Само година след окончателното решение България да се присъедини към

Само година след окончателното решение България да се причисли към еврозоната и няколко месеца след въвеждането на еврото, страната към този момент е сложена в процедура за свръхдефицит. Според икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев аргументите за това развиване не би трябвало да се търсят в самото приемане на единната европейска валута, а в дългогодишните проблеми при ръководството на обществените финанси и неналичието на задоволително структурни промени.

Финансовата дисциплинираност стартира да отслабва още през 2020 година

 

Според Михаил Кръстев проблемите с бюджетната дисциплинираност в България не са ново събитие и стартират да се натрупват още от 2020 година. От този интервал насам страната последователно усилва своите бюджетни дефицити, без редом с това да бъдат подхванати нужните структурни промени.

По думите му точно бюджетните решения, вземани през последните години преди приемането на еврото, са довели страната до актуалната процедура, а не самото участие в еврозоната. Според него причинно-следствената връзка сред двете събития постоянно се показва погрешно.

Настоящото ръководство наследява насъбран проблем

 

Икономистите са безапелационни, че актуалното държавно управление не може да носи главната отговорност за положението на държавните финанси, защото е на власт от относително къс интервал – към два месеца.

Според тях обстановката е резултат от натрупван с години недостиг, който съставлява тежко финансово завещание. Те показват, че страната последователно е трансформирала практиката на финансиране на огромни разноски посредством нов държавен дълг в резистентен модел, което основава спомагателен напън върху бюджета.

Еврото не е главната причина за инфлацията

 

По тематиката за инфлацията Никола Филипов акцентира, че въвеждането на еврото не е главният мотор на повишаването. Според него въздействието на общата европейска валута върху цените е лимитирано, до момента в който по-съществените фактори са свързани с държавните разноски, икономическата политика и неналичието на задоволителна фискална дисциплинираност.

Икономистът обръща внимание, че ценовите процеси зависят от голям брой фактори, а не могат да бъдат обяснени само с смяната на валутата.

Правилото за 3% недостиг е съществувало и преди еврозоната

 

Филипов и Кръстев напомнят, че ограничаването за бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт не е въведено особено поради еврозоната. Това условие е било годно за България и преди присъединението към валутния съюз.

Освен че произтича от европейските финансови правила, същият принцип е заложен и в Закона за обществените финанси. Според специалистите главният проблем е, че липсват задоволително ефикасни механизми за надзор и наказания, когато поставените ограничавания не се съблюдават.

Това разрешава на политическите решения да надвиват над нуждата от поддържане на постоянни обществени финанси.

Бюджетът за 2026 година ще покаже действителното положение на финансите

 

Според двамата икономисти бюджетът за 2026 година би трябвало да бъде обсъждан като временен документ, чиято съществена задача е да покаже действителното финансово състояние на страната.

По-голямо значение съгласно тях ще има бюджетът за 2027 година, когато ръководещите ще разполагат с опция да приложат лична икономическа политика и да стартират действителни структурни промени.

Тогава ще стане ясно дали страната ще предприеме дейности за ограничение на разноските и възобновяване на устойчивостта на обществените финанси.

България позволява дефицитите да се трансфорат в непрекъсната процедура

 

Експертите показват като сериозен проблем обстоятелството, че дефицитното бюджетиране последователно се е трансформирало в нормална процедура.

Според тях България се намира в интервал на стопански напредък, когато естествената политика би трябвало да бъде струпване на бюджетни запаси, а не увеличение на дефицитите.

Именно тези запаси биха дали опция на страната да реагира по-ефективно при бъдещи стопански рецесии, без да се постанова внезапно увеличение на дълга.

Очакванията са дефицитът да надвиши прогнозите

 

Данните на Министерството на финансите към края на юни демонстрират негативно бюджетно салдо от почти 2,4 милиарда евро, което съставлява към 2% от Брутният вътрешен продукт.

Според Михаил Кръстев това е обезпокоителен сигнал, защото първите шест месеца на годината нормално са интервалът, в който страната осъществя най-високи доходи. В същото време забележителна част от плануваните разноски обичайно се правят през втората половина на годината.

Затова икономистите не чакат България да завърши годината с недостиг под 5% от Брутният вътрешен продукт, макар авансово заложените параметри в бюджета.

Брюксел чака съответни ограничения за ограничение на недостига

 

Според европейските условия българското държавно управление би трябвало до 15 октомври да показа съответен проект с ограничения за понижаване на бюджетния недостиг.

Новите фискални правила на Европейския съюз плануват ограничаване, съгласно което чистите обществени разноски могат да нарастват с не повече от 4,2% годишно.

Според икономистите обаче спазването на тези условия ще бъде мъчно без предприемането на съществени структурни промени в метода, по който се ръководят държавните средства.

Най-големият риск е загубата на доверие от финансовите пазари

 

Експертите считат, че евентуалните финансови наказания по процедурата за свръхдефицит не са най-сериозната опасност за страната.

Възможната санкция, която може да доближи до 0,05% от Брутният вътрешен продукт, би била наложена едвам след дълготрайно несъблюдение на рекомендациите и не съставлява главния риск.

По-важният проблем е обвързван с доверието на финансовите пазари. Макар присъединението към еврозоната да усъвършенства кредитния профил на България и да основава условия за по-ниски разноски при вдишване на държавен дълг, процедурата за свръхдефицит може да отслаби този позитивен резултат.

В резултат страната може да се изправи пред нужда да заплаща по-високи лихви за финансиране, което би нараснало натиска върху държавния бюджет и би имало отражение върху цялата стопанска система.

 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News