Взаимоотношенията с работата също са партньорство
Само като си показва, че още веднъж би трябвало да се върна на работа, да прислугвам дела, в които нямам доверие, да изживявам стрес дали съм спазила периоди, дали съм свършила нещата тъй че да се харесат – на шефовете, на публиката, на пазара, неприятно ми става – показа неотдавна моя другарка, която пролетта напусна работа.
– Как се оправи ти, когато още веднъж влезе в играта?
Само за протокола ще загатна, че приятелката ми не е изкрала някакво безметежно лято с безкрайни купони, пътешествия и безучастие. Напротив, работеше крепко физически. Прекара си лятото с тиня и вода до ушите, с копане, с пазарящи се за жълти стотинки прекупвачи на домати, картофи и други такива неща, за които си споделяме: друго си е да нарежеш домат и лук от градината. Друго си е, в случай че е градска еко-био глезотия. Когато е всекидневие, с което би трябвало да си закърпиш месечния бюджет, домат не ти се поглежда. Особено в случай че си привикнал на типичния офис – стрес, само че продължаваш да го търпиш, тъй като месечната заплата цъка през банкомата на всяко първо число. Не споделям и че не е удовлетворена.
Нарече го „ лятото на моята трудова терапия” и по моя преценка на непряк наблюдаващ вадеше от девет кладенеца вода, с цел да ни убеждава какъв брой е щастлива. Когато се връщаше с щайгите домати, омърляна до ушите и разказваше следващата история със селските хитреци и придържаше кръст, ръка или крайник – зависи къде я беше блъснала следващата трудова трамва, нормално завършваше своята дрънканица с думите: „ откакто съумях да се оправя с това, значи мога да се оправя с всичко”. Изреждаше имената на някогашните си началници – мъчители, които не могат да се мерят към този момент с психологичната мощ, която е придобила. Но лятото свърши, пари няма. Тя прелестно осъзнава, че другите възможности за зимата не са чак толкоз доста. Или се връща в сектора, който познава добре или нещо друго, само че все едно – работа би трябвало да стартира.
unsplash.com 
Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича
Истината е, че ми е мъчно да й дам съвет. Това упражнение с „ трудовата терапия” тя го направи значително от обич. Заради гаджето си, с което реши да показа този метод на живот. А аз съм от дамите, които поради обич към мъж такива работи не вършат. И не мислете, че не са ми предложили.
Сега нали е съвременно да се напуща града и неговата лудница, да се посвещаваш на еко-био земеделие, имам такива другари. Предлагали са ми да им бъда закъсняла булка и да ме спасят от „ матрицата”. Не, благодаря. Не е моето нещо. Не ми е по-вкусен домата, когато сама съм си го отгледала. Наслаждавам му се и когато съм си го купила от плод-зеленчука, на който вярвам за качеството на стоката. Имам си други табиети, които ме водят към насладата. Най-вече благодарността.
unsplash.com
Не изговарям молитвата „ Отче наш, благодаря за насъщния”, само че насочвам въображаема признателност за храната в чинията си. Усещам усета да се разлива по небцето ми и си давам 7 секунди, с цел да благодаря – на храната, на сетивата си, на пълнотата, на това, че имам. За трудова терапия не ме търсете.
И единствено този съвет мога да дам и за работата. Каквато и да е тя, постоянно ще има неща, които ни харесват и които са супер досадни, несправедливи, даже нечестни. Има стрес, само че има и наслада. Хващам се за това. Само за това, което одобрявам.
И благодаря – на възприятието, което изпитвам.
unsplash.com
Виж, то е същото като с гаджетата – най-сетне се сетих какво да й кажа. - Когато си претърпяла някоя неприятна разлъка и дълго време си желала да бъдеш сама, с цел да забравиш, да изличиш раните, да се оправиш сама, да се намериш... след това ти е мъчно. Дори и да харесаш някого, щом ти се натиснат прочувствените бутони, всички гадости, които мислиш, че си не запомнила, се отключват и стартират да ти викат „ куку” от разнообразни направления.
unsplash.com
Дори да са цялостни нелепости – да си не запомнила да купиш самун, да си не запомнила какъв брой се дразниш от мъже, които гледат футбол, да си не запомнила, че това не ти е другарка, на която можеш в посления миг да кажеш: извинявай, довечера имам различен ангажимент. И тези неща са стрес. Отвикнала си от тях, само че към този момент имаш претекст. Имаш в живота си някой, който ти носи наслада, някой с който споделяте дружно други неща, които са ви приятни, някой, в който се сгушваш насън. И това те кара да пропускаш през теб, да не се вторачваш в нещата, които ти основават стрес от връзката. Така е и с работата. Особено, когато познаваш мощните и слабите си страни. Връщането не е проваляне. То може да бъде обич.
unsplash.com
Нали си спомняш книгата на Кели Кътроу*, за която твърдеше, че е писана персонално за теб. Така настояват всички, на които я подарих... Та, тя споделя: „ Докато се придвижвате в кариерата и живота си, не би трябвало да забравяте, че не сте това, което правите”. Ти нямаш борби, които са твои. Имаш преживявания, които избираш.
Ето, през лятото избра да бъдеш щастлива от това, което правиш, без то изобщо да беше твоя идея. Няма идея в доматите.
unsplash.com
Избра да го споделиш, с индивида, който обичаш. Сега просто можеш да избереш общуването с екип, който харесваш. Това е всичко, което мога да кажа за връщането в играта. Намери си пристрастеността, която да те подритне в тази посока.
Стрес постоянно има. Пускай го да минава през теб. Хвърляй го в коша като дръжката на домат.
Оу, единствено за домати не ми приказва. Няма да близна.
unsplash.com
Упс, май не помогнах доста. Но работата е като доматите – няма потребност да „ я близваш”или да ти бъде идея, значимото е в процеса да има неща, които те карат да се чувстваш добре.
*Кели Кътроу – сполучлив PR и маркетингов специалист в региона на модата в Съединени американски щати. Заглавието на книгата е: „ Ако ви се плаче, излезте навън”.
– Как се оправи ти, когато още веднъж влезе в играта?
Само за протокола ще загатна, че приятелката ми не е изкрала някакво безметежно лято с безкрайни купони, пътешествия и безучастие. Напротив, работеше крепко физически. Прекара си лятото с тиня и вода до ушите, с копане, с пазарящи се за жълти стотинки прекупвачи на домати, картофи и други такива неща, за които си споделяме: друго си е да нарежеш домат и лук от градината. Друго си е, в случай че е градска еко-био глезотия. Когато е всекидневие, с което би трябвало да си закърпиш месечния бюджет, домат не ти се поглежда. Особено в случай че си привикнал на типичния офис – стрес, само че продължаваш да го търпиш, тъй като месечната заплата цъка през банкомата на всяко първо число. Не споделям и че не е удовлетворена.
Нарече го „ лятото на моята трудова терапия” и по моя преценка на непряк наблюдаващ вадеше от девет кладенеца вода, с цел да ни убеждава какъв брой е щастлива. Когато се връщаше с щайгите домати, омърляна до ушите и разказваше следващата история със селските хитреци и придържаше кръст, ръка или крайник – зависи къде я беше блъснала следващата трудова трамва, нормално завършваше своята дрънканица с думите: „ откакто съумях да се оправя с това, значи мога да се оправя с всичко”. Изреждаше имената на някогашните си началници – мъчители, които не могат да се мерят към този момент с психологичната мощ, която е придобила. Но лятото свърши, пари няма. Тя прелестно осъзнава, че другите възможности за зимата не са чак толкоз доста. Или се връща в сектора, който познава добре или нещо друго, само че все едно – работа би трябвало да стартира.
unsplash.com Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича Истината е, че ми е мъчно да й дам съвет. Това упражнение с „ трудовата терапия” тя го направи значително от обич. Заради гаджето си, с което реши да показа този метод на живот. А аз съм от дамите, които поради обич към мъж такива работи не вършат. И не мислете, че не са ми предложили.
Сега нали е съвременно да се напуща града и неговата лудница, да се посвещаваш на еко-био земеделие, имам такива другари. Предлагали са ми да им бъда закъсняла булка и да ме спасят от „ матрицата”. Не, благодаря. Не е моето нещо. Не ми е по-вкусен домата, когато сама съм си го отгледала. Наслаждавам му се и когато съм си го купила от плод-зеленчука, на който вярвам за качеството на стоката. Имам си други табиети, които ме водят към насладата. Най-вече благодарността.
unsplash.com Не изговарям молитвата „ Отче наш, благодаря за насъщния”, само че насочвам въображаема признателност за храната в чинията си. Усещам усета да се разлива по небцето ми и си давам 7 секунди, с цел да благодаря – на храната, на сетивата си, на пълнотата, на това, че имам. За трудова терапия не ме търсете.
И единствено този съвет мога да дам и за работата. Каквато и да е тя, постоянно ще има неща, които ни харесват и които са супер досадни, несправедливи, даже нечестни. Има стрес, само че има и наслада. Хващам се за това. Само за това, което одобрявам.
И благодаря – на възприятието, което изпитвам.
unsplash.com Виж, то е същото като с гаджетата – най-сетне се сетих какво да й кажа. - Когато си претърпяла някоя неприятна разлъка и дълго време си желала да бъдеш сама, с цел да забравиш, да изличиш раните, да се оправиш сама, да се намериш... след това ти е мъчно. Дори и да харесаш някого, щом ти се натиснат прочувствените бутони, всички гадости, които мислиш, че си не запомнила, се отключват и стартират да ти викат „ куку” от разнообразни направления.
unsplash.com Дори да са цялостни нелепости – да си не запомнила да купиш самун, да си не запомнила какъв брой се дразниш от мъже, които гледат футбол, да си не запомнила, че това не ти е другарка, на която можеш в посления миг да кажеш: извинявай, довечера имам различен ангажимент. И тези неща са стрес. Отвикнала си от тях, само че към този момент имаш претекст. Имаш в живота си някой, който ти носи наслада, някой с който споделяте дружно други неща, които са ви приятни, някой, в който се сгушваш насън. И това те кара да пропускаш през теб, да не се вторачваш в нещата, които ти основават стрес от връзката. Така е и с работата. Особено, когато познаваш мощните и слабите си страни. Връщането не е проваляне. То може да бъде обич.
unsplash.com Нали си спомняш книгата на Кели Кътроу*, за която твърдеше, че е писана персонално за теб. Така настояват всички, на които я подарих... Та, тя споделя: „ Докато се придвижвате в кариерата и живота си, не би трябвало да забравяте, че не сте това, което правите”. Ти нямаш борби, които са твои. Имаш преживявания, които избираш.
Ето, през лятото избра да бъдеш щастлива от това, което правиш, без то изобщо да беше твоя идея. Няма идея в доматите.
unsplash.com Избра да го споделиш, с индивида, който обичаш. Сега просто можеш да избереш общуването с екип, който харесваш. Това е всичко, което мога да кажа за връщането в играта. Намери си пристрастеността, която да те подритне в тази посока.
Стрес постоянно има. Пускай го да минава през теб. Хвърляй го в коша като дръжката на домат.
Оу, единствено за домати не ми приказва. Няма да близна.
unsplash.com Упс, май не помогнах доста. Но работата е като доматите – няма потребност да „ я близваш”или да ти бъде идея, значимото е в процеса да има неща, които те карат да се чувстваш добре.
*Кели Кътроу – сполучлив PR и маркетингов специалист в региона на модата в Съединени американски щати. Заглавието на книгата е: „ Ако ви се плаче, излезте навън”.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ