Тренд: Само 8% от българите инвестират, 73% дори не спестяват
Само 8% от българите влагат при приблизително 24% за Европейския съюз (ЕС), демонстрира изследване на „ Тренд “ извършено по поръчка на Finance Academy.
90% от хората не влагат, сочат данните. Само 24% от българите икономисват пари, до момента в който 73% не икономисват. 84% от българите разчитат единствено на приходи от заплата и/или пенсия.
Проучването демонстрира, че българите регистрират леко усъвършенстване в виталния си стандарт по отношение на миналата година, само че с минимални промени. Мнозинството живее без лични спестявания, а тези, които влагат, са дребна част, което демонстрира, че финансовите благоприятни условия на множеството семейства са лимитирани, само че също показва и незадоволително добра финансова просвета.
Над половината българи (53%) дефинират виталния си стандарт като междинен, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 година се регистрира леко усъвършенстване на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които дефинират стандарта си като по-скоро висок, пораства с 2 процентни пункта, а с 1 прочие п. се повишава делът на хората от така наречен междинна класа. В същото време с 3 пр.п. спада делът на хората, които дефинират приходите си като ниски или доста ниски.
Делът на тези, показали стандарта си на живот като „ доста висок “ обаче, остава под 1%.
Делът на българите, които икономисват пари, се е повишил по отношение на миналата година и доближава 24%. Същевременно голям % от хората в страната към момента живеят „ ден за ден “ и не могат да разчитат на дълготрайна финансова непоклатимост (73%).
Делът на тези, които влагат, се е повишил с 1 прочие п. през 2024 година по отношение на предхондата година, само че към момента всеобщо хората не са приели този модел като метод да запазят и усилят своите приходи (90%). Причина може да бъде неналичието на познания по тематиката за парите, неосъзнатата потребност от вложението и други, регистрира проучването.
15% от пълнолетното население на страната получава непряк приход отвън главното заплащане или пенсия, до момента в който година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото повишаване на този % към момента по-голямата част от хората (84%) разчитат единствено на заплата, което ги слага в финансово неизгодно състояние и тяхното богатство зависи директно от икономическата международна и национална конюнктура, инфлацията, както и други външни фактори, демонстрират данните.
45% употребяват онлайн банкиране (с 1 пр.п. повече от миналата година), а малко под една пета (17%) декларират интерес към потреблението на цифрови вместо печатани пари. Според данните към момента се следи песимизъм към потреблението на цифрови пари – евентуално поради неналичието на налична информация за цифровите активи/пари и ниската финансова просветеност.
Очакванията на 28% от българите са през тази година стандартът им да се усъвършенства, а 15% считат, че по-скоро ще се утежни. Близо половината (45%) от пълнолетните българи не чакат смяна. Това е единственият индикатор, по който се регистрира леко утежняване по отношение на миналата година, което се дължи на повишаване на каузи на тези, които мислят, че стандартът им няма да се промени.
Мнозинството от българите (68%) не счита, че увеличението на налозите ще има позитивен резултат върху стандарта на живот, до момента в който на противоположното мнение са 11% - с 4 прочие п. повече по отношение на миналата година. Регистрира се и висок дял (21%) на хора, които не могат да преценяват, което демонстрира незадоволително добра информираност по тематиката.
„ Според резултатите от изследването българите за поредна година не влагат, всеобщо не икономисват и не мислят дълготрайно за финансовото си успокоение и възстановяване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за създаване на спомагателни източници на приходи. Финансовата просветеност и образованието за това по какъв начин да взимаме финансови решения, които усъвършенстват живота ни не се учат интензивно в учебните заведения и държавното обучение. В същото време, развиването на умения за взимаме на осведомени и рационални финансови решения е наложителна основа за създаване на богато и проспериращо общество с високи приходи “, разяснява Георги Захариев, изпълнителен шеф на Finance Academy.
90% от хората не влагат, сочат данните. Само 24% от българите икономисват пари, до момента в който 73% не икономисват. 84% от българите разчитат единствено на приходи от заплата и/или пенсия.
Проучването демонстрира, че българите регистрират леко усъвършенстване в виталния си стандарт по отношение на миналата година, само че с минимални промени. Мнозинството живее без лични спестявания, а тези, които влагат, са дребна част, което демонстрира, че финансовите благоприятни условия на множеството семейства са лимитирани, само че също показва и незадоволително добра финансова просвета.
Над половината българи (53%) дефинират виталния си стандарт като междинен, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 година се регистрира леко усъвършенстване на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които дефинират стандарта си като по-скоро висок, пораства с 2 процентни пункта, а с 1 прочие п. се повишава делът на хората от така наречен междинна класа. В същото време с 3 пр.п. спада делът на хората, които дефинират приходите си като ниски или доста ниски.
Делът на тези, показали стандарта си на живот като „ доста висок “ обаче, остава под 1%.
Делът на българите, които икономисват пари, се е повишил по отношение на миналата година и доближава 24%. Същевременно голям % от хората в страната към момента живеят „ ден за ден “ и не могат да разчитат на дълготрайна финансова непоклатимост (73%).
Делът на тези, които влагат, се е повишил с 1 прочие п. през 2024 година по отношение на предхондата година, само че към момента всеобщо хората не са приели този модел като метод да запазят и усилят своите приходи (90%). Причина може да бъде неналичието на познания по тематиката за парите, неосъзнатата потребност от вложението и други, регистрира проучването.
15% от пълнолетното население на страната получава непряк приход отвън главното заплащане или пенсия, до момента в който година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото повишаване на този % към момента по-голямата част от хората (84%) разчитат единствено на заплата, което ги слага в финансово неизгодно състояние и тяхното богатство зависи директно от икономическата международна и национална конюнктура, инфлацията, както и други външни фактори, демонстрират данните.
45% употребяват онлайн банкиране (с 1 пр.п. повече от миналата година), а малко под една пета (17%) декларират интерес към потреблението на цифрови вместо печатани пари. Според данните към момента се следи песимизъм към потреблението на цифрови пари – евентуално поради неналичието на налична информация за цифровите активи/пари и ниската финансова просветеност.
Очакванията на 28% от българите са през тази година стандартът им да се усъвършенства, а 15% считат, че по-скоро ще се утежни. Близо половината (45%) от пълнолетните българи не чакат смяна. Това е единственият индикатор, по който се регистрира леко утежняване по отношение на миналата година, което се дължи на повишаване на каузи на тези, които мислят, че стандартът им няма да се промени.
Мнозинството от българите (68%) не счита, че увеличението на налозите ще има позитивен резултат върху стандарта на живот, до момента в който на противоположното мнение са 11% - с 4 прочие п. повече по отношение на миналата година. Регистрира се и висок дял (21%) на хора, които не могат да преценяват, което демонстрира незадоволително добра информираност по тематиката.
„ Според резултатите от изследването българите за поредна година не влагат, всеобщо не икономисват и не мислят дълготрайно за финансовото си успокоение и възстановяване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за създаване на спомагателни източници на приходи. Финансовата просветеност и образованието за това по какъв начин да взимаме финансови решения, които усъвършенстват живота ни не се учат интензивно в учебните заведения и държавното обучение. В същото време, развиването на умения за взимаме на осведомени и рационални финансови решения е наложителна основа за създаване на богато и проспериращо общество с високи приходи “, разяснява Георги Захариев, изпълнителен шеф на Finance Academy.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ