4 години от смъртта на Милен Цветков
„ Само нека не умра, размазан сред ламарини. Дано гибелта ми е лека. Въпреки, че в случай че умра в злополука, евентуално няма да чувствам болежка. Тогава тялото отделя прекалено много адреналин, който работи като анестезия и притъпява болката. Или най-малко по този начин споделят “.
Това са думи на Милен Цветков, който с изключение на изострен разум, притежаваше черно възприятие за комизъм, самоирония и жлъч. Уви, бяха изречени малко преди да си отиде тъкмо по този безразсъден метод - точно на Великден преди 4 години.
Препасан с колан, почтително спрял на червен светофар на бул. „ Черни връх “. По това време София е пуста поради празниците. Няма трафик, в столицата са останали малко хора. Неделният ден наподобява спокоен. Цветков се прибира към у дома, готвейки се да чества Великден.
Тогава, на празния бул., журналистът е ударен откъм гърба от джипа на дрогирания Кристиян Николов. Посред бял ден 21-годишният Николов кара мощното си возило с към 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре.
Впоследствие бе открито, че Николов е бил с три типа опиат зад кормилото. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е поставил в чашата без да разбере, сходни трикове не минаха за достоверни пред магистратите.
Лекарите от " Бърза помощ " бяха безапелационни, че Цветков не е имал късмет за избавление, макар опитите на инцидентни минувачи да го извадят от колата и сложат на тротоара да седне. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да действат незабавно след бруталния удар.
Журналистът и водещ издъхва минути след злополуката, оставяйки две деца сирачета.
„ Труд news ” напомня, че Върховният касационен съд (ВКС) осъди дефинитивно Кристиян Николов. Това се случи предходната година през лятото. Върховен касационен съд постанови присъда от 9 години затвор и 10 години отнемане от правото да кара. Върховните съдии промениха присъдата, като признаха Николов за отговорен в изискванията на възможна предумисъл. Едно поради опиатите, второ – поради обстоятелството, че даже не се е опитал да спре, а траял да натиска газта.
Размерът на присъдата не удовлетвори околните и фамилията на Милен Цветков, само че юристът на децата му Менко Менков дефинира решението като казус в последните 3 десетилетия.
Повече от 30 години в правосъдната процедура не е имало дефиниция „ възможен предумисъл “.
Близки и родители на деца, избити от дрогирани водачи считат, че всяко дело от сходно естество би трябвало да се гледа по съкратена процедура и с безапелационна предумисъл на лидера, дръзнал да кара автомобила си под въздействието на дрога.
Кръстиха улица в негова памет
По времето на кметуването на Йорданка Фандъкова Столичният общински съвет взе решение улица 549 в софийския квартал „ Подуяне “ да бъде преименувана на Милен Цветков.
Табелите бяха инсталирани, а сътрудници публицисти постоянно оставят цветя под тях и си спомнят за провокативния, само че постоянно обективен и разтревожен дух на Цветков.
До ден-днешен цветя се носят и на лобното му място – бул. „ Черни връх “.
„ Милен си отиде с взрив. Героите не си отиват неусетно. Дано тази нелепа гибел бъде мотив за смяна. Благодарности за всичко, на което ме научи. Благодарности за следата, която остави. Той беше другар, наставник, брат, моят втори татко. Успехите в живота си дължа на него “, описа Даниел Петканов, с който бяха тандем в „ Часът на Милен Цветков “.
Това са думи на Милен Цветков, който с изключение на изострен разум, притежаваше черно възприятие за комизъм, самоирония и жлъч. Уви, бяха изречени малко преди да си отиде тъкмо по този безразсъден метод - точно на Великден преди 4 години.
Препасан с колан, почтително спрял на червен светофар на бул. „ Черни връх “. По това време София е пуста поради празниците. Няма трафик, в столицата са останали малко хора. Неделният ден наподобява спокоен. Цветков се прибира към у дома, готвейки се да чества Великден.
Тогава, на празния бул., журналистът е ударен откъм гърба от джипа на дрогирания Кристиян Николов. Посред бял ден 21-годишният Николов кара мощното си возило с към 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре.
Впоследствие бе открито, че Николов е бил с три типа опиат зад кормилото. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е поставил в чашата без да разбере, сходни трикове не минаха за достоверни пред магистратите.
Лекарите от " Бърза помощ " бяха безапелационни, че Цветков не е имал късмет за избавление, макар опитите на инцидентни минувачи да го извадят от колата и сложат на тротоара да седне. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да действат незабавно след бруталния удар.
Журналистът и водещ издъхва минути след злополуката, оставяйки две деца сирачета.
„ Труд news ” напомня, че Върховният касационен съд (ВКС) осъди дефинитивно Кристиян Николов. Това се случи предходната година през лятото. Върховен касационен съд постанови присъда от 9 години затвор и 10 години отнемане от правото да кара. Върховните съдии промениха присъдата, като признаха Николов за отговорен в изискванията на възможна предумисъл. Едно поради опиатите, второ – поради обстоятелството, че даже не се е опитал да спре, а траял да натиска газта.
Размерът на присъдата не удовлетвори околните и фамилията на Милен Цветков, само че юристът на децата му Менко Менков дефинира решението като казус в последните 3 десетилетия.
Повече от 30 години в правосъдната процедура не е имало дефиниция „ възможен предумисъл “.
Близки и родители на деца, избити от дрогирани водачи считат, че всяко дело от сходно естество би трябвало да се гледа по съкратена процедура и с безапелационна предумисъл на лидера, дръзнал да кара автомобила си под въздействието на дрога.
Кръстиха улица в негова памет
По времето на кметуването на Йорданка Фандъкова Столичният общински съвет взе решение улица 549 в софийския квартал „ Подуяне “ да бъде преименувана на Милен Цветков.
Табелите бяха инсталирани, а сътрудници публицисти постоянно оставят цветя под тях и си спомнят за провокативния, само че постоянно обективен и разтревожен дух на Цветков.
До ден-днешен цветя се носят и на лобното му място – бул. „ Черни връх “.
„ Милен си отиде с взрив. Героите не си отиват неусетно. Дано тази нелепа гибел бъде мотив за смяна. Благодарности за всичко, на което ме научи. Благодарности за следата, която остави. Той беше другар, наставник, брат, моят втори татко. Успехите в живота си дължа на него “, описа Даниел Петканов, с който бяха тандем в „ Часът на Милен Цветков “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ