Четири години от убийството на Милен Цветков
" Само нека не умра, размазан сред ламарини. Дано гибелта ми е лека. Въпреки, че в случай че умра в злополука, евентуално няма да чувствам болежка. Тогава тялото отделя прекалено много адреналин, който работи като анестезия и притъпява болката. Или най-малко по този начин споделят ".
Да, това са думи на Милен Цветков и звучат като неприятно знамение. Бяха изречени малко преди да бъде погубен от следващия друсан зад кормилото пъпчив пубер, хвърчащ в градски условия с мощна кола и няколко типа опиат в кръвта.
Милен си отиде на този ден преди 4 години.
Той притежаваше освен изострен разум и провокативен жанр, само че и черно възприятие за комизъм, самоирония и жлъч. Беше разтревожен вид, чудноват, нехарактерен. Много почиташе нас, вестникарите. Изобщо пишещите публицисти.
Може би в никакъв случай не е допускал, че земният му път ще завърши тъкмо по този начин - сред ламарини. При това точно на Великден, прибирайки се при фамилията си. Препасан с колан, почтително спрял на червен светофар на бул. " Черни връх ". По това време София е пуста поради празниците. Няма трафик, в столицата е полупразна. Неделният ден наподобява спокоен. Тръгва към у дома, готвейки се да чества Великден. Тогава, на празния бул., журналистът е ударен от джипа на дрогирания Кристиан Николов. Посред бял ден окриленият от опиати Николов кара мощното си возило с към 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре. После - знаете. Още едно почернено вечно семейство.
Впоследствие бе открито, че Николов е бил с няколко типа опиат зад кормилото. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е поставил в чашата без да разбере, сходни кьорфишеци не минаха за достоверни пред магистратите.
Парамедиците на собствен ред бяха безапелационни, че Цветков не е имал късмет за избавление и оцеляване, макар опитите на инцидентни минувачи да го извадят от колата. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да действат незабавно след бруталния удар. Журналистът и водещ издъхва минути след злополуката, оставяйки две деца сирачета.
Върховният касационен съд (ВКС) осъди дефинитивно Николов предходната година през лятото. Върховен касационен съд постанови присъда от 9 години затвор и 10 години отнемане от правото да кара. Върховните съдии промениха присъдата, като признаха Николов за отговорен в изискванията на възможна предумисъл. Едно поради опиатите, второ – поради обстоятелството, че даже не се е опитал да спре, а траял да натиска газта.
Разбира се, размерът на присъдата не удовлетвори околните и фамилията на Милен Цветков, само че юристът на децата му Менко Менков дефинира решението като казус в последните 3 десетилетия. Повече от 30 години в правосъдната процедура не е имало дефиниция " възможен предумисъл ".
Близки и родители на деца, избити от дрогирани водачи всеки ден плачат, че всяко дело от сходно естество би трябвало да се гледа по съкратена процедура и с безапелационна предумисъл на лидера, дръзнал да кара автомобила си под въздействието на дрога. Но никой не ги чува.
Какво се промени след гибелта на Милен Цветков?
Освен, че животът му бе оценен на 9 години затвор - нищо друго. Няма ден без пияни и надрусани зад кормилото. Редица " известни " персони също оставят своя отпечатък и следа в черната статистика. Такъв е образецът, който дават на подрастващите и обществото - лъскави возила, опиати в кръвта, гневна скорост, вулгарност, надменност, безочливост. Чалга като жанр на живот.
" Милен си отиде с взрив. Героите не си отиват неусетно. Дано гибелта му докара до смяна. Той беше обективен, с разтревожен дух. Винаги ще ни липсва ", спомня си неговият сътрудник и другар Даниел Петканов, с който преди време бяха тандем в " Часът на Милен ".
Всички се надяваме на смяна, само че сводката на Министерство на вътрешните работи сочи друго.
А през днешния ден, през днешния ден е ден за размисъл и цветя на улица " Милен Цветков " в столичния квартал " Подуяне ".
Някои споделят, че орлите умират в полет. Други – че не умират, а просто отлитат и се скриват в Безкрая. С него отлетя и нещо същинско от българската публицистика. Чувството за неотстъпчивост, чепатост, отказване на политически правилното говорене и унизителното до позор ухажване на властимащите. Гонен, уволняван, спорен, за някои краен и абсурден.
Но в никакъв случай не съумяха да го укротят и вкарат в рамката на послушанието.
Да, това са думи на Милен Цветков и звучат като неприятно знамение. Бяха изречени малко преди да бъде погубен от следващия друсан зад кормилото пъпчив пубер, хвърчащ в градски условия с мощна кола и няколко типа опиат в кръвта.
Милен си отиде на този ден преди 4 години.
Той притежаваше освен изострен разум и провокативен жанр, само че и черно възприятие за комизъм, самоирония и жлъч. Беше разтревожен вид, чудноват, нехарактерен. Много почиташе нас, вестникарите. Изобщо пишещите публицисти.
Може би в никакъв случай не е допускал, че земният му път ще завърши тъкмо по този начин - сред ламарини. При това точно на Великден, прибирайки се при фамилията си. Препасан с колан, почтително спрял на червен светофар на бул. " Черни връх ". По това време София е пуста поради празниците. Няма трафик, в столицата е полупразна. Неделният ден наподобява спокоен. Тръгва към у дома, готвейки се да чества Великден. Тогава, на празния бул., журналистът е ударен от джипа на дрогирания Кристиан Николов. Посред бял ден окриленият от опиати Николов кара мощното си возило с към 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре. После - знаете. Още едно почернено вечно семейство.
Впоследствие бе открито, че Николов е бил с няколко типа опиат зад кормилото. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е поставил в чашата без да разбере, сходни кьорфишеци не минаха за достоверни пред магистратите.
Парамедиците на собствен ред бяха безапелационни, че Цветков не е имал късмет за избавление и оцеляване, макар опитите на инцидентни минувачи да го извадят от колата. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да действат незабавно след бруталния удар. Журналистът и водещ издъхва минути след злополуката, оставяйки две деца сирачета.
Върховният касационен съд (ВКС) осъди дефинитивно Николов предходната година през лятото. Върховен касационен съд постанови присъда от 9 години затвор и 10 години отнемане от правото да кара. Върховните съдии промениха присъдата, като признаха Николов за отговорен в изискванията на възможна предумисъл. Едно поради опиатите, второ – поради обстоятелството, че даже не се е опитал да спре, а траял да натиска газта.
Разбира се, размерът на присъдата не удовлетвори околните и фамилията на Милен Цветков, само че юристът на децата му Менко Менков дефинира решението като казус в последните 3 десетилетия. Повече от 30 години в правосъдната процедура не е имало дефиниция " възможен предумисъл ".
Близки и родители на деца, избити от дрогирани водачи всеки ден плачат, че всяко дело от сходно естество би трябвало да се гледа по съкратена процедура и с безапелационна предумисъл на лидера, дръзнал да кара автомобила си под въздействието на дрога. Но никой не ги чува.
Какво се промени след гибелта на Милен Цветков?
Освен, че животът му бе оценен на 9 години затвор - нищо друго. Няма ден без пияни и надрусани зад кормилото. Редица " известни " персони също оставят своя отпечатък и следа в черната статистика. Такъв е образецът, който дават на подрастващите и обществото - лъскави возила, опиати в кръвта, гневна скорост, вулгарност, надменност, безочливост. Чалга като жанр на живот.
" Милен си отиде с взрив. Героите не си отиват неусетно. Дано гибелта му докара до смяна. Той беше обективен, с разтревожен дух. Винаги ще ни липсва ", спомня си неговият сътрудник и другар Даниел Петканов, с който преди време бяха тандем в " Часът на Милен ".
Всички се надяваме на смяна, само че сводката на Министерство на вътрешните работи сочи друго.
А през днешния ден, през днешния ден е ден за размисъл и цветя на улица " Милен Цветков " в столичния квартал " Подуяне ".
Някои споделят, че орлите умират в полет. Други – че не умират, а просто отлитат и се скриват в Безкрая. С него отлетя и нещо същинско от българската публицистика. Чувството за неотстъпчивост, чепатост, отказване на политически правилното говорене и унизителното до позор ухажване на властимащите. Гонен, уволняван, спорен, за някои краен и абсурден.
Но в никакъв случай не съумяха да го укротят и вкарат в рамката на послушанието.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ