Balkan Insight: Протестиращите в България трябва да избягват грешките на миналото
Само допреди две седмици мъчно бихме могли да си представим, че по улиците на българия ще излязат хиляди протестиращи и ще изискат оставката на държавното управление. Всекидневните демонстрации в столицата и в други градове на страната връщат кристално ясните мемоари от протестната вълна през 2013 и 2014 година
Доскоро България наподобява “дремеше” под по този начин наречената “стабилност” на премиера Бойко Борисов и неговия трети кабинет - коалиция сред неговата дясно-центристка партия ГЕРБ и извънредно десни политически обединения.
През последните няколко години няколко митинга и абсурда се развихриха в страната, само че нищо не разклати лодката. Стабилността и надлежно Борисов спечелиха. Статуквото бе подкрепено он Европейски Съюз и в частност Европейската национална партия.
Изведнъж поредност от събития за къс интервал от време задействаха непрестанния обществен яд и доведоха до демонстрациите предходната седмица, макар продължаващата зараза от COVID-19. Въпросът е - достигната ли е превратна точка?
Една нация, на която й пристигна до гуша
Корупцията и нейните “съпътстващи заболявания” са едни от главните проблеми на България. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че страната е в хватката на тъмни ползи със съучастието на политическата класа. Изминали са 30 години от рухването на комунистическия режим, повече от десетилетие от присъединението на България в Европейския съюз. Страната обаче продължава да е най-бедната страна в Общността и да отбелязва доста по-лоши резултати от известните “отстъпници от демокрацията” в блока - Унгария и Полша.
В този смисъл, няма потребност да се сформира обстоен лист на претекстовете, поради които хиляди хора скандират “Оставка!”, “Мафия” и “Престъпниците - вън” под прозорците на властта в столицата. На българите просто им е пристигнало до гуша - от противозаконното замогване на представителите на политическата класа, злоупотребата с държавните институции, разрушената инфраструктура и несъответстващите услуги, влошаващата се медийна среда, ерозията на върховенството на закона и произвола на прокуратурата.
Нещо повече - Европейският съюз се оказва некадърен или по-скоро не изключително податлив да наложи някаква основна смяна. За доста български жители опциите, които дава участието в блока се концентрираха върху придвижването - търсят бъдещето си другаде.
Но поради епидемията от COVID-19 доста от тези, които са напуснали родината си, в този момент са се върнали назад. Те се сблъскват с общата действителност и скорошните събития.
Влизането в президентството
Още от протестната вълна на 2013-2014 година политиката на България е доминирана от Борисов и неговата партия ГЕРБ. Единственият политически конкурент на Борисов с всякакво значение е президентът Румен Радев. Независим претендент, който получи поддръжката на опозиционната Социалистическа партия - Българска социалистическа партия по време на президентските избори през 2016 година Радев завоюва с голяма преднина пред претендента на Борисов.
Постоянно разгарящия се спор сред министър председател и президент през последните години даде още един подтик на митингите.
От елементи това има общо и със противоречивия избор на новия основен прокурор - Иван Гешев, на който Радев се опълчи. Гешев, който има поддръжката на премиера, се възприема необятно като персона, която играе в полза на избрани хора, като медийния магнат Делян Пеевски.
Още от назначението си Гешев се е заел да се оправи с корупцията, въпреки и изборно, насочвайки се към хора като беглецът и някогашен хазартен необут Васил Божков, прочут като Черепа, или банкера Цветан Василев.
Когато чиновници на Гешев бяха изпратени на рейд в президентството под предлог антикорупционно следствие, последователите на президента излязоха на митинг.
Новия протестен съюз
Ходът против Радев се възприе като правосъдие поради обществената позиция на президента по отношение на случая с Христо Иванов - някогашният правосъден министър и водач на дребна опозиционна партия, който се опита да дебаркира покрай лятната резиденция на Ахмед Доган - почетния ръководител на Движение за права и свободи. Това е още една спорна българска персона.
Партията на Иванов, която упорства за правосъдна промяна, не съумя да влезе в Народното събрание по време на миналите избори, само че пък реализира триумф на локалните избори. Ходът край летните Сараи на Доган, при който нескрито излезе злоупотребата с институционална власт, предизвика последователите на партията, които също излязоха на митинг.
В рамките на един ден няколко на пръв взор обособени групи събраха в един всеобщ митинг. В резултат на това се появи невероятна, даже невиждана протестна коалиция, формирана от последователи на Радев, социалисти, екологични деятели и градски гласоподаватели от междинната класа.
Този съюз се случва в страна, белязана от партизански раздори и десетилетия на предубеждения. Но вълната е подхранена от силата на младежи, върнали се от чужбина и излезли на улицата. Това има много обещаващ капацитет, в случай че уроците на предишното в реалност са научени.
Разликата сред митингите през днешния ден и тези през 2013-2014 година
Привидно, всеобщите митинги сега в действителност наподобяват на демонстрациите в интервала 2013-14 година Но има някои много значими разлики.
Първо, това е първият път, в който междинната класа от по този начин наречените “млади и красиви” (както бяха наречени през 2013 г.) излезе по улиците, с цел да изиска оставката на държавно управление, което не е ръководено от посткомунистическата Българска социалистическа партия. Всички предходни демонстрации - тези през 1990, 1997, както и тези през 2013-2014 година се характеризираха с първосигнален антикомунизъм. Възходът и хегемонията на ГЕРБ бяха подпомагани от същите антикомунистически клишета. Въпреки че новата протестна коалиция може да бъде евентуална промяна на играта, тя също е податлива на възможни вътрешни разделения.
Второ, макар че социалистите поддържат протестиращите, малко евентуално е те да получат власт още веднъж, както се случи през 2013 година Нямат нужната изборна аритметика, с цел да реализиран това. След експлоадирането на митингите, Българска социалистическа партия внесе избор на съмнение против кабинета, само че има дребен късмет той да реализира някакъв триумф. Борисов към момента може да разчита на сътрудниците си.
Освен това, всяка политическа коалиция, подбудена от динамичността на митингите, ще се сблъска с тежките действителности на властовия баланс в България.
Трудно е Борисов и ГЕРБ да останат настрана, само че и неофициалните структури, които са част от политическото тяло на България не могат да бъдат изкоренени за една нощ. От последните събития стана ясно, че Доган или Пеевски не се нуждаят от партията си Движение за права и свободи, с цел да имат власт и да упражняват въздействие.
Ако пост-протестна политическа групировка в последна сметка успее да завоюва места в Народното събрание, всеки опит за взаимно ръководство може да завърши с гаф, както беше в тази ситуация с Реформаторския блок след 2014 година
Премиерът е привикнал да се оправя с рецесии
Кризите не са нещо ново за Борисов. До този миг е следвал добре прочут справочник - като направи няколко отстъпки и даже уволни някои министри като част от тактическо оттегляне, в същото време хвърли няколко обвинявания в близост, като да вземем за пример че митингите ще нанесат забележителна щета на икономическото възобновяване на страната.
И макар декларацията, че няма желание да даде оставка преди приключването на държавния мандат, в случай че реши, че е допустимо, ще хвърли оставка и ще провокира избори с вярата, че би могъл да ги завоюва.
Спомняйки си тези уроци, протестиращите би трябвало да имат реалистична визия и да се пазят от предубеждения, с цел да не се поддадат на разделения и надлежно да се стигне до там, че напъните им да отидат напразно,
Протестното придвижване би трябвало да може да сътвори допустимо най-широк тактически електорален съюз с минимално поле за смяна. Това обаче се е утвърдило като много мъчно предвид на предишното.
Такъв съюз би трябвало да има за цел да влезе в Народното събрание, само че не и да се съуправлява. Целта би трябвало да бъде опълчването, а не прихващането от страна на управляващите. Това е единствената вяра за смислена смяна. Демонстрантите би трябвало да се подготвят за една дълга игра. Техните съперници към този момент са го създали, а те са по-опитни играчи.
Доскоро България наподобява “дремеше” под по този начин наречената “стабилност” на премиера Бойко Борисов и неговия трети кабинет - коалиция сред неговата дясно-центристка партия ГЕРБ и извънредно десни политически обединения.
През последните няколко години няколко митинга и абсурда се развихриха в страната, само че нищо не разклати лодката. Стабилността и надлежно Борисов спечелиха. Статуквото бе подкрепено он Европейски Съюз и в частност Европейската национална партия.
Изведнъж поредност от събития за къс интервал от време задействаха непрестанния обществен яд и доведоха до демонстрациите предходната седмица, макар продължаващата зараза от COVID-19. Въпросът е - достигната ли е превратна точка?
Една нация, на която й пристигна до гуша
Корупцията и нейните “съпътстващи заболявания” са едни от главните проблеми на България. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че страната е в хватката на тъмни ползи със съучастието на политическата класа. Изминали са 30 години от рухването на комунистическия режим, повече от десетилетие от присъединението на България в Европейския съюз. Страната обаче продължава да е най-бедната страна в Общността и да отбелязва доста по-лоши резултати от известните “отстъпници от демокрацията” в блока - Унгария и Полша.
В този смисъл, няма потребност да се сформира обстоен лист на претекстовете, поради които хиляди хора скандират “Оставка!”, “Мафия” и “Престъпниците - вън” под прозорците на властта в столицата. На българите просто им е пристигнало до гуша - от противозаконното замогване на представителите на политическата класа, злоупотребата с държавните институции, разрушената инфраструктура и несъответстващите услуги, влошаващата се медийна среда, ерозията на върховенството на закона и произвола на прокуратурата.
Нещо повече - Европейският съюз се оказва некадърен или по-скоро не изключително податлив да наложи някаква основна смяна. За доста български жители опциите, които дава участието в блока се концентрираха върху придвижването - търсят бъдещето си другаде.
Но поради епидемията от COVID-19 доста от тези, които са напуснали родината си, в този момент са се върнали назад. Те се сблъскват с общата действителност и скорошните събития.
Влизането в президентството
Още от протестната вълна на 2013-2014 година политиката на България е доминирана от Борисов и неговата партия ГЕРБ. Единственият политически конкурент на Борисов с всякакво значение е президентът Румен Радев. Независим претендент, който получи поддръжката на опозиционната Социалистическа партия - Българска социалистическа партия по време на президентските избори през 2016 година Радев завоюва с голяма преднина пред претендента на Борисов.
Постоянно разгарящия се спор сред министър председател и президент през последните години даде още един подтик на митингите.
От елементи това има общо и със противоречивия избор на новия основен прокурор - Иван Гешев, на който Радев се опълчи. Гешев, който има поддръжката на премиера, се възприема необятно като персона, която играе в полза на избрани хора, като медийния магнат Делян Пеевски.
Още от назначението си Гешев се е заел да се оправи с корупцията, въпреки и изборно, насочвайки се към хора като беглецът и някогашен хазартен необут Васил Божков, прочут като Черепа, или банкера Цветан Василев.
Когато чиновници на Гешев бяха изпратени на рейд в президентството под предлог антикорупционно следствие, последователите на президента излязоха на митинг.
Новия протестен съюз
Ходът против Радев се възприе като правосъдие поради обществената позиция на президента по отношение на случая с Христо Иванов - някогашният правосъден министър и водач на дребна опозиционна партия, който се опита да дебаркира покрай лятната резиденция на Ахмед Доган - почетния ръководител на Движение за права и свободи. Това е още една спорна българска персона.
Партията на Иванов, която упорства за правосъдна промяна, не съумя да влезе в Народното събрание по време на миналите избори, само че пък реализира триумф на локалните избори. Ходът край летните Сараи на Доган, при който нескрито излезе злоупотребата с институционална власт, предизвика последователите на партията, които също излязоха на митинг.
В рамките на един ден няколко на пръв взор обособени групи събраха в един всеобщ митинг. В резултат на това се появи невероятна, даже невиждана протестна коалиция, формирана от последователи на Радев, социалисти, екологични деятели и градски гласоподаватели от междинната класа.
Този съюз се случва в страна, белязана от партизански раздори и десетилетия на предубеждения. Но вълната е подхранена от силата на младежи, върнали се от чужбина и излезли на улицата. Това има много обещаващ капацитет, в случай че уроците на предишното в реалност са научени.
Разликата сред митингите през днешния ден и тези през 2013-2014 година
Привидно, всеобщите митинги сега в действителност наподобяват на демонстрациите в интервала 2013-14 година Но има някои много значими разлики.
Първо, това е първият път, в който междинната класа от по този начин наречените “млади и красиви” (както бяха наречени през 2013 г.) излезе по улиците, с цел да изиска оставката на държавно управление, което не е ръководено от посткомунистическата Българска социалистическа партия. Всички предходни демонстрации - тези през 1990, 1997, както и тези през 2013-2014 година се характеризираха с първосигнален антикомунизъм. Възходът и хегемонията на ГЕРБ бяха подпомагани от същите антикомунистически клишета. Въпреки че новата протестна коалиция може да бъде евентуална промяна на играта, тя също е податлива на възможни вътрешни разделения.
Второ, макар че социалистите поддържат протестиращите, малко евентуално е те да получат власт още веднъж, както се случи през 2013 година Нямат нужната изборна аритметика, с цел да реализиран това. След експлоадирането на митингите, Българска социалистическа партия внесе избор на съмнение против кабинета, само че има дребен късмет той да реализира някакъв триумф. Борисов към момента може да разчита на сътрудниците си.
Освен това, всяка политическа коалиция, подбудена от динамичността на митингите, ще се сблъска с тежките действителности на властовия баланс в България.
Трудно е Борисов и ГЕРБ да останат настрана, само че и неофициалните структури, които са част от политическото тяло на България не могат да бъдат изкоренени за една нощ. От последните събития стана ясно, че Доган или Пеевски не се нуждаят от партията си Движение за права и свободи, с цел да имат власт и да упражняват въздействие.
Ако пост-протестна политическа групировка в последна сметка успее да завоюва места в Народното събрание, всеки опит за взаимно ръководство може да завърши с гаф, както беше в тази ситуация с Реформаторския блок след 2014 година
Премиерът е привикнал да се оправя с рецесии
Кризите не са нещо ново за Борисов. До този миг е следвал добре прочут справочник - като направи няколко отстъпки и даже уволни някои министри като част от тактическо оттегляне, в същото време хвърли няколко обвинявания в близост, като да вземем за пример че митингите ще нанесат забележителна щета на икономическото възобновяване на страната.
И макар декларацията, че няма желание да даде оставка преди приключването на държавния мандат, в случай че реши, че е допустимо, ще хвърли оставка и ще провокира избори с вярата, че би могъл да ги завоюва.
Спомняйки си тези уроци, протестиращите би трябвало да имат реалистична визия и да се пазят от предубеждения, с цел да не се поддадат на разделения и надлежно да се стигне до там, че напъните им да отидат напразно,
Протестното придвижване би трябвало да може да сътвори допустимо най-широк тактически електорален съюз с минимално поле за смяна. Това обаче се е утвърдило като много мъчно предвид на предишното.
Такъв съюз би трябвало да има за цел да влезе в Народното събрание, само че не и да се съуправлява. Целта би трябвало да бъде опълчването, а не прихващането от страна на управляващите. Това е единствената вяра за смислена смяна. Демонстрантите би трябвало да се подготвят за една дълга игра. Техните съперници към този момент са го създали, а те са по-опитни играчи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ