За това ли Ботев поиска безплатно Колежа? Съветниците спряха анекса още в комисии
Само няколко часа откакто в Общинския съвет бе подложен въпросът по какъв начин тъкмо се употребява стадион „ Христо Ботев “, Ботев и Локомотив излязоха с общо искане — двата стадиона да бъдат предоставени безплатно за най-малко 20 години. Съвпадение, допустимо е, само че наподобява все по-логично въпросът да бъде заложен: за това ли Ботев изиска гратис Колежа?
Прочетете още
Поводът е спомагателното съглашение сред Община Пловдив и ПФК „ Ботев “ ЕАД, което трябваше да актуализира изискванията за прилагане на стадион „ Христо Ботев “. Предложението предвиждаше месечната сума да бъде увеличена от досегашните 5549,54 лева, или 2837,43 евро без Данък добавена стойност, на 6152,97 евро без Данък добавена стойност — малко над 12 000 лв.. На пръв взор — естествена актуализация след въвеждането на нови обекти. На процедура обаче — документ, който отвори доста повече въпроси, в сравнение с даде отговори.
Защото в предлагането не става дума единствено за терен, трибуни, съблекални и пространства, нужни за осъществяване на мачове и тренировки. В описанието на нововъведените елементи на стадиона са включени скайбоксове/VIP кабини, нова мултифункционална зала, почитател магазин/кафе, почитател магазин/музей, фитнес зала, нова зона музей, спортна зала, почитател магазин и бар. Тоест в анекса влизат освен пространства за спорт, а и явни търговски площи. И тук стартира същинският проблем.
При Локомотив Пловдив методът бе друг. Там Общинският съвет одобри в допълнение съглашение, с което клубът получава за прилагане трибуни, съблекални и площи, свързани със спортната и подготвителната активност. Месечната сума бе избрана на 3081,47 евро без Данък добавена стойност, а в решението в детайли са разказани теренът, трибуните и постройките, които се включват.
При Ботев обаче предлагането изглеждаше надалеч по-широко. На процедура то поставяше въпроса дали против 6153 евро месечно клубът няма да получи освен стадион за футбол, а целия търговски капацитет на Колежа — пространства, скайбоксове, фитнес, питейни заведения, почитател магазини, паркинг и други площи, които могат да генерират доходи.
Точно това тормози общинските съветници. По време на разискването в Правната комисия стана ясно, че има основна разлика сред модела при Локомотив и оферти модел при Ботев. При „ Лаута “ комерсиалните площи и спортните зали остават отвън използването от клуба и би следвало да се ръководят от Община Пловдив, която да прибира наема. При Колежа обаче се появява риск комерсиалните площи да бъдат вкарани в общия пакет към клуба.
Въпросът, който изниква е кой би трябвало да печели от комерсиалните пространства на общински стадион, издигнат с обществени пари?
Общината? Клубът? Свързани с клуба сдружения? Трети лица? Акционери? Наематели, определени без търг? Това са въпросите, които администрацията трябваше да почисти, само че вместо това внесе план, който като че ли отваря още по-голяма врата към хаоса.
Оказа се и друго — новите обекти на стадион „ Христо Ботев “ нямат независими идентификатори, а целият стадион се третира като един обект. Това е административна бомба със закъснител. Как Община Пловдив ще отдава обособени пространства? Как ще управлява кой ги употребява? Как ще провежда търгове? Как ще събира наеми? Как ще разделя спортната активност от комерсиалната?
Отговорите, най-малко на този стадий, звучат като повдигане на плещи.
Ако един стадион с над 12 000 кв. м разгъната застроена повърхност е един общ обект, без ясно обособени пространства, тогава всеки идващ контракт може да се трансформира в пояснение. А когато общинската благосъстоятелност стартира да се ръководи посредством пояснение, а не посредством ясни правила, постоянно печели най-силният на терена. Не наложително жителят.
Още по-смущаващо е, че в плана на спомагателното съглашение категорично е записано, че ПФК „ Ботев “ ЕАД няма право да преотстъпва за прилагане, да употребява взаимно по контракт с трети лица или да отдава чартърен парцела и обособени пространства от стадиона. Това е верният текст. Само че незабавно поражда идващият въпрос — какво се случва, в случай че това предписание бъде нарушено? Във забележимия текст на плана липсва ясно написана глоба, а точно това би трябвало да е най-важната част от сходен контракт.
Защото възбрана без глоба е благопожелание.
И в случай че към този момент има търговски действия, в случай че има фитнес, в случай че има пространства, които се употребяват от трети лица, в случай че има скайбоксове, в случай че има паркинг с бариери и такси — тогава въпросът към този момент не е предполагаем. Тогава Общината би трябвало да каже: на какво съображение се случва всичко това?
И тук идва огромният абсурд. В деня, в който общинските съветници желаеха анексът да бъде модифициран, комерсиалните площи, паркингът и скайбоксовете да бъдат извадени или най-малко ясно разграничени, а правата и глобите да бъдат написани, малко по-късно пристигна настояването Ботев и Локомотив да получат стадионите безплатно за 20 години.
Тоест, когато Общината се пробва да постави ред — отговорът е искане за гратис прилагане. Когато се пита кой отдава пространства — отговорът е „ подкрепете децата “. Когато се пита кой събира доходи — отговорът е „ стадионът тежи финансово на клуба “.
Когато се пита за какво комерсиално сдружение би трябвало да получи общински актив без пари — отговорът е „ ние сме емблема на града “.
Това не е мотив, а бягство от конкретиката.
Никой не спори, че Ботев би трябвало да играе на Колежа. Никой не спори, че клубът има голяма социална роля. Никой не спори, че стадионът би трябвало да действа, а не да стои заключен. Но сред това един футболен клуб да употребява оборудването за мачове и тренировки и това да получи целия стадион с комерсиалния му капацитет има голяма разлика.
Едното е спорт, а другото -бизнес.
И когато бизнесът се върти върху общинска благосъстоятелност, той би трябвало да бъде ръководен по разпоредбите на обществения интерес, а не по разпоредбите на „ който е по-близо до входа, той заключва вратата “.
Още повече че стадион „ Христо Ботев “ не е издигнат с частни пари на клуба. Той е строен с обществени средства — държавни и общински. Пловдивчани заплащат сметката. Затова и пловдивчани имат право да знаят дали комерсиалните площи на Колежа ще носят доходи на общината, или ще бъдат пакетирани в един на ниска цена наем към комерсиално сдружение.
6153 евро на месец може да наподобяват като нарастване по отношение на остарелия наем. Но в случай че против тази сума се включват и търговски обекти, VIP пространства, фитнес, питейни заведения, магазини и паркинг, тогава въпросът не е за какво наемът се подвига. Въпросът е дали не е прекомерно невисок.
А в случай че даже тази сума се оказва „ неприемлива “ и клубът желае нула евро за 20 години, тогава към този момент приказваме за напълно друга философия: общественото заплаща, частното употребява, приходите се завъртат някъде по трасето, а когато пристигна ред за надзор — стартира говоренето за деца, емблеми и обич към футбола.
Това е повода анексът да бъде върнат за преправка. Не тъй като някой желае да спре Ботев. А тъй като Общината най-сетне би трябвало да разбере какво тъкмо дава, на кого го дава, за какъв брой го дава и по какъв начин ще управлява използването му.
Стадионът не е бащиния. Нито на кмета. Нито на администрацията. Нито на клуба. Нито на който и да е акционер. Той е общински.
И тъкмо по тази причина всяко помещение, всеки скайбокс, всяко паркомясто, всеки бар и всяка фитнес зала би трябвало да имат явен статут.
Иначе настояването за „ безвъзмезден Колеж “ към този момент не наподобява като грижа за децата. Изглежда като опит казусът с реда да бъде сменен с политически напън, а това е доста по-опасно от един спор за наем.
Прочетете още
Поводът е спомагателното съглашение сред Община Пловдив и ПФК „ Ботев “ ЕАД, което трябваше да актуализира изискванията за прилагане на стадион „ Христо Ботев “. Предложението предвиждаше месечната сума да бъде увеличена от досегашните 5549,54 лева, или 2837,43 евро без Данък добавена стойност, на 6152,97 евро без Данък добавена стойност — малко над 12 000 лв.. На пръв взор — естествена актуализация след въвеждането на нови обекти. На процедура обаче — документ, който отвори доста повече въпроси, в сравнение с даде отговори.
Защото в предлагането не става дума единствено за терен, трибуни, съблекални и пространства, нужни за осъществяване на мачове и тренировки. В описанието на нововъведените елементи на стадиона са включени скайбоксове/VIP кабини, нова мултифункционална зала, почитател магазин/кафе, почитател магазин/музей, фитнес зала, нова зона музей, спортна зала, почитател магазин и бар. Тоест в анекса влизат освен пространства за спорт, а и явни търговски площи. И тук стартира същинският проблем.
При Локомотив Пловдив методът бе друг. Там Общинският съвет одобри в допълнение съглашение, с което клубът получава за прилагане трибуни, съблекални и площи, свързани със спортната и подготвителната активност. Месечната сума бе избрана на 3081,47 евро без Данък добавена стойност, а в решението в детайли са разказани теренът, трибуните и постройките, които се включват.
При Ботев обаче предлагането изглеждаше надалеч по-широко. На процедура то поставяше въпроса дали против 6153 евро месечно клубът няма да получи освен стадион за футбол, а целия търговски капацитет на Колежа — пространства, скайбоксове, фитнес, питейни заведения, почитател магазини, паркинг и други площи, които могат да генерират доходи.
Точно това тормози общинските съветници. По време на разискването в Правната комисия стана ясно, че има основна разлика сред модела при Локомотив и оферти модел при Ботев. При „ Лаута “ комерсиалните площи и спортните зали остават отвън използването от клуба и би следвало да се ръководят от Община Пловдив, която да прибира наема. При Колежа обаче се появява риск комерсиалните площи да бъдат вкарани в общия пакет към клуба.
Въпросът, който изниква е кой би трябвало да печели от комерсиалните пространства на общински стадион, издигнат с обществени пари?
Общината? Клубът? Свързани с клуба сдружения? Трети лица? Акционери? Наематели, определени без търг? Това са въпросите, които администрацията трябваше да почисти, само че вместо това внесе план, който като че ли отваря още по-голяма врата към хаоса.
Оказа се и друго — новите обекти на стадион „ Христо Ботев “ нямат независими идентификатори, а целият стадион се третира като един обект. Това е административна бомба със закъснител. Как Община Пловдив ще отдава обособени пространства? Как ще управлява кой ги употребява? Как ще провежда търгове? Как ще събира наеми? Как ще разделя спортната активност от комерсиалната?
Отговорите, най-малко на този стадий, звучат като повдигане на плещи.
Ако един стадион с над 12 000 кв. м разгъната застроена повърхност е един общ обект, без ясно обособени пространства, тогава всеки идващ контракт може да се трансформира в пояснение. А когато общинската благосъстоятелност стартира да се ръководи посредством пояснение, а не посредством ясни правила, постоянно печели най-силният на терена. Не наложително жителят.
Още по-смущаващо е, че в плана на спомагателното съглашение категорично е записано, че ПФК „ Ботев “ ЕАД няма право да преотстъпва за прилагане, да употребява взаимно по контракт с трети лица или да отдава чартърен парцела и обособени пространства от стадиона. Това е верният текст. Само че незабавно поражда идващият въпрос — какво се случва, в случай че това предписание бъде нарушено? Във забележимия текст на плана липсва ясно написана глоба, а точно това би трябвало да е най-важната част от сходен контракт.
Защото възбрана без глоба е благопожелание.
И в случай че към този момент има търговски действия, в случай че има фитнес, в случай че има пространства, които се употребяват от трети лица, в случай че има скайбоксове, в случай че има паркинг с бариери и такси — тогава въпросът към този момент не е предполагаем. Тогава Общината би трябвало да каже: на какво съображение се случва всичко това?
И тук идва огромният абсурд. В деня, в който общинските съветници желаеха анексът да бъде модифициран, комерсиалните площи, паркингът и скайбоксовете да бъдат извадени или най-малко ясно разграничени, а правата и глобите да бъдат написани, малко по-късно пристигна настояването Ботев и Локомотив да получат стадионите безплатно за 20 години.
Тоест, когато Общината се пробва да постави ред — отговорът е искане за гратис прилагане. Когато се пита кой отдава пространства — отговорът е „ подкрепете децата “. Когато се пита кой събира доходи — отговорът е „ стадионът тежи финансово на клуба “.
Когато се пита за какво комерсиално сдружение би трябвало да получи общински актив без пари — отговорът е „ ние сме емблема на града “.
Това не е мотив, а бягство от конкретиката.
Никой не спори, че Ботев би трябвало да играе на Колежа. Никой не спори, че клубът има голяма социална роля. Никой не спори, че стадионът би трябвало да действа, а не да стои заключен. Но сред това един футболен клуб да употребява оборудването за мачове и тренировки и това да получи целия стадион с комерсиалния му капацитет има голяма разлика.
Едното е спорт, а другото -бизнес.
И когато бизнесът се върти върху общинска благосъстоятелност, той би трябвало да бъде ръководен по разпоредбите на обществения интерес, а не по разпоредбите на „ който е по-близо до входа, той заключва вратата “.
Още повече че стадион „ Христо Ботев “ не е издигнат с частни пари на клуба. Той е строен с обществени средства — държавни и общински. Пловдивчани заплащат сметката. Затова и пловдивчани имат право да знаят дали комерсиалните площи на Колежа ще носят доходи на общината, или ще бъдат пакетирани в един на ниска цена наем към комерсиално сдружение.
6153 евро на месец може да наподобяват като нарастване по отношение на остарелия наем. Но в случай че против тази сума се включват и търговски обекти, VIP пространства, фитнес, питейни заведения, магазини и паркинг, тогава въпросът не е за какво наемът се подвига. Въпросът е дали не е прекомерно невисок.
А в случай че даже тази сума се оказва „ неприемлива “ и клубът желае нула евро за 20 години, тогава към този момент приказваме за напълно друга философия: общественото заплаща, частното употребява, приходите се завъртат някъде по трасето, а когато пристигна ред за надзор — стартира говоренето за деца, емблеми и обич към футбола.
Това е повода анексът да бъде върнат за преправка. Не тъй като някой желае да спре Ботев. А тъй като Общината най-сетне би трябвало да разбере какво тъкмо дава, на кого го дава, за какъв брой го дава и по какъв начин ще управлява използването му.
Стадионът не е бащиния. Нито на кмета. Нито на администрацията. Нито на клуба. Нито на който и да е акционер. Той е общински.
И тъкмо по тази причина всяко помещение, всеки скайбокс, всяко паркомясто, всеки бар и всяка фитнес зала би трябвало да имат явен статут.
Иначе настояването за „ безвъзмезден Колеж “ към този момент не наподобява като грижа за децата. Изглежда като опит казусът с реда да бъде сменен с политически напън, а това е доста по-опасно от един спор за наем.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ