Има ли изход от днешната безизходица?
Само обединен българският народ ще успее да оцелее и просперира
През последните три десетилетия на българската нация бе нанесен невиждан по мащаби стопански, обществен и нравствен разгром. Кой разпореди ликвидирането на българската промишленост, в това число и нейните водещи браншове, всички на европейско и международно равнище, като електроника, машиностроене, химическа индустрия, съвременно и екологически чисто селско стопанство. Кой трансформира стоте високотехнологични фабрики, оборудвани напълно с немски и японски уреди, в руини, изхвърляйки стотици хиляди висококвалифицирани служащи и инженерен личен състав на улицата. Кои безумци направиха кадрова чистка, която е без аналог в българската и европейска история и то във всички сфери на страната, подменяйки потвърдени експерти с “калинки ”, т.е. хора без опит, без разсъдък, и даже без обучение.
Известен факт е, че при всяка промяна освен на системата, само че и на държавното управление следват и известни кадрови промени. Такива правят и източноевропейските страни след 1989 година, уволнявайки от 2 до 7 на 100 от работещите в държавните институции. Политическите чистки в България са от 80 до 90, а даже и над 90 %. А още по-парадоксално е, че кадровите екзекутори, са част от най-сервилно служащите на властта до 1989 година Те се оказаха и най-яростни критици на соцсистемата. Очевидно, да заличат предишното си.
Икономическият и кадрови разгром предизвикаха извънредно тежки обществени проблеми. България от три десетилетия е с най-бедното, най-необразованото, най-болното, най-застаряващото и емигриращо население, което действително, съгласно авторитетни проучвателен центрове, е изправено пред демографска злополука, т.е. пред изгубване. България държи първото място и като най-корумпираната страна на европейския континент, със стряскащи мащаби на проведената и битовата престъпност. Тази действителност постанова и наложителния въпрос: кой сковава най-важния поръчител за непоклатимост на демокрацията и държавността – правосъдната система. Факт е, че с слагането й в цялостна взаимозависимост, изключително през последните няколко години от една личност или група властимащи, бе умъртвена вярата, очакванията, възприятието за правдивост и достолепие на българина и го трансформира в извънредно равнодушен и даже апатичен към личната си орис. Вместо справедлива оценка и заключения на аргументите, довели до пагубния крах на България, продължи добре известната последното столетие операция на управническата агитация, убеждаваща българския народ, че сполетелите го трагични събития били породени от външни фактори. Ако в предишното виновниците са турците, които ни поробили, руснаците, че ни освободили наполовината, англичаните, че ни разчленили, а пък германците, че не ни обединили, то през днешния ден икономическо-социалното торнадо, което връхлетя България през последните три десетилетия, било дело на външен скрит план. Единствено почтена в предишното и през днешния ден е българската управническа каста.
А още по-парадоксално е, че тези, които предизвикаха поредност от национални произшествия, през днешния ден ги славят като “ спасители ”, “обединители ” и “защитници ” на националните идеали, а другите, които доведоха България до днешното пагубно положение, не слизат от телевизионните екрани и ги смятат за единствените и безалтернативни политици. Този път обаче изказванието, че за всички беди са отговорни външни сили, няма да мине. Колкото и да са недоброжелателни и недобронамерени всички задгранични фактори, даже взети дружно, не биха били в положение да нанесат подобен гибелен удар и да разрушат икономическите основи на една страна, застраховайки самото й битие. Това може да бъде дело единствено на родни, вътрешни сили, на чиято варварска разрушителност биха завидели и най-бруталните завоеватели и окупатори.
Но кои в последна сметка бяха те? Достатъчен е един незадълбочен взор върху управителните фактори на България и техните персонални и професионални качества, както и на техните кукловоди, с цел да се разкрият аргументите, които трансфораха българската страна от развита в страна от третия свят.
Първият от тях – Филип Димитров. Почтен и образован младеж, само че без професионален и управнически опит. Провалът му като министър-председател бе логически. На одеве прохождащ юрист да му се повери ръководството на страна, е явен безразсъден авантюризъм, обслужващ извънредно тъмни подмолни ползи.
Вместо изчерпателен разбор и съществени заключения, злощастният опит “Филип Димитров ” бе още един с следващия кадрови парадокс. Номинирането на изцяло неподготвения за министър председател Жан Виденов. Качествата невзискателност и честност са извънредно незадоволителни за един общественик. Издигането на следващия министър-председател без обикновен политически, професионален и управнически опит – резултатът от подобен опит може да бъде единствено един. Катастрофа. Последиците от това злощастно ръководство естествено заплати българският народ. Затова той би трябвало да знае чии ползи и подмолни комбинации постановиха да бъде жестоко използван един млад, само че некомпетентен в политиката човек и то в сериозен за страната интервал. Още повече, че партията, издигнала Виденов, разполага с надалеч по-подготвени и опитни претенденти за министър председатели.
С посредствените си настоятелен качества и незабележим професионален и управнически опит експремиерите Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски не съумяха да предотвратят пагубния крах на българската страна, почнал от техните прародители и изключително от пагубното ръководство на Иван Костов. Това е най-зловредната политическа фигура в най-новата българска история, която за четири години съумя да доразгроми българската стопанска система, да ощети България с няколко десетки милиарди лв. и да съсипе обществения бранш, намалявайки пенсиите на над два милиона пенсионери с съвсем 50 %, обричайки ги на очевидна крах.
Оценка на премиера Бойко Борисов ще бъде дадена след излизането му от властта. Похвална на този стадий е откровеността и самокритичността му. Не са оправдани множеството неудачи в ръководството на страната и изключително в подбора на неподготвени фрагменти. Политическата история на доста страни свидетелства за не един и двама слаби и посредствени управителни персони.
Безспорно, бездарното ръководство на държавните управления на прехода нанесоха тежки удари и компрометираха престижа на партиите, формирайки убеждението, че това са организации, неспособни да ръководят страната. Затова някои от тях бяха строго осъдени от гласоподавателя. Партии, получили смазващо високи изборни резултати, като Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", през днешния ден са на политическото бунище. А Българска социалистическа партия, която три пъти бе позволена да сформира държавно управление, към този момент 10 години е в съпротива.
Единствената политическа групировка на прехода, която най-продължително се задържа във властта, е ГЕРБ, и то макар поредност от кавги, гафове, спорни управнически решения, груба лобистка активност, огромни престъпни афери, унизително сервилна външна политика. Този невиждан управнически феномен, съгласно авторитетни политически анализатори, се дължи на неуспеха на левите и десни партии и на цялостната замяна на управленско-чиновническия уред на всички равнища на институциите на страната. Тази, всъщност, платена т.е. щатна електорална каста обезпечава високите “изборни ” резултати на върхушката на ГЕРБ.
С бездарното си ръководство съвсем всички държавни управления от 1989 година до момента затвърдиха завършеното през последното столетие европейско публично мнение, съгласно което България се ръководи от най-слабите, най-безличните, най-сервилните и продажни политици, които я трансфораха с изключение на в една от най-бедните, само че и в спътник номер едно в Европа.
Въпреки голямата финансова презадоволеност, ръководещата политическа върхушка на прехода не съумя да позволи два извънредно значими въпроса, от които зависи дали ще я има България. Това е демографската злополука и корупцията. Абсурдността България да резервира гибелното статукво и да продължи по досегашния път на развиване е явна. Необходимостта от радикална смяна на наложения управнически модел е безспорна. За такава смяна пледира и президентът Румен Радев. Като държавен глава, който разполага със сериозна информация, той е уверен в потребността от “радикална смяна на политическата среда и жанр на ръководство ”. При съществуващата обстановка тя може да бъде изменена само с включването на нов фактор в обществено-политическия живот на страната. Той би трябвало да бъде образуван като общонационално придвижване, включващо необятни публични прослойки. Неговата първа и неотложна цел би трябвало да бъде превъзмогване на пагубната за страната борба и единство на българското общество.
Само обединен българският народ ще успее да оцелее и просперира в комплицираната вътрешна и извънредно несигурна външна конюнктура.
През последните три десетилетия на българската нация бе нанесен невиждан по мащаби стопански, обществен и нравствен разгром. Кой разпореди ликвидирането на българската промишленост, в това число и нейните водещи браншове, всички на европейско и международно равнище, като електроника, машиностроене, химическа индустрия, съвременно и екологически чисто селско стопанство. Кой трансформира стоте високотехнологични фабрики, оборудвани напълно с немски и японски уреди, в руини, изхвърляйки стотици хиляди висококвалифицирани служащи и инженерен личен състав на улицата. Кои безумци направиха кадрова чистка, която е без аналог в българската и европейска история и то във всички сфери на страната, подменяйки потвърдени експерти с “калинки ”, т.е. хора без опит, без разсъдък, и даже без обучение.
Известен факт е, че при всяка промяна освен на системата, само че и на държавното управление следват и известни кадрови промени. Такива правят и източноевропейските страни след 1989 година, уволнявайки от 2 до 7 на 100 от работещите в държавните институции. Политическите чистки в България са от 80 до 90, а даже и над 90 %. А още по-парадоксално е, че кадровите екзекутори, са част от най-сервилно служащите на властта до 1989 година Те се оказаха и най-яростни критици на соцсистемата. Очевидно, да заличат предишното си.
Икономическият и кадрови разгром предизвикаха извънредно тежки обществени проблеми. България от три десетилетия е с най-бедното, най-необразованото, най-болното, най-застаряващото и емигриращо население, което действително, съгласно авторитетни проучвателен центрове, е изправено пред демографска злополука, т.е. пред изгубване. България държи първото място и като най-корумпираната страна на европейския континент, със стряскащи мащаби на проведената и битовата престъпност. Тази действителност постанова и наложителния въпрос: кой сковава най-важния поръчител за непоклатимост на демокрацията и държавността – правосъдната система. Факт е, че с слагането й в цялостна взаимозависимост, изключително през последните няколко години от една личност или група властимащи, бе умъртвена вярата, очакванията, възприятието за правдивост и достолепие на българина и го трансформира в извънредно равнодушен и даже апатичен към личната си орис. Вместо справедлива оценка и заключения на аргументите, довели до пагубния крах на България, продължи добре известната последното столетие операция на управническата агитация, убеждаваща българския народ, че сполетелите го трагични събития били породени от външни фактори. Ако в предишното виновниците са турците, които ни поробили, руснаците, че ни освободили наполовината, англичаните, че ни разчленили, а пък германците, че не ни обединили, то през днешния ден икономическо-социалното торнадо, което връхлетя България през последните три десетилетия, било дело на външен скрит план. Единствено почтена в предишното и през днешния ден е българската управническа каста.
А още по-парадоксално е, че тези, които предизвикаха поредност от национални произшествия, през днешния ден ги славят като “ спасители ”, “обединители ” и “защитници ” на националните идеали, а другите, които доведоха България до днешното пагубно положение, не слизат от телевизионните екрани и ги смятат за единствените и безалтернативни политици. Този път обаче изказванието, че за всички беди са отговорни външни сили, няма да мине. Колкото и да са недоброжелателни и недобронамерени всички задгранични фактори, даже взети дружно, не биха били в положение да нанесат подобен гибелен удар и да разрушат икономическите основи на една страна, застраховайки самото й битие. Това може да бъде дело единствено на родни, вътрешни сили, на чиято варварска разрушителност биха завидели и най-бруталните завоеватели и окупатори.
Но кои в последна сметка бяха те? Достатъчен е един незадълбочен взор върху управителните фактори на България и техните персонални и професионални качества, както и на техните кукловоди, с цел да се разкрият аргументите, които трансфораха българската страна от развита в страна от третия свят.
Първият от тях – Филип Димитров. Почтен и образован младеж, само че без професионален и управнически опит. Провалът му като министър-председател бе логически. На одеве прохождащ юрист да му се повери ръководството на страна, е явен безразсъден авантюризъм, обслужващ извънредно тъмни подмолни ползи.
Вместо изчерпателен разбор и съществени заключения, злощастният опит “Филип Димитров ” бе още един с следващия кадрови парадокс. Номинирането на изцяло неподготвения за министър председател Жан Виденов. Качествата невзискателност и честност са извънредно незадоволителни за един общественик. Издигането на следващия министър-председател без обикновен политически, професионален и управнически опит – резултатът от подобен опит може да бъде единствено един. Катастрофа. Последиците от това злощастно ръководство естествено заплати българският народ. Затова той би трябвало да знае чии ползи и подмолни комбинации постановиха да бъде жестоко използван един млад, само че некомпетентен в политиката човек и то в сериозен за страната интервал. Още повече, че партията, издигнала Виденов, разполага с надалеч по-подготвени и опитни претенденти за министър председатели.
С посредствените си настоятелен качества и незабележим професионален и управнически опит експремиерите Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски не съумяха да предотвратят пагубния крах на българската страна, почнал от техните прародители и изключително от пагубното ръководство на Иван Костов. Това е най-зловредната политическа фигура в най-новата българска история, която за четири години съумя да доразгроми българската стопанска система, да ощети България с няколко десетки милиарди лв. и да съсипе обществения бранш, намалявайки пенсиите на над два милиона пенсионери с съвсем 50 %, обричайки ги на очевидна крах.
Оценка на премиера Бойко Борисов ще бъде дадена след излизането му от властта. Похвална на този стадий е откровеността и самокритичността му. Не са оправдани множеството неудачи в ръководството на страната и изключително в подбора на неподготвени фрагменти. Политическата история на доста страни свидетелства за не един и двама слаби и посредствени управителни персони.
Безспорно, бездарното ръководство на държавните управления на прехода нанесоха тежки удари и компрометираха престижа на партиите, формирайки убеждението, че това са организации, неспособни да ръководят страната. Затова някои от тях бяха строго осъдени от гласоподавателя. Партии, получили смазващо високи изборни резултати, като Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", през днешния ден са на политическото бунище. А Българска социалистическа партия, която три пъти бе позволена да сформира държавно управление, към този момент 10 години е в съпротива.
Единствената политическа групировка на прехода, която най-продължително се задържа във властта, е ГЕРБ, и то макар поредност от кавги, гафове, спорни управнически решения, груба лобистка активност, огромни престъпни афери, унизително сервилна външна политика. Този невиждан управнически феномен, съгласно авторитетни политически анализатори, се дължи на неуспеха на левите и десни партии и на цялостната замяна на управленско-чиновническия уред на всички равнища на институциите на страната. Тази, всъщност, платена т.е. щатна електорална каста обезпечава високите “изборни ” резултати на върхушката на ГЕРБ.
С бездарното си ръководство съвсем всички държавни управления от 1989 година до момента затвърдиха завършеното през последното столетие европейско публично мнение, съгласно което България се ръководи от най-слабите, най-безличните, най-сервилните и продажни политици, които я трансфораха с изключение на в една от най-бедните, само че и в спътник номер едно в Европа.
Въпреки голямата финансова презадоволеност, ръководещата политическа върхушка на прехода не съумя да позволи два извънредно значими въпроса, от които зависи дали ще я има България. Това е демографската злополука и корупцията. Абсурдността България да резервира гибелното статукво и да продължи по досегашния път на развиване е явна. Необходимостта от радикална смяна на наложения управнически модел е безспорна. За такава смяна пледира и президентът Румен Радев. Като държавен глава, който разполага със сериозна информация, той е уверен в потребността от “радикална смяна на политическата среда и жанр на ръководство ”. При съществуващата обстановка тя може да бъде изменена само с включването на нов фактор в обществено-политическия живот на страната. Той би трябвало да бъде образуван като общонационално придвижване, включващо необятни публични прослойки. Неговата първа и неотложна цел би трябвало да бъде превъзмогване на пагубната за страната борба и единство на българското общество.
Само обединен българският народ ще успее да оцелее и просперира в комплицираната вътрешна и извънредно несигурна външна конюнктура.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ