Само на 22 години Алекс Грозданов е един от младите

Само на 22 години Алекс Грозданов е един от младите волейболисти в мъжкия народен тим на България, който от ден на ден се утвърждава в състава и е измежду играчите, които са посочени за бъдещето на " лъвовете ".

Грозданов даде изявление за формалния уебсайт на БФВолейбол, в което приказва за себе си по време на обществената изолираност, бъдещето си и подготовката с националния отбор.

Къде прекарахте изолацията и по какъв начин ви се отрази дългата отмора?

Като цяло добре. Имах много време да отделя на семейство. В началото прекарах тежък месец в Италия. Бях безусловно самичък в един апартамент. Единствено бях късметлия, че имах комшия от моя тим, който е приветлив човек и си прекарвахме времето дружно. Много е тежко, когато не знаеш какво се случва и по кое време ще успееш да видиш околните си. Изобщо, че това може да стане в околните месеци.

Това повлия ли ви по някакъв метод душевен?

Повлия мощно казано. Имаше лека меланхолия, само че всичко бе в границите на естественото. След това се прибрах в България. Последва нова 14-дневна карантина у дома. Но за наслада, към този момент бях в фамилна конюнктура с околните ми. Обгрижваха ме и се усещах доста добре.

Какво беше първото, което поискахте да вкусите на родна земя?

Палачинките на моята майка. Това е обичаното ми ядене. А второто бе баницата на баба ми, която тя особено бе приготвила и изпратила за мен. Бях много благополучен, че съумях да прекарам компактно две седмици с тях, тъй като рядко ми се отдава. Направих и реорганизация на нашия дом, която планирах от дълго време, само че нямах опция до момента. Отделих време и на приятелите ми, които са ми много скъпи. Успяхме да се позабавляваме и да не помни този един месец самотна изолираност в Италия.

След като свърши карантината, нещо по-интересно случили ви се?

Че чествах рождения ми ден с два месеца забавяне. Защото се падна в Италия и го означих самичък. Благодарение на приятелите ми се получи много положително тържество. Също по този начин съумях да отскоча за няколко дни до родното Черноморие. Но всичко в границите на естественото, няма нищо щуро.



Това значи ли, че сте сдържан човек?

Определено - да. Не съм от екстраваганттните. Падам си по по- спокойния метод на живот с близки и другари. Млад човек съм и излизанията също са част от живота, само че не по време на спортна активност.

Доста класни играчи напуснаха италианското състезание, вие обаче продължавате там. Защо решихте да останете в Италия макар рецесията в шампионата и понижените бюджети?

Засега още не е изцяло несъмнено, че оставам. Все още имам контракт с тях, само че няма нищо ясно. В цяла Италия спонсорите се сменят, затварят се клубове, минават от първа във втора дивизия и така нататък Но Италия е Италия. Смятам, че ще има една тежка година, само че по-късно шампионата ще се възвърне. Италия ще си остане една страна водач в международния волейбол.

А какво мислите за Русия и бихте ли отишли да играете там?

Разбира се. От дребен ми е фантазия да играя в Русия. Много мощно състезание и в същото време доста тежко. Но на драго сърце бих играл там. Имам предпочитание да мина през съветската Суперлига и да видя по какъв начин се случват нещата. Първенството е тотално друго от италианското и за мен ще бъде придобиване на скъп опит.

Предстои двумесечен лагер с националния тим без мачове, ще има ли мотивация?

Мотивацията постоянно я има. След първите две седмици отмора, персонално за мен волейболът стартира доста да ми липсва. Надявам се и за публиката това да е по този начин. Да им е въздействала тази отмора и почитателите да са жадни за мачове. Да се изпълнят залите, когато това е допустимо и се разрешава предвид на пандемията. И мощно се надявам да ги зарадваме, тъй като има много промени в състава и много млади състезатели.



Какво мислите за това подмладяване?

Щом младите са извикани в националния, значи имат място. Всеки волейболист по един или различен метод го е заслужил. Искам да кажа, че за момента колективът е на доста високо равнище и това ще се отрази удобно за цялостната подготовка. Има огромно въодушевление. Винаги с усмивка започваме всяка подготовка. Прекарваме дружно много време отвън подготвителния развой, което също е много позитивно.

Вашето мнение за треньорския тандем Силвано Пранди - Николай Желязков?

Двама огромни експерти и одобрени имена във волейбола. Смятам, че този тандем е добър избор и ще бъде доста положителна работата. Щастлив съм, че мога да работя с тях. Особено с Ники Желязков, който е играл на същия пост като мен - централен блокировач и считам, че ще мога да науча доста от него.