Само на 18 години, а вече първи избор под рамката

Само на 18 години, а към този момент първи избор под рамката на вратата на Славия. Това е Антонис Стериакис. 195- сантиметровият гръцки пазач е претрупан с виновната задача от края на предишния сезон насам, а по всичко проличава, че това не му тежи по никакъв метод, макар възрастта му. Оказва се, обаче, че първия спорт на вратаря не е футбола, само че той бързо се ориентира към това, което през днешния ден се е трансформирало в негова специалност.

- Как стартира с футбола?
- Бях доста дребен. Първо започнах да играя баскетбол, тъй като и двамата ми родители са баскетболисти, само че не ми хареса. Знаех, че желая да играя футбол и по този начин започнах. След това играх 10 години в Арис. От там стартира моята кариера.

- Разкажи ни малко повече за юношеските ти години в Арис.
- Аз съм почитател на Арис. Така започнах и да играя там. Исках да съм част от тим, който обичам. Предпочетох Арис, тъй като обичам този тим. Изкарах 6 години там, по-късно взех решение, че към този момент не ми харесва и желаех да си потегли. Но треньорът ме харесваше. Каза ми, че съм добър футболист и ме убеди да остана. Прекарах и идващите 4 години в Арис. След това напуснах и отидох в третодивизионен тим. А в този момент ето ме тук в Славия.

- Как се стигна до прехвърлянето ти в Славия? Защо избра тъкмо България?
- Бях изиграл няколко мача в трета дивизия и тогава хората от Славия пристигнаха и приказваха с мениджъра ми. Казаха, че желаят да изкарам експериментален интервал. Направих една подготовка със Славия, а напуснах гръцкия си отбор и отидох на подготовка в Банско. И по този начин станах футболист на Славия.

- Когато си пристигнал тук си бил на 16, по какъв начин свинка с живота тук?
- Първите месеци бяха сложни. Не познавах никого. Родителите ми и приятелите ми бяха в Гърция. Стоях с у дома, не излизах постоянно. Но по-късно привикнах и със съотборниците си и в учебно заведение. Опознах града.

- От няколко месеца си първи избор под рамката на вратата на Славия. Как се чувстваш? Носи ли това спомагателна отговорност?
- Това е чест за мен. Аз съм млад и съм първи избор. Виждам, че треньорът има доверие в мен. Не е елементарно да се довериш на толкоз млад футболист. А вратарската позиция е доста значима. Първият ми мач беше против Левски, когато играх 15 минути, по-късно записах 90 минути против Локомотив Пловдив. Това беше през предишния сезон. Тогава Владимир Иванов ми даде късмет. Изиграх 8 мача през предходната акция, само че в този момент получавам доверието и на Златомир Загорчич.

- С кой от твоите съотборници се разбираш най- доста?
- Разбирам се с всички, само че си приказвам повече с чужденците. Това е тъй като всички приказваме британски връзката е по – лесна. Но като цяло нямам проблеми с никого.

- Кои страни от играта ти са по- мощни и върху кои би трябвало да работиш още?
- За мен най- значимото е, че съм убеден и спокоен. Когато дебютирах за Славия бях доста спокоен, нямах проблеми. Може и да не си проличава в профил, само че съм убеден, когато съм на терена. Но в този момент към този момент би трябвало хората и треньорът да го знаят,защото към този момент получавам доверието да съм първи вратар. Натрупах още повече убеденост. Мисля, че мога да играя добре и с крайници. Много вратари имат проблем с това, само че не и аз, само че сигурно би трябвало да работя и да упражнявам още.

- Колко значима е играта с крайници за модерния вратар?
- В днешни дни е извънредно значимо. Вратарят към този момент не е единствено вратар, той е и полеви състезател. Трябва да може да играе и с крайници. Той дава началото на офанзивите на своя тим.

- Кой е обичаният ти вратар?
- Имам трима обичани. Тер Стеген от Барселона, Давид де Хея и несъмнено Буфон. Не бих желал да съм съперник с никого от тях. Но бих се изправил против Донарума, тъй като сме на идентична възраст. Но бих желал да съм съотборник и с всички тях, както и с Ханданович, който е доста умел пазач. Както и с Тер Стеген, не че желая да играя в Барселона, просто желая да се изучавам от такива вратари. Бих желал да играя и с Буфон, само че той ще завърши с футбола и е малко късно за него.

- Какви са връзките ти с Георги Петков? На какво те е научил той?
- Трябва да кажа доста неща, в случай че приказвам за този човек. Георги е страховит човек. Той е като преподавател за мен. Като втори треньор на вратарите. Той ми оказва помощ. Ако не беше той нямаше да имам тази убеденост, нямаше да съм същия. По време на тренировките, на мачове, преди и след тях, той приказва с мен. Научил ме е на доста неща. Как да съм част от тима, по какъв начин да приказвам на играчите пред мен по време на мача- по кое време да укротявам играта, по кое време да я забързвам. Извън терена той е като мой татко, прави всичко за мен, не разрешава на хората да приказват неприятно за мен, тъй като знае, че вратарите са едно. Той прави същото и за останалите вратари в отбора. Така,че ние вратарите сме едно цяло и това е с помощта на Жоро.

- Мислил ли си за трансфер отвън България?
- В момента играя тук. Ако имам опция да заиграя в друга страна бих я приел, само че в този момент единственото нещо, което би трябвало да върша е да упражнявам, да играя добре, да оказвам помощ на тима си и ще забележим какво ще се случи.

- Има ли избран тим или състезание, в което искаш да играеш?
- Има доста положителни шампионати в Европа. Не бих желал да се върна в Гърция. За мен е значимо да играя за момента. А за вратар положителните шампионати съгласно мен са Испания, Англия или Германия.