Само година след екологичната катастрофа в Норилск, в региона на

Само година след екологичната злополука в Норилск, в района на съветския петролодобив още веднъж има замърсяване с петрол. Но да се интересуваш от тематиката или да я проучваш на място не е безвредно, написа Татяна Кондратенко.

" Тук нефтът тече от чешмата " – запомнила съм това изречение от детството ми в република Коми, един от центровете на съветския нефтодобив. Този спомен е неразривно обвързван и със студовете от минус 40 градуса през зимата, с непрекъснатия звук от петролодобивните платформи и рояците от комари през лятото.

В реалност петролът там не тече тъкмо от чешмата, само че доста постоянно от пробойни по тръбопроводите.

Нов теч единствено година след екокатастрофата в Норилск

Ето че в този момент още веднъж се случва: тъкмо една година след, в региона има нов теч.

На 11 май получих информация от родния ми град Усинск, че река Колва, където хората нормално вървят на лов на риба, е нечиста с нефт. След приключването на 90 тона мазут, от които 9 тона са стигнали до реката, кметът на града разгласи изключително състояние.

Горивото е изтекло от водопровод на „ Лукойл “,откъдето настояват, че съвсем са завършили с почистването на замърсяването. Но фотосите, снимани от лодки в реката, които локални хора качват в обществените мрежи, демонстрират напълно друга картина: нефтеното леке продължава да се движи на север към Баренцово море и Северния ледовит океан.

Последното замърсяване с нефт в Норилск беше през 2020

Петролните разливи от дълго време са се трансформирали в всекидневие за този регион. През 1994 година Усинск влезе в международните вести като място на една от най-големите екокатастрофи по суша, породени от разлив на петрол. Тогавашният случай даже влезе в книгата за върховете на „ Гинес “.

Трудно е да се открият данни за това какъв брой постоянно в Коми има течове на гориво. По информация на съветското министерство на енергетиката, през 2019 година в цялата република са регистрирани над 17 хиляди петролни излива. Данните са от вътрешни отчети на съответните компании. Но картината е непълна, защото за външни хора е мъчно и даже рисково да се интересуват от тематиката или да проверяват обстановката на място.

Нефтодобивът - свещената крава на съветската стопанска система

Този отрасъл е извънредно значим за съветската стопанска система - за нея той е един тип свещена крава.. Петролодобивът е един от дребното браншове в Русия, които обезпечават на служащите и чиновниците относително положителни заплати и сигурност на работното място.
Редакцията предлага
Случаите на богати петролни олигарси, които карат своята зимна почивка във френските Алпи и пътуват с частни самолети, са по-скоро изключения. Много от тях се снабдиха с парче от привлекателния бизнес с петрола през 1990-те години, когато се разпадаше Съветският съюз. В тези бурни времена всичко беше допустимо в Русия – даже и да се сдобиеш с частен петролен бунар.

Днес един служащ в петролодобивния отрасъл в Коми работи при извънредно тежки климатични услови за заплата от към 2200 евро месечно. В Норвегия или Канада биха могли единствено да се изсмеят на сходно възнаграждение. Който има шанса да се добере до работа в този бранш, а това постоянно става благодарение на връзки, се старае да не го загуби. Макар че служащите всекидневно са изправени пред едни и същи проблеми поради остарялата инфраструктура, те не се осмеляват да приказват за това, а още по-малко да се оплакват.

Всеки мой диалог с локални служащи от нефтодобива в далечния съветски Север съм водила анонимно. Защото страхът е всеобщ. А като виждам по какъв начин публицисти, които пишат за петролните компании, получават санкции до 479 милиона евро, стартира да ме обзема боязън и да си мисля, че е по-добре и за мен да остана на безвредно разстояние. Този боязън поражда автоцензура. Страхът и непрозрачността са част от този бизнес и мощно му вредят.

Русия има гигантска нефтодобивна инфраструктура: мрежата от тръбопроводи би могла да опаше цялото земно кълбо повече от веднъж. Но тя е безнадеждно остаряла - изграждана е още по руско време. Тръбите се нуждаят от замяна и от нови технологии.

Прозрачност и надзор

Татяна Кондратенко

Прозрачността и обществената информация по отношение на течове и повреди не заплашват самата промишленост. Страната обаче подценява възможностите, които тази бистрота би донесла на самата нефтодобивна индустрия, в това число и за предотвратяването на нови екокатастрофи.

Гражданите, природозащитните организации и публицистите също биха могли да оказват помощ за подобряването на контрола над голямата инфраструктура. Особено в отдалечените и по-трудно налични райони на страната. И тъй като Русия няма желание да се отхвърля от добива на фосилни горива, това може да се окаже последният ѝ късмет да избави повредения имидж на петролната индустрия. И да се защищити от нов безпорядък.