64% от българите не одобряват COVID-мерките на правителството |
Само 32 % от българските жители считат за съответни ограниченията против ковид на държавното управление на Бойко Борисов, а двойно повече хора - 64 % не ги утвърждават. Това демонстрират данните от социологическо изследване на публичното мнение, направено по поръчка на Европейския парламент.
В изискванията на втора вълна от ковид две трети от европейските жители приканват за повече пълномощия на Европейски Съюз и за бюджет с задоволително средства за справяне с рецесията.
Европейският парламент разгласява през днешния ден цялостните резултати от третото си социологическо изследване тази година за възгледите на европейските жители по отношение на рецесията с ковид и Европейския съюз. Въпреки че 50% от европейците още веднъж изпитват „ неустановеност “ като основно прочувствено положение заради отрицателното икономическо влияние на пандемията, актуалната анкета демонстрира, че повече хора имат позитивно мнение за Европейски Съюз спрямо пролетта. В България делът на респондентите, които усещат неустановеност, е под междинния за Европейски Съюз - 38%, до момента в който 42% от тях, дял, доста над междинния за Европейски Съюз, показват вяра за възстановяване на обстановката.
С възходящия брой жители на Европейски Съюз, които се усещат несигурни за своето бъдеще, две трети от интервюираните (66%) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да има повече пълномощия за справяне с пандемията. В България 70% от запитаните са съгласни с това изказване. Също по този начин болшинството от интервюираните в целия Европейски Съюз (54%) считат, че Съюзът би трябвало да разполага с повече финансови средства за справяне с последствията от пандемията. 51% от българските респонденти споделят същото мнение.
За жителите на Европейски Съюз е от изключителна значимост средствата от Европейски Съюз да бъдат разпределени само за тези страни членки, които имат функционираща правосъдна система и устойчиво ценене на общите европейски демократични полезности. Повече от три четвърти от интервюираните (77%) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да дава средства на страни членки единствено при изискване, че държавното управление им ползва върховенството на закона и демократичните правила. Българските респонденти отразяват същото мнение и даже го надвишават с един процентен пункт - 78% от тях поддържат това виждане. Основният приоритет на разноските съгласно европейските жители би трябвало да бъде публичното здраве (54%), следвано от икономическото възобновяване и нови благоприятни условия за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и обществените въпроси (35%). За българските респонденти предпочитаните тематики са публичното здраве (53%), образованието и културата (49%), икономическото възобновяване и нови благоприятни условия за бизнеса (48%) и заетостта и обществените въпроси (37%)
Нагласите към Европейски Съюз са станали по-позитивни спрямо първото изследване от март/април тази година. Делът на респондентите, които са запазили позитивните си настроения към Европейски Съюз, стабилно нараства от единствено 31% през април 2020 година на 41% по данни от актуалното изследване. В България положително настроени са 38% от респондентите, което съставлява нарастване от 3 процентни пункта спрямо предходното изследване. Независимо от това обаче, болшинството от респондентите в Европейски Съюз остават недоволни от равнището на проявена взаимност или даже от нейната липса сред страните членки. Около половината от респондентите на европейско равнище (49%) декларират, че са удовлетворени от ограниченията, които са подхванали техните държавни управления против пандемията от COVID-19 до този миг, като в това време сходен дял (48%) дефинират ограниченията като незадоволителни. Нагласите са станали по-негативни спрямо последното изследване, отбелязвайки спад в задоволството във връзка с държавните ограничения. 32% от българските респонденти утвърждават ограниченията, подхванати от държавното управление, като на противоположното мнение са 64% от тях.
На общоевропейско ниво повече от една трета от интервюираните (39%) дават отговор, че пандемията от COVID-19 към този момент е оказала въздействие върху персоналните им приходи, като за България подобен отговор са дали 53%. Други 27% от респондентите във всички страни членки декларират, че чакат отрицателно въздействие върху финансите си в бъдеще. В България настройките са същите: 26% от запитаните дават отговор, че в бъдеще чакат финансови проблеми, подбудени от пандемията. Данните демонстрират, че младежите и фамилиите с деца са по-силно наранени от рецесията: 64% от жителите на възраст сред 16 и 34 години към този момент са изпитали финансови усложнения под някаква форма, а 27% от респондентите с деца са прибягнали към персоналните си спестявания по-рано, в сравнение с са възнамерявали. В пет от страните членки повече от половината от интервюираните показват, че пандемията към този момент е оказала въздействие на персоналните им приходи: Кипър, Гърция, Испания, Румъния и България.
В изискванията на втора вълна от ковид две трети от европейските жители приканват за повече пълномощия на Европейски Съюз и за бюджет с задоволително средства за справяне с рецесията.
Европейският парламент разгласява през днешния ден цялостните резултати от третото си социологическо изследване тази година за възгледите на европейските жители по отношение на рецесията с ковид и Европейския съюз. Въпреки че 50% от европейците още веднъж изпитват „ неустановеност “ като основно прочувствено положение заради отрицателното икономическо влияние на пандемията, актуалната анкета демонстрира, че повече хора имат позитивно мнение за Европейски Съюз спрямо пролетта. В България делът на респондентите, които усещат неустановеност, е под междинния за Европейски Съюз - 38%, до момента в който 42% от тях, дял, доста над междинния за Европейски Съюз, показват вяра за възстановяване на обстановката.
С възходящия брой жители на Европейски Съюз, които се усещат несигурни за своето бъдеще, две трети от интервюираните (66%) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да има повече пълномощия за справяне с пандемията. В България 70% от запитаните са съгласни с това изказване. Също по този начин болшинството от интервюираните в целия Европейски Съюз (54%) считат, че Съюзът би трябвало да разполага с повече финансови средства за справяне с последствията от пандемията. 51% от българските респонденти споделят същото мнение.
За жителите на Европейски Съюз е от изключителна значимост средствата от Европейски Съюз да бъдат разпределени само за тези страни членки, които имат функционираща правосъдна система и устойчиво ценене на общите европейски демократични полезности. Повече от три четвърти от интервюираните (77%) са съгласни, че Европейски Съюз би трябвало да дава средства на страни членки единствено при изискване, че държавното управление им ползва върховенството на закона и демократичните правила. Българските респонденти отразяват същото мнение и даже го надвишават с един процентен пункт - 78% от тях поддържат това виждане. Основният приоритет на разноските съгласно европейските жители би трябвало да бъде публичното здраве (54%), следвано от икономическото възобновяване и нови благоприятни условия за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и обществените въпроси (35%). За българските респонденти предпочитаните тематики са публичното здраве (53%), образованието и културата (49%), икономическото възобновяване и нови благоприятни условия за бизнеса (48%) и заетостта и обществените въпроси (37%)
Нагласите към Европейски Съюз са станали по-позитивни спрямо първото изследване от март/април тази година. Делът на респондентите, които са запазили позитивните си настроения към Европейски Съюз, стабилно нараства от единствено 31% през април 2020 година на 41% по данни от актуалното изследване. В България положително настроени са 38% от респондентите, което съставлява нарастване от 3 процентни пункта спрямо предходното изследване. Независимо от това обаче, болшинството от респондентите в Европейски Съюз остават недоволни от равнището на проявена взаимност или даже от нейната липса сред страните членки. Около половината от респондентите на европейско равнище (49%) декларират, че са удовлетворени от ограниченията, които са подхванали техните държавни управления против пандемията от COVID-19 до този миг, като в това време сходен дял (48%) дефинират ограниченията като незадоволителни. Нагласите са станали по-негативни спрямо последното изследване, отбелязвайки спад в задоволството във връзка с държавните ограничения. 32% от българските респонденти утвърждават ограниченията, подхванати от държавното управление, като на противоположното мнение са 64% от тях.
На общоевропейско ниво повече от една трета от интервюираните (39%) дават отговор, че пандемията от COVID-19 към този момент е оказала въздействие върху персоналните им приходи, като за България подобен отговор са дали 53%. Други 27% от респондентите във всички страни членки декларират, че чакат отрицателно въздействие върху финансите си в бъдеще. В България настройките са същите: 26% от запитаните дават отговор, че в бъдеще чакат финансови проблеми, подбудени от пандемията. Данните демонстрират, че младежите и фамилиите с деца са по-силно наранени от рецесията: 64% от жителите на възраст сред 16 и 34 години към този момент са изпитали финансови усложнения под някаква форма, а 27% от респондентите с деца са прибягнали към персоналните си спестявания по-рано, в сравнение с са възнамерявали. В пет от страните членки повече от половината от интервюираните показват, че пандемията към този момент е оказала въздействие на персоналните им приходи: Кипър, Гърция, Испания, Румъния и България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ