Само хора от моето поколение могат да извадят БСП от

Само хора от моето потомство могат да извадят Българска социалистическа партия от ситуацията, което се намира!

Думите са на Румен Овчаров, едно от най-популярните лица на социалистическата партия, дълготраен ръководител на най-голямата й организация – столичната. Преди десетина дни, когато се разбра, че Овчаров се впуска в надпреварата за лидерския пост в Българска социалистическа партия, новината провокира изненада. Защото не наподобява, че тази борба е негова. Ако се ръководим от пословицата, че два пъти не можеш да влезеш в една и съща река, Овчаров към този момент е бил „ в тази река “ – обратно във времето на два пъти се пробва да оглави Българска социалистическа партия, само че безрезултатно.

Защо го прави още веднъж?

Самият Овчаров прочувствено изясни включването си в конкуренцията по този начин:

„ Участвам, тъй като както се споделяше един филм за Джеймс Бонд - „ Винаги ще има на следващия ден “, само че то не е обезпечено никому, то не е обезпечено и на Българска социалистическа партия. В Българска социалистическа партия има паразити, които с десетилетия не са свършили нищо за страната и за партията си. Тези паразити, тези кариеристи няма към този момент кой да ги избира. Участвам, тъй като Българска социалистическа партия има потребност гаранция за съществуването си и мисля, че единствено хора от моето потомство могат да извадят Българска социалистическа партия от ситуацията, което се намира. Трябва да се разбере, че в Българска социалистическа партия има освен предатели, освен хора, които пазят персоналния си интерес, а хора, които пазят и ползите на другите. “

Сред претендентите за пост №1 в столетницата има и други хора от поколението на Овчаров в политиката. Така че надали борбата му е генерационна - млади против остарели.

Според партийната ЦИК претендентите за ръководител на Българска социалистическа партия са 17, от тях двама – Габриел Вълков (председателя на младежкото обединяване в БСП) и Драгомир Стойнев (бивш министър на енергетиката в държавното управление на Пламен Орешарски и дълготраен депутат) споделиха, че ще се откажат. Остават 15, от които Овчаров е един от най-сериозните претенденти. С дълъг стаж и тежка дума в левицата, само че и с рани от много вътрешнопартийни сражения.

Румен Овчаров е бил народен представител в четири поредни Народни събрания – от 38-ото до 41-ото. Два пъти е министър на енергетиката - в държавното управление на Жан Виденов и на Сергей Станишев. Под негово управление социалистите в София реализират най-големите си изборни победи, като през 2001 година за малко не излъчват кмет на столицата. Тогава Българска социалистическа партия е и най-голямата политическа мощ в Столичния общински съвет, само че времената са такива, че още когато стават ясни резултатите от вота, в нощта на изборите десните партии се сплотяват против алените.

Румен Овчаров на два пъти се кандидатира за водач на Българска социалистическа партия против Сергей Станишев и съумява да събере към една трета от гласовете на делегатите на партийния конгрес.

Дали ще успее в този момент? Както се споделя в цитирания от него филм за Джеймс Бонд „ Винаги ще има на следващия ден “. Той обича да повтаря, че Българска социалистическа партия е партия на 130 години, тъй като е защитавала ползите на хората. Говори против „ интересчиите и кариеристите “ в левицата, недоволства против противоуставния метод, по който Корнелия Нинова, някогашният водач на Българска социалистическа партия, първо бе отстранена, а по-късно и изключена от партията. Ако се имат поради предходни изявления на Овчаров може да се допусна кои са „ кариеристите “.„ Предпочетохте непотребен и нездравословен вътрешнопартиен прелом, облекчаване на персоналните си упоритости, обслужихте олигархичните ползи и новите си ментори и стартирахте същинско същностно разделяне в Българска социалистическа партия - сред купена клиентелска върхушка и почтени и вярващи в хрумвания и дела гласоподаватели “, споделя той преди няколко месеца на пленум. Острите му думи са във връзка отстраняването на Нинова и тогава са ориентирани към Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов – считани през днешния ден са най-силните кандидати в лидерското съревнование в Българска социалистическа партия.

Макар че обратно във времето самият Овчаров нееднократно бе подлагал на критика Корнелия Нинова и я бе призовавал да напусне лидерския пост. Корнелия Нинова няма какво повече да даде на Българска социалистическа партия, сподели той преди няколко години. А тъкмо преди година затвърди рецензията си: „ С Нинова отпред Българска социалистическа партия няма път напред. “

Овчаров постоянно е бил измежду престижите в Българска социалистическа партия, само че и постоянно бе влизал във вътрешнопартийни борби. Помни се, да вземем за пример, съревнованието му с Румен Петков, който в този момент е отпред на АБВ. Първо Овчаров, а по-късно и Петков бяха принудени да изоставен държавното управление на Станишев след бурни кавги. Това се случи в интервала 2007 – 2008 година

След парламентарните избори през 2009 година, на които Българска социалистическа партия остана втора, Румен Овчаров подаде оставка като ръководител на столичните социалисти. „ За тези 3 месеца след изборите загубихме моралната си опора. Ние станахме неморалната партия “, сподели тогава той и думите му са възприети като рецензия към Станишев. И многозначително добави, че „ би трябвало да се дават образци “.

Докато бе отпред на софийската организация Овчаров нееднократно бе подлаган на остра рецензия. И бе отвръщал на критиците, наричайки ги „ интриганти “. Казваше и, че „ в партията си имаме една група недоволни, които по всеки мотив желаят оставки “. Но самичък остро бе подлагал на критика и Сергей Станишев като ръководител на партията, призовавайки за неговата оставка. Затова, когато през май 2016 година Корнелия Нинова е определена за водач на Българска социалистическа партия, от мнозина в средите на столетницата това е възприето като реванш на Овчаров. По това време Нинова минава за „ негов човек “, може би тъй като бе негов заместител като министър на стопанската система.

Сега включването на Овчаров в лидерското съревнование бе ненадейно. Резултатът от него също може да се окаже непредвиден, само че какъвто и да бъде, Овчаров ще има принос в него – най-малкото посредством позицията, която ще съобщи на конгреса. С която ще покаже на всички – в партията и отвън нея, че „ остарялата армия “ в Българска социалистическа партия не счита да отстъпва.

Или както споделяше героят в един остарял руски филм - „ Ние още ще повоюваме! “