Този уникален каньон в Родопите крие стотици тайни
Само на няколко километра от родопския град Девин, планината крие бездънен и загадъчен каньон. В тези девствени родопски гори, около приказните потоци, бродят самодиви - в дивен танц към величествени водопади.
По поречието на Девинска река се открива местността " Струилица ". Едноименната екопътека прорязва Западните Родопи по изящен 5-километров кръгообразен маршрут, пъстър със спиращи дъха естествени чудеса, споделя NOVA.
Едно от отклоненията води към Самодивското пръскало - дивен водопад, спускащ се по острите скали, по приток настрана от ждрелото на реката. Стръмното нанагорнище може да се окаже предизвикателство в мокро време, само че калта по обувките несъмнено си заслужава. Истинска приказка измежду девствената родопска гора. Вероятно тази хубост е дала мотив величественият водопад да бъде наименуван самодивски.
Предания описват по какъв начин по тайнствените горски пътеки към Самодивското пръскало се разхождат митични създания. Омайните песни на самодивите пригласят на вилнеещите водни каскади по 70-метровия скален отвес. Поглед от високо показва още по-любопитна картина - каменните прагове, в които се разрушават водите на буйния поток. И тясната междина измежду зеления безспир, скрила очарователна самодивска хубост.
Екипът продължава към местността " Лъката ". В тази си част маршрутът е лек и съвсем без надолнище. Има сенчести места за отмора и чиста планинска вода. Постоянен сателит на богатата естествена симфония е шумът на реката, изключително пълноводна през пролетта. След следващия мост влизаме в тесния каньон на Девинска река. През април и май водата изпълва цялото корито и разходката над него е изключително атрактивна.
Мостовете, построени по самата река, са най-популярната част от маршрута. Няма по какъв начин да не си направи фотография човек в това картинно ждрело. Усещането, до момента в който минаваш над водата, е за леко клаустрофобично, само че неповторимо прекарване. Високите скални отвеси са окичени в зеленина. Надвиснали са над реката, като че ли да скрият прелестите на естествения феномен. Напред, в края на теснината, излизаме на уютна поляна измежду безчет пролетни цветя.
На 15 минути от това място, допряно от боговете, се крие още едно необикновено произведение на природата. По дребна пътека през гората се озоваваме в прегръдките на Мечия водопад. Големият въпрос тук е за какво този водопад се споделя " мечешки ". Някои имат вяра, че в действителност в него идват да се къпят мечки. А в тази част на Родопите в действителност живеят такива.
Маршрутът " Струилица " е кръгообразен. Минава и около дребното оживели остатъци от средновековното барикада Бабин град. Ако човек не бърза, може да обиколи маркираната пътека с отклоненията към водопадите за 2-3 часа. Разходката в тази част на Западните Родопи обаче ще е пълноценна, в случай че отделим повече време, в което просто да се оставим природата да ни погълне със своето успокоение и хубост.
По поречието на Девинска река се открива местността " Струилица ". Едноименната екопътека прорязва Западните Родопи по изящен 5-километров кръгообразен маршрут, пъстър със спиращи дъха естествени чудеса, споделя NOVA.
Едно от отклоненията води към Самодивското пръскало - дивен водопад, спускащ се по острите скали, по приток настрана от ждрелото на реката. Стръмното нанагорнище може да се окаже предизвикателство в мокро време, само че калта по обувките несъмнено си заслужава. Истинска приказка измежду девствената родопска гора. Вероятно тази хубост е дала мотив величественият водопад да бъде наименуван самодивски.
Предания описват по какъв начин по тайнствените горски пътеки към Самодивското пръскало се разхождат митични създания. Омайните песни на самодивите пригласят на вилнеещите водни каскади по 70-метровия скален отвес. Поглед от високо показва още по-любопитна картина - каменните прагове, в които се разрушават водите на буйния поток. И тясната междина измежду зеления безспир, скрила очарователна самодивска хубост.
Екипът продължава към местността " Лъката ". В тази си част маршрутът е лек и съвсем без надолнище. Има сенчести места за отмора и чиста планинска вода. Постоянен сателит на богатата естествена симфония е шумът на реката, изключително пълноводна през пролетта. След следващия мост влизаме в тесния каньон на Девинска река. През април и май водата изпълва цялото корито и разходката над него е изключително атрактивна.
Мостовете, построени по самата река, са най-популярната част от маршрута. Няма по какъв начин да не си направи фотография човек в това картинно ждрело. Усещането, до момента в който минаваш над водата, е за леко клаустрофобично, само че неповторимо прекарване. Високите скални отвеси са окичени в зеленина. Надвиснали са над реката, като че ли да скрият прелестите на естествения феномен. Напред, в края на теснината, излизаме на уютна поляна измежду безчет пролетни цветя.
На 15 минути от това място, допряно от боговете, се крие още едно необикновено произведение на природата. По дребна пътека през гората се озоваваме в прегръдките на Мечия водопад. Големият въпрос тук е за какво този водопад се споделя " мечешки ". Някои имат вяра, че в действителност в него идват да се къпят мечки. А в тази част на Родопите в действителност живеят такива.
Маршрутът " Струилица " е кръгообразен. Минава и около дребното оживели остатъци от средновековното барикада Бабин град. Ако човек не бърза, може да обиколи маркираната пътека с отклоненията към водопадите за 2-3 часа. Разходката в тази част на Западните Родопи обаче ще е пълноценна, в случай че отделим повече време, в което просто да се оставим природата да ни погълне със своето успокоение и хубост.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ