България с един от най-ниските дялове на работещи студенти в ЕС
Само 6,8% от българските студенти на възраст сред 15 и 29 години работят по време на формалното си обучение през 2024 година Това сочат данни от изследване на Евростат. Този индикатор слага страната ни измежду страните с най-нисък дял на работещи студенти в Европейския съюз.
Според настоящи данни от януари 2026 година, България заема четвърто място в обратна посока по този индикатор. За съпоставяне, Румъния е с най-нисък дял – едвам 2,4%, следвана от Гърция и Хърватия с по 6%.
Проучването от 2024 година демонстрира, че 92,8% от учещите българи са отвън пазара на труда. За България обаче липсват данни какъв брой от тези студенти интензивно търсят работа, което затруднява цялостната оценка на обстановката. Средно 71,4% от младите европейци (15-29 години) остават отвън работната мощ по време на своето обучение.
В други страни обстановката е друга. Нидерландия е водач с 74,3% работещи студенти. Следват Дания с 56,4% и Германия с 45,8%. Челната петица се добавя от Финландия и Австрия.
Ниската претовареност на студентите в България е част от по-широки просветителни провокации. Страната ни е на последно място в Европейски Съюз по присъединяване на възрастни в образование (1,8% през 2024 г.). Освен това, България е на предпоследно място по цифрови умения. Въпреки тези данни, България е водеща в Европейски Съюз по претовареност на неотдавна дипломирали висшисти през 2024 година, което сочи за разнообразни условия след довеждане докрай на образованието. Повече за общата претовареност може да прочетете в обвързвана публикация.
Министерството на образованието и науката, както и работодателските организации, биха могли да разясняват аргументите за тази наклонност. Техните позиции биха разкрили вероятности за възстановяване на опциите за студентска претовареност.
