Само 6 месеца остават на убийците на боса на ВИС

Само 6 месеца остават на убийците на боса на ВИС Васил Илиев да се спотайват. После законът не ги лови. Давността за закононарушението изтича и следствието се приключва, разкри магистрат, следил делата за поръчкови убийства у нас. Нападателите, стреляли с автомат по мерцедеса на Илиев, може и да не са живи. Хора като тях не изкарват дълго. Но помагачите и поръчителите още си харчат парите, опръскани с кръв.

От убийството на застрахователния необут и някогашен първенец по битка изтекоха 22 година, само че той си остава митична фигура освен в Кюстендил, където е израснал. Казват, че бягал от крайностите и търсел баланс, смайвал с жестове на достойнство, само че не прекланял глава. Целел върха и в спорта, и в бизнеса. “Имаше огромни фантазии, а това у нас нервира, не се прости ", споделя негов доближен от Кюстендил.

“Заплашват ме, ще ме убият ", рекъл Васил един път на майка си. Леля Венка обаче и до момента не знае за какво са протегнали ръка на сина ѝ, нищо не ѝ казвали следователите.

“37 година съм сама. Без непозната помощ отгледах 3-те си деца. Дъщеря ми Марияна беше на 3 година, когато татко ѝ умря.

На едни  сираци  завидяха, за какво? " ,  пита се съсухрената от болежка жена, погребала двамата си синове. По-малкият Георги, президентът на “ВАИ холдинг " и на футболния клуб “Локомотив " (Пловдив), бе убит в Слънчев бряг на 25 август 2005 година, а Васил - на рождения ѝ ден 10 години по-рано.

На 25 април 1995 година Васил Илиев се среща с партиен функционер от Българска социалистическа партия в парк-хотел “Москва ". После потегля към ресторант “Мираж " в столичния кв. “Емил Марков ", считан за централа на ВИС. Шофира самичък сребристия си “Мерцедес 600 SL ", регистриран същия ден в КАТ, а гардовете му го следват в червен “Сеат толедо ". Към 21,10 ч колите влизат в дребната, тъмна и изровена ул. “Никола Каменов ", до която има градеж. Заради неприятния път Илиев се движи единствено с 20 км/ч.

Почти е спрял, когато неизвестни откриват пукотевица със заглушител от 2-3 метра. Мерцедесът забива калник в металната ограда на градежа. От предницата му излиза пушек, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.

30-годишният Васил Илиев е килнал главата си настрана. Късно е за Бърза помощ, умрял е за секунди. Един патрон го улучва в главата, различен минава над ухото, а трети пронизва рамото и стопира в гръбначния дирек. На мястото са изстреляни общо 17 патрона. Има пробойна и по колата на двамата пазачи, само че те са невредими.

Два дни след убийството Илиев е заровен с траурно шествие. Безкрайна колона от мъже в черно с тъмни очила се точи по централната ул. “Цар Освободител ". Целият град е по тротоарите. За церемонията в центъра има позволение от кмета. Тялото е докарано с черен “Додж ", ескортиран от БМВ и " Ауди ". Ковчега носят близки съратници на Илиев, измежду тях е Константин Димитров - Косьо Самоковеца. Отпред единия кръст държи Димитър Димитров - Маймуняка. Куршуми застигат по-късно и двамата.

На погребението на Васил идват доста спортисти, измежду тях и от Пеневата чета - Христо Стоичков, Божидар Искренов - Гибона, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиан Киряков и други. В Кюстендил са даже босовете на СИК - конкурентната на ВИС формация.

“Нищо правилно няма, че половината от нас не са били на погребението. Отидохме с 8 коли, единствено Младен Михалев (Маджо - бел.ред.) не беше с нас, тъй като беше болен ", споделя по-късно пред в. “Стандарт " Красимир Маринов - Големия Маргин.

Двамата с Васил Илиев се познават от 1979 година около спорта и казармата. Веднага след убийството Маргина декларира, че няма да разреши емблематичните тогава групировки СИК и ВИС да бъдат насъскани една против друга.



“Даже офисът на Жоро Илиев е в прилежащия вход на нашия офис на ул. “Оборище ", изяснява Маринов.

Смъртта на Васил Илиев провокира закрито съвещание на кабинета за престъпността. Правят се прогнози, че ще избухне ганстерска война. По вестниците има заглавия като “Убит е шефът на ВИС 2, София трепери ". Страната притихва в очакване на кървава баня. Част от борческия хайлайф се изпокрива - кой за по-кратко, кой за по-дълго.

Оръжието на убийството е открито инцидентно от шестокласник от 73-о учебно заведение в найлонов плик, пренебрегнат под дърво. Пликът е съвсем стопен - било е стреляно през него. Други следи обаче съвсем няма. Картечният револвер “Заги " е без номер, хърватско произвеждане. Това навежда служителите на реда на мисълта, че убийците са от Балканите. Хърватите години наред са нормалните обвинени, само че доказателства за тяхна интервенция по този начин и не са събрани.

Поне 10 са версиите за покушението. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев незабавно отхвърля две от тях - че Илиев е погубен от спецслужбите или от свои хора. През годините обаче те от време на време избуяват и увяхват. Необичайно бързо Министерство на вътрешните работи стартира версията, че убийството е поръчано от чужбина поради задължения по отношение на доставка на нефт, само че скоро и тя е разколебана. Надделява мнението, че директните причинители са от чужбина, а поръчителите - българи. Според мълвата висаджии даже ходили при Ванга да я питат кой стои зад убийството. Тя не дала явен отговор, само че вмъкнала крилата фраза: “Господи, опази ме от приятелите, аз самичък ще се опазя от враговете ".

Днес съвсем никой не има вяра убийството на Васил Илиев да е за почистване на персонални сметки и дребни ползи. Момчето със състезателен дух и доста личностни качества - по този начин помнят Илиев негови треньори и приятели в спорта.

Васил е роден през 1965 година в Кресна, само че по-късно фамилията му се мести в Кюстендил. Баща му е миньор. Майка му стартира работа като шивачка в един от най-хубавите по това време фабрики в града под Хисарлъка - “Марек ". Васил още в главното учебно заведение демонстрира спортния си гений. По-късно го одобряват в учебното заведение за олимпийски очаквания в София. Съученик е с Илия Павлов, Димитър Джамов, Младен Михалев-Маджо, Атанас Комшев. Там учи и брат му Георги, само че от двамата Васил е по-добрият възпитаник. Докато е в спортното учебно заведение, татко му умира от инфаркт и по този начин на него се пада участта на “глава на фамилията ".

Васил 6 пъти става републикански първенец във всички възрасти. Четири пъти е победител за юноши и младежи. Служи в Централната армейска спортна школа. По-късно признава, че след 10 ноември “в спорта към този момент няма самун ".

Цяла армия спортисти остават в безтегловност, без прехранване. Васил рискува и влиза стремително в охранителния и застрахователния бизнес. Създава ВИС през 1991 година Някои свързват възхода ѝ с началото на югоембаргото. Тя обаче му коства доста главоболия. Конкуренцията със СИК е жестока, въпреки видни фигури от ъндърграунда в този момент да настояват, че 2-те групировки “са едно и също ".

Министерство на вътрешните работи лишава лиценза на ВИС през лятото на 1994 година Повод става ликвидиране в складовете на “Илиянци ". Жертвата е китайският търговец Ли Су Пао. Той е пребит от пердах на 20 август 1994 година За гибелта му са уличени 2-ма души, единият чиновник на ВИС. Министерство на вътрешните работи отхвърля пререгистрация на охранителната компания с претекста, че в нея работят доста хора с престъпно минало. Адвокатите апелират, само че на вятъра.

Лепенките на ВИС 1 по коли и офиси се сменят с ВИС 2. Враговете им настояват, че охранителният рекет се е сменил със осигурителен. Илиев обаче желае да изсветли бизнеса. “Не може да ни упрекнат, че хващаме някой на улицата и го караме да се застрахова във ВИС 2. При мен няма телохранители ", споделя той в изявление за “24 часа " през 1995 година Илиев има обръч от компании. В указател на компаниите в Национален статистически институт тогава са вписани 10-ина, само че импровизирано се твърди, че следените са повече. “ВАИ инвест " се занимава с търговия, има компании за парцели, лизингови компании.

Васил подава документи за лиценз за финансово-брокерска къща. Взема нощни заведения. Съдружник е в елитната столична дискотека “Нерон ", паметна дискотека със същото име по това време има и в Кюстендил. Илиев дава работа на доста хора, част от тях - някогашни спортисти, потвърдили, че са единни и сплотени. Планира да навлезе и в туризма, купува супермаркети. Амбицията му е да развие търговия по европейските стандарти, само че времето не му стига. 2-3 месеца преди покушението е определен за президент на Българската федерация по битка.

“Погуби го стремежът му да е самостоятелен и да се откъсне от хората над него в сянка ", настояват хора, познавали го от близко, в това число и служители на реда. Бивши сподвижници от СИК пък разправят, че се мислел за недостижим. След убийството босовете се уплашили - ходели с защита и бронежилетки, нараснали камерите. Почти всички от съдружниците в “Интергруп " били в комплекс “Аякс ", когато разбрали за стрелбата по мерцедеса на Васил.

Първи за убийството им оповестява човек на Малкия Маргин, след това се обажда и Димитър Джамов, който научава “новината " по телефона, до момента в който е в сладкарница. В началото на май акционери на “ВАИ холдинг " и ВИС 2 вземат решение Георги Илиев да поеме функционалностите на брат си в бизнеса. Но и той споделя неговата орис - погубен е, преди да отпразнува успеха на “Локомотив " (Пловдив) против ОФК (Белград).

За майка му - вуйна Венка, животът е безкрайна тъга и тъга. Тя още живее в общоприет, непокътнат от санирането блок в кв. “Запад ", покрай храма “Св. Мина ". Говори се, че преди време измежду движимостите на Васил намерили записка: “Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстедил ". И тогава, и в този момент обаче дамата все е живяла непретенциозно.

“И да е излязла от сиромашията, не е видяла бял ден ", споделя нейна съседка. Често Венка излиза да поседне самичка в близко кафене отвъд улицата. В последните години има лъч светлина в живота ѝ - дребният ѝ внук, синът на Марияна, който е кръстен на чичо си Георги. Догодина той ще е в 1-и клас.

“Не ги тормозете, легнали са с детето ", сподели ни Венка, когато преди време почукахме на вратата на дребна кооперация, където съгласно локалните сестрата на Васил живее със сина на почитан доктор, написа " 168 часа ". Двамата възнамерявали да развият малък бизнес. Затова към този момент са вдигнали лека сграда до пазара.

Венка има и друга внучка - Ивона, която живеела с майка си Мариета в София. Тя е на 9 година, когато татко ѝ умира. Гробът му до през днешния ден не е пропуснат и се поддържа, само че делото за гибелта му от дълго време е отписано. Полицията или няма потенциал да разкрие огромните поръчкови убийства от прехода (извън битовите), или държи делата за тях “на трупчета ", до момента в който мухлясат и отминалостта ги покрие. А най-често ги преписва на умрелите...