Три истории на чужденци, които се заселиха в България и пропиха ракия
Само допреди трийсетина години никой не можеше даже да си намерения, че толкоз доста западноевропейци ще решат да заживеят в България. Три истории на чужденци, заселили се трайно край Черно море.
„ Добре ли се чувствате в България? “ – запитвам виенчанина Петер, с който се познавам от две години.
„ Все по-добре “, дава отговор с известно съмнение Петер, който дружно с уголемен вид на фамилията си към този момент втора година живее в лична триетажна къща с плодова и зеленчукова градина близо до един хубав плаж на северното Черноморие в България.
Петер и Джон
Петер и брат му Джон отиват към 70-те, само че все пак решително следват проекта си: да създават лични плодове и зеленчуци и да живеят здравословно, в естетика с природата. Петер твърди, че във Виена е бил един от първите производители на био-храни, а България му изглеждала като отлична дестинация за такава активност. Джон пък е биохимик, прекарал целия си живот в Ню Йорк като академик и учител. Един „ замърсен бракоразвод “ го предиздвикал да се върне на континента и в този момент живее под покрива на фамилната къща в България дружно със своята швейцарска партньорка. Миналата година двамата към момента нямаха общ език, тъй като Джон съвсем не приказва немски, а партньорката му не знае британски. Но в този момент може би ще стартират да беседват между тях на български.
Първите стъпки към този момент са направени: цялото семейство към този момент е адресно записано тук, мобилните телефони са с български номера, също и автомобилът. Но Петер избира да обикаля селото с велосипед. С велосипед върви и на фитнес.
Британецът Мат
В същия фитнес се срещаме и с британеца Мат. Той е от Северна Англия, приказва с типичния тамошен акцент и наподобява на същинско пролетарско момче от промишлена Англия: крепък е като канара, с татуировки и златен ланец към врата. Млад пенсионер, живее към този момент от години в едно добруджанско село покрай морето и все се надява израсналите му деца от Англия някой ден да го посетят край Черно море.
Мат се усеща доста добре в България, очевидно работи нещо с ръцете си, само че не прецизира какво. Ходи на фитнес всеки работен ден, тъй като по уикенда в залата имало прекомерно доста дилетанти. А на плажа избира да излиза единствено през юни и септември, тъй като другояче му е прекомерно горещо. Възмущава се обаче, че на плажа има прекомерно малко място за свободно плажуване – не му харесва чадъреното комерсиализиране, което овладява пясъка. В последна сметка Мат отвред прави доста симпатично усещане: настоятелен човек, не приказва доста, само че постоянно е вежлив, поздравява, споделя „ благодаря “ и „ сбогом “.
Двама германци
„ Българите нямат домашно образование “, споделя ми германка, седнала дружно със своя брачен партньор пред две чаши с ефектно проблясващ коктейл под тръстиковия чадър в плажно барче с екзотично име. Двамата са същински шваби от провинция Баден-Вюртемберг – издава ги характерният им звучен диалект, който са запазили и в новата си татковина. Живеят в лична къща на един рид над морето и в действителност са удовлетворени, въпреки че много мърморят против едно или друго. Уви, в множеството случаи с съображение: угарките и пластмасовите чаши по плажа, шумните и разгащени плажуващи, чалгата от високоговорителите, нелюбезните продавачки, проблематичното административно и здравно обслужване. „ Българите не поздравяват в асансьора и карат доста неколегиално “, споделя мъжът. Впрочем, те самите не се придържат прецизно към всички обществени правила, тъй като в продължение на половин час приказват по Скайп със сина си в Германия – и въпреки че не всички в близост ги схващат, това въпреки всичко „ озвучава “ цялото заведение.
Три истории на чужденци, заселили се трайно в България. Само допреди 30-40 години никой не можеше даже да си намерения, че дузина европейски народи по този начин ще нашарят градското и селското население край Черно море. И че европейците на драго сърце ще пропият ракия…
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Добре ли се чувствате в България? “ – запитвам виенчанина Петер, с който се познавам от две години.
„ Все по-добре “, дава отговор с известно съмнение Петер, който дружно с уголемен вид на фамилията си към този момент втора година живее в лична триетажна къща с плодова и зеленчукова градина близо до един хубав плаж на северното Черноморие в България.
Петер и Джон
Петер и брат му Джон отиват към 70-те, само че все пак решително следват проекта си: да създават лични плодове и зеленчуци и да живеят здравословно, в естетика с природата. Петер твърди, че във Виена е бил един от първите производители на био-храни, а България му изглеждала като отлична дестинация за такава активност. Джон пък е биохимик, прекарал целия си живот в Ню Йорк като академик и учител. Един „ замърсен бракоразвод “ го предиздвикал да се върне на континента и в този момент живее под покрива на фамилната къща в България дружно със своята швейцарска партньорка. Миналата година двамата към момента нямаха общ език, тъй като Джон съвсем не приказва немски, а партньорката му не знае британски. Но в този момент може би ще стартират да беседват между тях на български.
Първите стъпки към този момент са направени: цялото семейство към този момент е адресно записано тук, мобилните телефони са с български номера, също и автомобилът. Но Петер избира да обикаля селото с велосипед. С велосипед върви и на фитнес.
Британецът Мат
В същия фитнес се срещаме и с британеца Мат. Той е от Северна Англия, приказва с типичния тамошен акцент и наподобява на същинско пролетарско момче от промишлена Англия: крепък е като канара, с татуировки и златен ланец към врата. Млад пенсионер, живее към този момент от години в едно добруджанско село покрай морето и все се надява израсналите му деца от Англия някой ден да го посетят край Черно море.
Мат се усеща доста добре в България, очевидно работи нещо с ръцете си, само че не прецизира какво. Ходи на фитнес всеки работен ден, тъй като по уикенда в залата имало прекомерно доста дилетанти. А на плажа избира да излиза единствено през юни и септември, тъй като другояче му е прекомерно горещо. Възмущава се обаче, че на плажа има прекомерно малко място за свободно плажуване – не му харесва чадъреното комерсиализиране, което овладява пясъка. В последна сметка Мат отвред прави доста симпатично усещане: настоятелен човек, не приказва доста, само че постоянно е вежлив, поздравява, споделя „ благодаря “ и „ сбогом “.
Двама германци
„ Българите нямат домашно образование “, споделя ми германка, седнала дружно със своя брачен партньор пред две чаши с ефектно проблясващ коктейл под тръстиковия чадър в плажно барче с екзотично име. Двамата са същински шваби от провинция Баден-Вюртемберг – издава ги характерният им звучен диалект, който са запазили и в новата си татковина. Живеят в лична къща на един рид над морето и в действителност са удовлетворени, въпреки че много мърморят против едно или друго. Уви, в множеството случаи с съображение: угарките и пластмасовите чаши по плажа, шумните и разгащени плажуващи, чалгата от високоговорителите, нелюбезните продавачки, проблематичното административно и здравно обслужване. „ Българите не поздравяват в асансьора и карат доста неколегиално “, споделя мъжът. Впрочем, те самите не се придържат прецизно към всички обществени правила, тъй като в продължение на половин час приказват по Скайп със сина си в Германия – и въпреки че не всички в близост ги схващат, това въпреки всичко „ озвучава “ цялото заведение.
Три истории на чужденци, заселили се трайно в България. Само допреди 30-40 години никой не можеше даже да си намерения, че дузина европейски народи по този начин ще нашарят градското и селското население край Черно море. И че европейците на драго сърце ще пропият ракия…
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ