Какво е проект и има ли такова волейболно животно у нас
Само два клуба от участвалите в плейофите на Суперлигата излъчиха представители на финалите при младежите
В последните години в българския волейбол се наложи като доста съвременна една дума. Изпълнена с доста смисъл в себе си, модерната думичка е " план "!
В тълковния речник думата е избрана по следния метод: " Замисъл за реализирането на нещо, проект ".
Безспорно волейболните планове в България обаче са със необичайно схващане за смисъла на думата. И в случай че най-нормалното като подразбиране е обезпечаване на финансова непоклатимост, съществено медийно покритие и известност, наложително мощно показване в Европа и най-много мощна детско-юношеска школа, която да подава фрагменти за първия тим, с което " да се завърти колелото ", то явно не това влагат в смисъла " план " клубните шефове на родните тимове. Само в последните години се приказва за " Проекта Добруджа ", " Проекта Нефтохимик ", " Проекта Левски ", " Проекта Хебър ", " Проекта Монтана " като някои са в план към този момент по 6-7 години, други " единствено " по 3-4.
Връх на " плановете " бяха тазгодишните финали
при младежите. Едва 4 клуба от Суперлигата съумяха да докарат своите " бъдещи " гении до финалния стадий за купата - ЦСКА, Пирин Рз, Марек Юнион-Ивкони и Черно море. Бюджетите на 4-те клуба общо вършат малко над бюджета на първенците от Нефтохимик или на Хебър, като двата клуба бяха хегемоните при мъжете тази година. От първите осем в Суперлигата единствено 3-ият ЦСКА и 7-ият Пирин Рз съумяха да класират тимове на финалите?!
В Добруджа започнаха доста обещаващо преди години своя план, който бе обвързван с обезпечаване на финансиране от няколко източника, сериозна работа с почитателите и развиване на школата. Първите две се извършват сполучливо, само че към този момент за поредна година школата я няма на волейболната карта. Съвсем закономерно в първия тим за толкоз години няма общо и три момчета, излезли от школата. А в огромен град като Добрич, където нямаш даже и конкуренцията на другия " висок " спорт – баскетбола, и да не успееш, е светотатство. За сметка на това и през тази година се акцентира на наемници и дори трима чужденци.
В Бургас пък за поредна година освен че се провалиха в школата, само че даже и нямаха тим в шампионата на старша възраст. В последните 10 години клубът се е класирал при подрастващи на финали не повече от два пъти, а за орден е немислимо да се приказва. С финансовия тил на петролната компания и опциите като бази, с избора на деца от един от най-големите градове в страната да не можеш да селектираш качествени деца е несериозно, а пък да нямаш тим младежи към този момент граничи със спортно закононарушение.
Пазарджик е градът, давал най-вече играчи за националния тим допреди 15 години. От три към този момент се работи по „ плана Хебър”, хвърлят се луди пари, само че... единствено за представителния тим. Канадски национал, македонски национал, български национали и... липса на обикновено отношение към ДЮШ. Безспорно няма по какъв начин да се отхвърли това, което се прави и обезпечава за мъжкия тим от кмета на града, само че когато разполагаш с над 1 млн. лева бюджет да не заделиш даже и 20 хиляди за екипировка, принадлежности и осветена зала за децата... коментарът е непотребен. Не е загадка, че в Пазарджик школата и мъжкият тим са като че ли два разнообразни клуба от два разнообразни свята. За едните има всичко, за другите... родителите да се оправят. Юношеските им тимове участват в шампионатите, само че повече като че ли на олимпийския принцип - значимо е присъединяване.
Тръгналият с доста упоритости Владо Николов също е много обратно в концепцията му за " план ". Провал претърпя тази година младежкото му направление в Левски. Идеята с привличането на италиански експерт освен че не даде резултат, само че и се сътвори напрежение в клуба. И в случай че в Левски въпреки всичко имат някакво опрощение с неналичието на лична зала и използването чартърен на учебни салони, то не по този начин стои въпросът с Хебър, Добруджа, Нефтохимик и Монтана.
В града от Северна България също всяка година се наливат съществени пари от страна на локалния кмет. Волейболният клуб от Монтана е типичният представител на " изкуствените тимове ", където за мъжете се дава благо и драго,
а подрастващите кучета ги яли.
Като виц се споделя още казусът от предходната година, когато Монтана не съумя да обезпечи... 450 лв., с цел да изпрати кадетите си на регионален шампионат в Дупница, а в това време бюджетът на мъжкия тим е над 700 хиляди.
За страдание " плановете " у нас значат огромни бюджети за наемници, чужденци и бързи резултати, които обаче се оказват единствено еднократни в множеството случаи.
От елитните ни клубове резервират позициите си единствено югозападните Марек Юнион-Ивкони и Пирин, които играха край. Двата града са дребни по размери, с стеснен избор на момчета, само че към този момент повече от 15 години не престават да изкарват фрагменти за първите си тимове. В Разлог тази година се принудиха даже да вземат чартърен... четирима надарени юноши от Пловдив и Кърджали, с цел да бъдат не просто конкуренция, а и да завоюват купата в тази възраст. Дупничани не престават своя " план " с налагането на юноши при мъжете, което има обаче и своя минус. Младежите взеха среброто, само че в Суперлигата за първа година останаха отвън плейофите, а в мъжкия тим втория сезон играха... седем момчета от школата.
Най-твърд в позициите си е столичният ЦСКА. Те също са непроменяемо на финалите, както дупничани и разложани, като предходната година играха край, който изгубиха от Черно море, а тази година останаха с бронз. Трето място завоюваха и мъжете на най-успешния ни клубен тим в този спорт. В ЦСКА даже и в годините, в които имаха супер селекция с Филип Майо, Рафа Паскуал, Портуондо, Николай Иванов и компания, не отстъпиха в отношението си и работата в школата, което на процедура ги избави година откакто изпаднаха в цялостен колапс с над 2 млн. лв. отговорности. Именно момчетата от школата задържаха ЦСКА в елита и сигурно, в случай че се стигне до сходна обстановка идната или след 5 години, още веднъж ще свършат работа.
От БФВ направиха крачка в вярната посока едвам преди година, когато задължиха тимовете от елита да вземат участие наложително с най-малко 2 гарнитури. Някои избраха да отбият номер с присъединяване в " дребните " шампионати с два тима. Тук е мястото от родната федерация да задължат всеки клуб от елита
да взе участие с тимове на всички възрасти
което несъмнено ще докара до повече фрагменти за мъжете и за националните тимове, които страдат от липса на конкуренция и фрагменти.
Два плана виждаме и в женското състезание. Берое през тази година потеглиха с " огромен " размах да са конкуренция на Марица с привличането на опитни български състезателки, както и попълнения от чужбина. В същото време обаче неналичието на концепция и основаване на детско-юношеска школа в Стара Загора го слага в графата " неестествен " клуб, т.е. отдръпна ли се спонсорът, този спорт в града завършва.
Много спорен е различен план. Този на Марица. В последните години пловдивчанки са безспорен хегемон в България, като загубата даже на гейм във вътрешното ни състезание единствено по себе си е изненада. Финансово извънредно постоянен клуб, даже от ранга на средноевропейските тимове, който притегля всичко най-хубаво у нас, трансферира чужденки, само че към този момент планът се показва единствено с " историческа първа " и единствена победа в Шампионската лига за две участия. На фона на обезкръвените други клубове у нас и равнището Марица по този начин и не съумява да разгърне и подаде към представителния си тим девойки от школата. В клуба се работи професионално от организационна позиция, само че в досегашните години се къса нишката сред преливане от школата към дамите.
Затова остава отворен въпросът: Какво е план във волейбола?
Владимир ИВАНОВ, " Тема Спорт "
В последните години в българския волейбол се наложи като доста съвременна една дума. Изпълнена с доста смисъл в себе си, модерната думичка е " план "!
В тълковния речник думата е избрана по следния метод: " Замисъл за реализирането на нещо, проект ".
Безспорно волейболните планове в България обаче са със необичайно схващане за смисъла на думата. И в случай че най-нормалното като подразбиране е обезпечаване на финансова непоклатимост, съществено медийно покритие и известност, наложително мощно показване в Европа и най-много мощна детско-юношеска школа, която да подава фрагменти за първия тим, с което " да се завърти колелото ", то явно не това влагат в смисъла " план " клубните шефове на родните тимове. Само в последните години се приказва за " Проекта Добруджа ", " Проекта Нефтохимик ", " Проекта Левски ", " Проекта Хебър ", " Проекта Монтана " като някои са в план към този момент по 6-7 години, други " единствено " по 3-4.
Връх на " плановете " бяха тазгодишните финали
при младежите. Едва 4 клуба от Суперлигата съумяха да докарат своите " бъдещи " гении до финалния стадий за купата - ЦСКА, Пирин Рз, Марек Юнион-Ивкони и Черно море. Бюджетите на 4-те клуба общо вършат малко над бюджета на първенците от Нефтохимик или на Хебър, като двата клуба бяха хегемоните при мъжете тази година. От първите осем в Суперлигата единствено 3-ият ЦСКА и 7-ият Пирин Рз съумяха да класират тимове на финалите?!
В Добруджа започнаха доста обещаващо преди години своя план, който бе обвързван с обезпечаване на финансиране от няколко източника, сериозна работа с почитателите и развиване на школата. Първите две се извършват сполучливо, само че към този момент за поредна година школата я няма на волейболната карта. Съвсем закономерно в първия тим за толкоз години няма общо и три момчета, излезли от школата. А в огромен град като Добрич, където нямаш даже и конкуренцията на другия " висок " спорт – баскетбола, и да не успееш, е светотатство. За сметка на това и през тази година се акцентира на наемници и дори трима чужденци.
В Бургас пък за поредна година освен че се провалиха в школата, само че даже и нямаха тим в шампионата на старша възраст. В последните 10 години клубът се е класирал при подрастващи на финали не повече от два пъти, а за орден е немислимо да се приказва. С финансовия тил на петролната компания и опциите като бази, с избора на деца от един от най-големите градове в страната да не можеш да селектираш качествени деца е несериозно, а пък да нямаш тим младежи към този момент граничи със спортно закононарушение.
Пазарджик е градът, давал най-вече играчи за националния тим допреди 15 години. От три към този момент се работи по „ плана Хебър”, хвърлят се луди пари, само че... единствено за представителния тим. Канадски национал, македонски национал, български национали и... липса на обикновено отношение към ДЮШ. Безспорно няма по какъв начин да се отхвърли това, което се прави и обезпечава за мъжкия тим от кмета на града, само че когато разполагаш с над 1 млн. лева бюджет да не заделиш даже и 20 хиляди за екипировка, принадлежности и осветена зала за децата... коментарът е непотребен. Не е загадка, че в Пазарджик школата и мъжкият тим са като че ли два разнообразни клуба от два разнообразни свята. За едните има всичко, за другите... родителите да се оправят. Юношеските им тимове участват в шампионатите, само че повече като че ли на олимпийския принцип - значимо е присъединяване.
Тръгналият с доста упоритости Владо Николов също е много обратно в концепцията му за " план ". Провал претърпя тази година младежкото му направление в Левски. Идеята с привличането на италиански експерт освен че не даде резултат, само че и се сътвори напрежение в клуба. И в случай че в Левски въпреки всичко имат някакво опрощение с неналичието на лична зала и използването чартърен на учебни салони, то не по този начин стои въпросът с Хебър, Добруджа, Нефтохимик и Монтана.
В града от Северна България също всяка година се наливат съществени пари от страна на локалния кмет. Волейболният клуб от Монтана е типичният представител на " изкуствените тимове ", където за мъжете се дава благо и драго,
а подрастващите кучета ги яли.
Като виц се споделя още казусът от предходната година, когато Монтана не съумя да обезпечи... 450 лв., с цел да изпрати кадетите си на регионален шампионат в Дупница, а в това време бюджетът на мъжкия тим е над 700 хиляди.
За страдание " плановете " у нас значат огромни бюджети за наемници, чужденци и бързи резултати, които обаче се оказват единствено еднократни в множеството случаи.
От елитните ни клубове резервират позициите си единствено югозападните Марек Юнион-Ивкони и Пирин, които играха край. Двата града са дребни по размери, с стеснен избор на момчета, само че към този момент повече от 15 години не престават да изкарват фрагменти за първите си тимове. В Разлог тази година се принудиха даже да вземат чартърен... четирима надарени юноши от Пловдив и Кърджали, с цел да бъдат не просто конкуренция, а и да завоюват купата в тази възраст. Дупничани не престават своя " план " с налагането на юноши при мъжете, което има обаче и своя минус. Младежите взеха среброто, само че в Суперлигата за първа година останаха отвън плейофите, а в мъжкия тим втория сезон играха... седем момчета от школата.
Най-твърд в позициите си е столичният ЦСКА. Те също са непроменяемо на финалите, както дупничани и разложани, като предходната година играха край, който изгубиха от Черно море, а тази година останаха с бронз. Трето място завоюваха и мъжете на най-успешния ни клубен тим в този спорт. В ЦСКА даже и в годините, в които имаха супер селекция с Филип Майо, Рафа Паскуал, Портуондо, Николай Иванов и компания, не отстъпиха в отношението си и работата в школата, което на процедура ги избави година откакто изпаднаха в цялостен колапс с над 2 млн. лв. отговорности. Именно момчетата от школата задържаха ЦСКА в елита и сигурно, в случай че се стигне до сходна обстановка идната или след 5 години, още веднъж ще свършат работа.
От БФВ направиха крачка в вярната посока едвам преди година, когато задължиха тимовете от елита да вземат участие наложително с най-малко 2 гарнитури. Някои избраха да отбият номер с присъединяване в " дребните " шампионати с два тима. Тук е мястото от родната федерация да задължат всеки клуб от елита
да взе участие с тимове на всички възрасти
което несъмнено ще докара до повече фрагменти за мъжете и за националните тимове, които страдат от липса на конкуренция и фрагменти.
Два плана виждаме и в женското състезание. Берое през тази година потеглиха с " огромен " размах да са конкуренция на Марица с привличането на опитни български състезателки, както и попълнения от чужбина. В същото време обаче неналичието на концепция и основаване на детско-юношеска школа в Стара Загора го слага в графата " неестествен " клуб, т.е. отдръпна ли се спонсорът, този спорт в града завършва.
Много спорен е различен план. Този на Марица. В последните години пловдивчанки са безспорен хегемон в България, като загубата даже на гейм във вътрешното ни състезание единствено по себе си е изненада. Финансово извънредно постоянен клуб, даже от ранга на средноевропейските тимове, който притегля всичко най-хубаво у нас, трансферира чужденки, само че към този момент планът се показва единствено с " историческа първа " и единствена победа в Шампионската лига за две участия. На фона на обезкръвените други клубове у нас и равнището Марица по този начин и не съумява да разгърне и подаде към представителния си тим девойки от школата. В клуба се работи професионално от организационна позиция, само че в досегашните години се къса нишката сред преливане от школата към дамите.
Затова остава отворен въпросът: Какво е план във волейбола?
Владимир ИВАНОВ, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ