Сметната палата: Само 5 сигнала за корупция за 3 години по европрограми
Само 5 сигнала за корупция с европейски средства са подадени в институциите сред 2021 и 2023 година Две санкции са наложени на лица, ангажирани с ръководството им.
Причината за дребното сигнали е, че чиновниците във ведомствата, които ръководят европрограми, както и получатели на грантове, се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите. Това демонстрира и социологическо изследване, поръчано от институцията.
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии. Предвидените средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро. Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им, показват инспекторите.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна, счита институцията, ръководена от някогашния длъжностен министър председател Димитър Главчев.
Одитът на Сметната палата обгръща Министерския съвет и 8 министерства, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство стратегии.
Мерките, които са подхванати против корупцията, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации, се споделя в известието на Сметната палата до медиите.
Проблеми
Най-съществените проблеми, открити при одита, са неразбираеми правила, неприятна съгласуваност сред институциите, проблеми при оценката на риска и липса на правила за високите постове.
Действащият „ Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като пермиер, вицепремиер, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста, показват инспекторите.
Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ „ звук от върха “, отбелязва Сметната палата.
При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко, регистрират инспекторите.
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали се оставят без последици, се споделя в отчета на Сметната палата.
В ннего е посочено, че през интервала 2021 - 2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция „ Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение – за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция.
В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от „ опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците “. Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията, като шофиране след приложимост на алкохол или опиати.
Сметната палата открива още, че липсва задоволително бистрота, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията. Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията, означават инспекторите.
Според тях контролът за битка с корупцията е фиктивен. Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства. Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока, се споделя в одита на Сметната палата.
Социологическо проучване
Докладът на Сметната палата съдържа и социологическо изследване по тематиката, което е извършено през юни 2024 година Анкетирани са три съществени групи - чиновници в ръководещите органи, бенефициенти на евросредства и претенденти, които не са били утвърдени за финансиране. Резултатите разкриват обилни разминавания в чувството за корупция и доверието в институциите.
За чувство за съществуване на корупционни практики оповестяват 13% от чиновниците, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените претенденти. Около една трета от чиновниците са безапелационни, че корупция не съществува.
Най-високи равнища на подозрения за корупция се следят при стратегиите „ Развитие на човешките запаси “, „ Развитие на районите “ и „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “.
Като най-ефективни ограничения против корупцията чиновниците дефинират вътрешния надзор (90%), спазването на етичните правила (74%) и увеличението на глобите (68%). За минимум ефикасни се считат тестванията за честност и ротацията на личния състав. Основното предложение за ограничение на корупцията е повишение на заплатите (11%).
Въпреки че болшинството от интервюираните (над 70-84%) заявява подготвеност да подаде сигнал при съмнение за корупция, действително подавалите сигнали са едвам 1% до 3%, сочи прочуването. Според него главната спънка пред подаването на сигнали е страхът и неналичието на чувство за отбрана (67%), следвани от недоверието в институциите (36%).
Половината от чиновниците, които въпреки всичко са подали сигнали, не са задоволени от реакцията на органите заради липса на действителен резултат или даже загуба на работа след подаването на сигнала.
Препоръки
Сметната палата е дала общо 15 рекомендации към ръководителите на одитираните организации, включително 9 рекомендации и 8 подпрепоръки към министър-председателя.
Те би трябвало да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 година, като ръководителят на Сметната палата бъде известен документално за това.
Окончателният одитен отчет е изпратен за сведение на ръководителите на непрекъснатите парламентарни комисии по предварителна защита и противопоставяне на корупцията и по европейските въпроси и надзор на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската счете палата и Европейската комисия.
Причината за дребното сигнали е, че чиновниците във ведомствата, които ръководят европрограми, както и получатели на грантове, се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите. Това демонстрира и социологическо изследване, поръчано от институцията.
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии. Предвидените средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро. Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им, показват инспекторите.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна, счита институцията, ръководена от някогашния длъжностен министър председател Димитър Главчев.
Одитът на Сметната палата обгръща Министерския съвет и 8 министерства, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство стратегии.
Мерките, които са подхванати против корупцията, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации, се споделя в известието на Сметната палата до медиите.
Проблеми
Най-съществените проблеми, открити при одита, са неразбираеми правила, неприятна съгласуваност сред институциите, проблеми при оценката на риска и липса на правила за високите постове.
Действащият „ Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като пермиер, вицепремиер, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста, показват инспекторите.
Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ „ звук от върха “, отбелязва Сметната палата.
При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко, регистрират инспекторите.
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали се оставят без последици, се споделя в отчета на Сметната палата.
В ннего е посочено, че през интервала 2021 - 2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция „ Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение – за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция.
В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от „ опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците “. Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията, като шофиране след приложимост на алкохол или опиати.
Сметната палата открива още, че липсва задоволително бистрота, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията. Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията, означават инспекторите.
Според тях контролът за битка с корупцията е фиктивен. Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства. Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока, се споделя в одита на Сметната палата.
Социологическо проучване
Докладът на Сметната палата съдържа и социологическо изследване по тематиката, което е извършено през юни 2024 година Анкетирани са три съществени групи - чиновници в ръководещите органи, бенефициенти на евросредства и претенденти, които не са били утвърдени за финансиране. Резултатите разкриват обилни разминавания в чувството за корупция и доверието в институциите.
За чувство за съществуване на корупционни практики оповестяват 13% от чиновниците, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените претенденти. Около една трета от чиновниците са безапелационни, че корупция не съществува.
Най-високи равнища на подозрения за корупция се следят при стратегиите „ Развитие на човешките запаси “, „ Развитие на районите “ и „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “.
Като най-ефективни ограничения против корупцията чиновниците дефинират вътрешния надзор (90%), спазването на етичните правила (74%) и увеличението на глобите (68%). За минимум ефикасни се считат тестванията за честност и ротацията на личния състав. Основното предложение за ограничение на корупцията е повишение на заплатите (11%).
Въпреки че болшинството от интервюираните (над 70-84%) заявява подготвеност да подаде сигнал при съмнение за корупция, действително подавалите сигнали са едвам 1% до 3%, сочи прочуването. Според него главната спънка пред подаването на сигнали е страхът и неналичието на чувство за отбрана (67%), следвани от недоверието в институциите (36%).
Половината от чиновниците, които въпреки всичко са подали сигнали, не са задоволени от реакцията на органите заради липса на действителен резултат или даже загуба на работа след подаването на сигнала.
Препоръки
Сметната палата е дала общо 15 рекомендации към ръководителите на одитираните организации, включително 9 рекомендации и 8 подпрепоръки към министър-председателя.
Те би трябвало да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 година, като ръководителят на Сметната палата бъде известен документално за това.
Окончателният одитен отчет е изпратен за сведение на ръководителите на непрекъснатите парламентарни комисии по предварителна защита и противопоставяне на корупцията и по европейските въпроси и надзор на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската счете палата и Европейската комисия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ