харвард). Приблизително три четвърти от тези претенденти биха били отхвърлени, в случай че не бяха богати или свързани с Харвард.
Харвард е безумно конкурентен. Процентът на банкет за випуск 2025 година е 3,43%, най-ниският % в историята на учебното заведение, за една година, в която се следи невиждан скок в кандидатурите. Но защото от ден на ден и повече става ясно процеса на банкет в Харвард, излиза наяве, че конкурентоспособността на учебното заведение не се основава единствено на академичната мощ или страхотните резултати, само че и на това дали вашите родители или баби и дядовци са дарили доста за учебното заведение.
Тази динамичност по своята същина е расова, като съвсем 70% от всички наследствени претенденти в Харвард са бели. Според изследването възможностите на бял да бъде признат се усилва седем пъти, в случай че има семейство, което е дарило за Харвард. Междувременно в внезапен контрастност студентите афроамериканци, азиатски американци и испаноговорящи съставляват по-малко от 16% от студентите в ALDC.
Този тип редовно фаворизиране на белите, богатите и обвързваните с влиятелния университет не е нещо ново, когато става дума за елитни университетски институции. Винаги е била малко нагласена игра, която в огромна степен избира богатите бели хора.
Вземете да вземем за пример абсурда, обвързван с приемането в елитни колежи през 2019 година. Изминаха съвсем три години от фиаското, при което десетки богати хора се пробваха да платят, с цел да могат децата им да бъдат признати в влиятелни университети като Станфорд и Йейл. Тези родители заплатиха хиляди долари, тъй че някой да направи тестванията за банкет вместо децата им, те подкупиха админите на проби и треньорите, с цел да може децата им да бъдат разпознати като извънредно надарени спортисти. В последна сметка в абсурда бяха забъркани 50 души, в това число известни персони като Фелисити Хъфман и Лори Лофлин.
Белите расисти (включително администрацията на Тръмп) от дълго време презират системата, която е основана, с цел да даде на исторически незадоволително показаните общности по-добър късмет да влязат в институции, от които са били систематично изключвани. Според тях сходно нещо в университетите е еднакво на превръщане на расизма против белите и е помогнало по-специално на чернокожите да се възползват от преимуществата, за които се допуска, че са за белите.
Съдейки по цифрите на Харвард, звучи по този начин, като че ли тези хора в действителност не считат, че утвърдителните правила са неприятни - те просто считат, че би трябвало да бъдат непокътнати за бели, богати хора. И когато става въпрос за уважавания статут на Харвард, тези разкрития по отношение на процеса на приемане в университета пробиват огромни дупки в концепцията, че всеки, който е там, е потвърдил, че е „ заслужен “ да бъде част от тази елитна институция.
Харвард и други влиятелни образователни заведения като него постоянно са били почитани като свещени пространства, до които единствено най-хубавите и най-светлите мозъци имат достъп - и доста младежи към момента считат, че това е по този начин. Реалността обаче е доста друга.
Предполага се, че там се намират най-големите гении на планетата, само че в действителност залите са цялостни с потомства на привилегировани, които не биха били там, в случай че не бяха техните връзки и пари.
Някога чудили ли сте се какво е належащо, с цел да влезеш в Харвард? Звездни оценки, впечатляващи извънкласни стратегии и основани на неотдавна оповестено изследване или дълбоки джобове и родител, който или работи, или е учил там. Последните две са много значими за белите студенти, които влизат в Харвард, тъй като единствено към 57% от тях са признати в университета въз основа на заслуги, написа „ Гардиън “.
В реалност 43% от белите студенти в Харвард са или спортисти, наследствени студенти, в листата с ползи на декана (което значи, че техните родители са дарители) или деца на преподаватели и чиновници (студенти, признати въз основа на тези критерии, се назовават „ ALDCs4, което значи „ спортисти “, „ наследствени “, „ лист на ползите на декана “ и „ деца “ на чиновниците на Харвард). Приблизително три четвърти от тези претенденти биха били отхвърлени, в случай че не бяха богати или свързани с Харвард.
Харвард е безумно конкурентен. Процентът на банкет за випуск 2025 година е 3,43%, най-ниският % в историята на учебното заведение, за една година, в която се следи невиждан скок в кандидатурите. Но защото от ден на ден и повече става ясно процеса на банкет в Харвард, излиза наяве, че конкурентоспособността на учебното заведение не се основава единствено на академичната мощ или страхотните резултати, само че и на това дали вашите родители или баби и дядовци са дарили доста за учебното заведение.
Тази динамичност по своята същина е расова, като съвсем 70% от всички наследствени претенденти в Харвард са бели. Според изследването възможностите на бял да бъде признат се усилва седем пъти, в случай че има семейство, което е дарило за Харвард. Междувременно в внезапен контрастност студентите афроамериканци, азиатски американци и испаноговорящи съставляват по-малко от 16% от студентите в ALDC.
Този тип редовно фаворизиране на белите, богатите и обвързваните с влиятелния университет не е нещо ново, когато става дума за елитни университетски институции. Винаги е била малко нагласена игра, която в огромна степен избира богатите бели хора.
Вземете да вземем за пример абсурда, обвързван с приемането в елитни колежи през 2019 година. Изминаха съвсем три години от фиаското, при което десетки богати хора се пробваха да платят, с цел да могат децата им да бъдат признати в влиятелни университети като Станфорд и Йейл. Тези родители заплатиха хиляди долари, тъй че някой да направи тестванията за банкет вместо децата им, те подкупиха админите на проби и треньорите, с цел да може децата им да бъдат разпознати като извънредно надарени спортисти. В последна сметка в абсурда бяха забъркани 50 души, в това число известни персони като Фелисити Хъфман и Лори Лофлин.
Белите расисти (включително администрацията на Тръмп) от дълго време презират системата, която е основана, с цел да даде на исторически незадоволително показаните общности по-добър късмет да влязат в институции, от които са били систематично изключвани. Според тях сходно нещо в университетите е еднакво на превръщане на расизма против белите и е помогнало по-специално на чернокожите да се възползват от преимуществата, за които се допуска, че са за белите.
Съдейки по цифрите на Харвард, звучи по този начин, като че ли тези хора в действителност не считат, че утвърдителните правила са неприятни - те просто считат, че би трябвало да бъдат непокътнати за бели, богати хора. И когато става въпрос за уважавания статут на Харвард, тези разкрития по отношение на процеса на приемане в университета пробиват огромни дупки в концепцията, че всеки, който е там, е потвърдил, че е „ заслужен “ да бъде част от тази елитна институция.
Харвард и други влиятелни образователни заведения като него постоянно са били почитани като свещени пространства, до които единствено най-хубавите и най-светлите мозъци имат достъп - и доста младежи към момента считат, че това е по този начин. Реалността обаче е доста друга.
Предполага се, че там се намират най-големите гении на планетата, само че в действителност залите са цялостни с потомства на привилегировани, които не биха били там, в случай че не бяха техните връзки и пари.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ