80 г. от освобождението на Добруджа: Опустошена, разорена, почерняла от мъка - оцелява и се възражда
Само 50 минути по-късно министър-председателят на България проф. Богдан Филов по Радио София произнася тирада, в която декларира: “Нашата Златна Добруджа още веднъж се връща в рамките на майка България!”.
Най-сетне българско! Отсега нататък ще се приказва, чете и написа на родния български език, ще се пеят български песни, ще се играят български хора. В църквите ще се служи на български език. Българската войска донася на добруджанци дълго чаканата Свобода.
Градовете Тутракан и Балчик получават свободата си на 21 септември, Добрич на 25 септември, а Силистра посреща българската войска Освободителка шест дни по-късно - на 1 октомври.
Навсякъде българската армия е посрещана с самун и сол, звучи “О, Добруджански край”, музиката свири, пеят се песни, вият се хора. По улиците, по покривите, дърветата, постройките, балконите високо се развяват и плющят български флагове. С пешкири, цветя, венци и доста дарове се окичват българските воини. Незабравими минути, леят се сълзи на наслада. По арки и плакати се чете: “Добре пристигнали, храбри войни освободители!”.
Великият ден на свободата настъпи. Ликуват освободени и освободители. С възторжени и одухотворени лица народът посреща българската войска Освободителка. В очите блества пламъчето на Свободата. Хората се поздравяват, прегръщат и целуват от благополучие. Устата мълвят: “Добруджо, земя моя!”, “Добруджо, земя българска!”. Цялото население, в градове и села, мало и огромно с огряни лица и сърца се втурва да посрещне българската армия. По площади и площади се организират тържествени манифестации.
В центъра на Силистра генерал-лейтенант Г. Попов известява по микрофона свободата на силистренци, а кметът инж. П. Иванчев ги поздравява с първия ден на свободата. По килим от цветя дефилира пред трибуната българската кавалерия, девойки с национални носии захвърлят алегорично веригите от ръцете си, възпитаници в колони с ленти “Свободни” и доста жители.
Добруджанци няма да влачат повече тежкия хомот на румънската власт
Няма ги към този момент и омразните румънски колонисти. Неуморимият герой за свободата на Добруджа, българската поетеса Дора Габе, навлизайки с българските воини в Добруджа, изживяла нещастието на тази ограбена и изоставена земя, възкликва: “Но нали към този момент всичко е наше, родно!”. Добруджа, опустошена, разорена, почерняла от тъга - оцелява и се възражда. Настъпва нова епоха в живота на добруджанци. Южна Добруджа към този момент е в майчинската прегръдка на своята Родина.
Изминаха 80 години, само че Добруджа не не помни чедата си, паднали за освобождението й, не ги прежали и ще ги помни, до момента в който я има майка България. Те са живи в историята на Добруджа, в историята на България. Те са безсмъртни.
Добруджо, наша блага, родна люлка на българската страна, коленичим пред тебе и целуваме свещената ти пръст!
Български бойци навлизат в Добрич след Крайовската конвенция от 1940 година Заповедъ по Българската армия Офицери, подофицери и бойци
Добруджа се връща пакъ къмъ Майката-Родина съ договоръ подписанъ на 7. септемврий т.г. въ Крайова и сключенъ непринудено съ нашата съседка Ромъния въ името на правдата, на мира и на б@дещето.
Заповедвамъ:
Частите от трета войска да минатъ днесъ 21. септемврий 9 часа границата и да завземат територията на Добруджа въ старите - лимити.
Офицери, подофицери и бойци,
Вамъ се падна щастието спокойно да настъпите презъ старите бойни полета, по следите на вашите татковци, които покриха българските флагове съ безсмъртна популярност. Вие влизате днесъ въ тая земя, която бе откъсната отъ Държавата ни, само че която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша освен тъй като бе откъсната отъ насъ. Тя е двойно по-наша, тъй като бе облена въ българска кръвь и пази загатна за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добричъ и величавите дейности на нашата кавалерия навредъ по Добруджанската низина.
Поклонете се пред паметьта на падналите за Родината герои, покажете се почтени за техъ и занесете на нашите братя радость и очакване въ б@дещето на България. Носители на добродетелите, които от епохи красятъ българския войнъ, б@дете почтени и за тази ск@па намъ земя. Влезте въ нея съ братска обичь към свои и непознати, с цел да разбератъ всички, че това е наш роден край, който е билъ люлка на българщината и ще б@де и преб@де постоянно българска земя.
На добър час, Юнаци! Богъ да ни оказва помощ!
Издадена въ София на 21. септември 1940 година.
На първообразната съ личната на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ръка подписано!
Борис III
Приподписал: Даскаловъ
Генерал-Лейтенант - Министър на войната
Милка ТРЕНДАФИЛОВА,
с. Калипетрово, общ. Силистра
Най-сетне българско! Отсега нататък ще се приказва, чете и написа на родния български език, ще се пеят български песни, ще се играят български хора. В църквите ще се служи на български език. Българската войска донася на добруджанци дълго чаканата Свобода.
Градовете Тутракан и Балчик получават свободата си на 21 септември, Добрич на 25 септември, а Силистра посреща българската войска Освободителка шест дни по-късно - на 1 октомври.
Навсякъде българската армия е посрещана с самун и сол, звучи “О, Добруджански край”, музиката свири, пеят се песни, вият се хора. По улиците, по покривите, дърветата, постройките, балконите високо се развяват и плющят български флагове. С пешкири, цветя, венци и доста дарове се окичват българските воини. Незабравими минути, леят се сълзи на наслада. По арки и плакати се чете: “Добре пристигнали, храбри войни освободители!”.
Великият ден на свободата настъпи. Ликуват освободени и освободители. С възторжени и одухотворени лица народът посреща българската войска Освободителка. В очите блества пламъчето на Свободата. Хората се поздравяват, прегръщат и целуват от благополучие. Устата мълвят: “Добруджо, земя моя!”, “Добруджо, земя българска!”. Цялото население, в градове и села, мало и огромно с огряни лица и сърца се втурва да посрещне българската армия. По площади и площади се организират тържествени манифестации.
В центъра на Силистра генерал-лейтенант Г. Попов известява по микрофона свободата на силистренци, а кметът инж. П. Иванчев ги поздравява с първия ден на свободата. По килим от цветя дефилира пред трибуната българската кавалерия, девойки с национални носии захвърлят алегорично веригите от ръцете си, възпитаници в колони с ленти “Свободни” и доста жители.
Добруджанци няма да влачат повече тежкия хомот на румънската власт
Няма ги към този момент и омразните румънски колонисти. Неуморимият герой за свободата на Добруджа, българската поетеса Дора Габе, навлизайки с българските воини в Добруджа, изживяла нещастието на тази ограбена и изоставена земя, възкликва: “Но нали към този момент всичко е наше, родно!”. Добруджа, опустошена, разорена, почерняла от тъга - оцелява и се възражда. Настъпва нова епоха в живота на добруджанци. Южна Добруджа към този момент е в майчинската прегръдка на своята Родина.
Изминаха 80 години, само че Добруджа не не помни чедата си, паднали за освобождението й, не ги прежали и ще ги помни, до момента в който я има майка България. Те са живи в историята на Добруджа, в историята на България. Те са безсмъртни.
Добруджо, наша блага, родна люлка на българската страна, коленичим пред тебе и целуваме свещената ти пръст!
Български бойци навлизат в Добрич след Крайовската конвенция от 1940 година Заповедъ по Българската армия Офицери, подофицери и бойци Добруджа се връща пакъ къмъ Майката-Родина съ договоръ подписанъ на 7. септемврий т.г. въ Крайова и сключенъ непринудено съ нашата съседка Ромъния въ името на правдата, на мира и на б@дещето.
Заповедвамъ:
Частите от трета войска да минатъ днесъ 21. септемврий 9 часа границата и да завземат територията на Добруджа въ старите - лимити.
Офицери, подофицери и бойци,
Вамъ се падна щастието спокойно да настъпите презъ старите бойни полета, по следите на вашите татковци, които покриха българските флагове съ безсмъртна популярност. Вие влизате днесъ въ тая земя, която бе откъсната отъ Държавата ни, само че която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша освен тъй като бе откъсната отъ насъ. Тя е двойно по-наша, тъй като бе облена въ българска кръвь и пази загатна за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добричъ и величавите дейности на нашата кавалерия навредъ по Добруджанската низина.
Поклонете се пред паметьта на падналите за Родината герои, покажете се почтени за техъ и занесете на нашите братя радость и очакване въ б@дещето на България. Носители на добродетелите, които от епохи красятъ българския войнъ, б@дете почтени и за тази ск@па намъ земя. Влезте въ нея съ братска обичь към свои и непознати, с цел да разбератъ всички, че това е наш роден край, който е билъ люлка на българщината и ще б@де и преб@де постоянно българска земя.
На добър час, Юнаци! Богъ да ни оказва помощ!
Издадена въ София на 21. септември 1940 година.
На първообразната съ личната на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ръка подписано!
Борис III
Приподписал: Даскаловъ
Генерал-Лейтенант - Министър на войната
Милка ТРЕНДАФИЛОВА,
с. Калипетрово, общ. Силистра
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ