Рециклирането и компостирането са важни стъпки към ерата на нулевите отпадъци
Само 31,5%, вместо плануваните в държавните проекти 40%, са рециклираните битови боклуци в България към 2018 година. Това демонстрират най-актуалните данни от Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година, който би трябвало да дефинира нови благоприятни условия за ръководството на бранша. За съпоставяне междинното равнище на преработване на битовите боклуци в Европа е 47,4%. Това в огромна степен е индикатор за успеваемостта на изпълнените ограничения досега в бранша.
Към днешна дата страната ни трябваше да е постигнала минимум 50% преработване от общото тегло на всички битови боклуци. До 2025 година би трябвало да достигнем преработване до 55%, а до 2030 година към този момент 60 на 100.
Какво съдържат битовите боклуци?
Все още сме надалеч от задачите за формиране на по-малко боклуци, повече преработване и понижаване до 10% на депонирането. Депонирането е с максимален дял в третирането на битовите боклуци, без значение че понижава през последните 10 години. Много разлики има сред общините по формирани битови боклуци на гражданин. Това се дължи на икономическите и обществени разлики, само че и на неточното премерване на отпадъците.
Но какво в действителност съдържат битовите боклуци? В отпадъците, които образуваме в домовете си, най-вече са биоразградимите боклуци - техният дял е 36%. Биологичните боклуци са 25%. Тези боклуци са подобаващи за компостиране и за произвеждане на биогаз. Но качеството зависи от това дали са смесени с други боклуци. А България е на последните места в Европа по компостиране на битовите боклуци. Ако тези боклуци се преработят и рециклират, количеството битови боклуци за депониране ще намалее доста. Третият детайл на битовите боклуци са рециклируемите материали от хартия, картон, пластмаса, които са 27,5%. По последни данни даже сме водачи по преработването им в Европа, само че знаем, че сме надалеч от действителността. Причината е, че това не е процентът на рециклираните от действителните пластмасови боклуци, а процентът, който е събран от компаниите за преработване.
Какво се случва с пластмасата?
В България има задоволително мощности за преработване на пластмасови опаковки. Капацитетът на предприятията в България даже надвишава няколко пъти генерираните количества в страната, разяснява Александър Урманов от "Екопак ", една от четирите организации, които събират разделно опаковките. Получените артикули се употребяват в разнообразни сфери, да вземем за пример за битова химия, тръби, маркучи, чували, матраци, електроника, възглавници, килими и други Рециклиращите предприятия изнасят огромната част от своята продукция отвън страната, което приказва за качество на преработвания материал, сподели още той. За да се съблюдават правилата на кръговата стопанска система, е належащо повече от генерираните от популацията пластмасови опаковки да се насочват към системите за разделно събиране на боклуци от опаковки, с цел да бъдат те рециклирани, акцентира Урманов.
По отношение на пластмасата някои вероятни ограничения са въвеждане на депозитна система за връщане на пластмасовите бутилки против минимална сума, която по този начин или другояче е включена в цената им. Друга работеща мярка би била да бъде неразрешено потреблението на пластмаса за еднократна приложимост в детски ясли, градини и учебни заведения. По-екзотична, само че допустима концепция е да се насърчи продажбата на артикули в насипно положение и в личен съд. Много търговци не го ползват сега, тъй като не могат да подсигуряват чистотата на съда, само че тя е отговорност единствено на клиента, акцентират от екологично съдружие "За Земята " в мнение по проекта до екоминистерството. Затова упорстват за смяна в наредбата за хигиената на храните.
За страдание в проекта няма ясна визия какви ограничения би трябвало да се вземат, с цел да осъществим освен европейските цели, само че и да съумяваме да управляваме ресурсите си по най-хубавия метод. Предвижда се да бъдат готови редица стратегии за повторна приложимост и преработване на битовите боклуци, само че констатирането на проблемите е единствено една стъпка към решаването.
Как да подтикваме по-малко депониране и растеж на преработването, в това число на компостирането? Най-важното е разделно събиране при източника, да няма разбъркване на отпадъците. Разделното събиране би трябвало да включва и биоразградимите боклуци - хранителни и растителни. Така ще имаме още по-чист боклук за преработване, разяснява Станислав Стайков от Института за кръгова стопанска система.
Защо би трябвало да вършим компост?
Сред главните пропуски в проекта е неналичието на ангажираност на семействата във връзка с компостирането. За да вземат участие в процеса, хората би трябвало да са стимулирани и добре осведомени какво съставлява компостирането и какво печелим с него. Това е натурален естествен развой на кислородно разграждане на биоотпадъци под влияние на микро- и макроорганизми, в края на който се образува компост. Той съдържа налични за растенията хранителни субстанции сходно на хумуса, по тази причина откакто се смеси с почвата, взе участие в построяването на растенията. А ние можем освен да имитираме този развой, само че и да го ускорим неведнъж за реализиране на по-бързи резултати. Резултатът от компостирането от екологична позиция е понижаване на количеството боклуци и превръщането им в суровина.
Необходимо е да се предизвиква компостирането за сметка на депонирането, тъй като процесът е по-добър за околната среда. След отделянето на по-чисти биологични боклуци може да се създаде първокачествен компост и да се улесни производството на биогаз. Полученият компост е скъпа суровина, която се употребява като тор, подобрител на почвата или мулч. Той усилва питателните субстанции, подкрепя задържането на влага в почвата и задушава плевелите. С потребление на компост може да се понижи нуждата от използване на изкуствени торове и пестициди. Компостирането е също по този начин метод да се борим с изменението на климата. С по-малкото боклуци на депото понижават и излъчванията на парникови газове. А в България битовите боклуци не се събират разделно. Една от главните хрумвания на екологичните организации е да има кафяви контейнери за събирането на биологичните боклуци.
Градското градинарство не е екзотика
За огромните градове е извънредно неотложно да се слагат кафяви контейнери, което ще е и наложително от 2023 година, а към момента не се случва на никое място с изключение на в Габрово, показват от екологично съдружие "За Земята " в своето мнение. Организацията предлага да се вкара законово условие към административните, стопанските, просветителните, комерсиалните и други сходни обекти, които генерират битови боклуци, да събират разделно и биоразградимите боклуци. Необходима е дълготрайна осведомителна акция онлайн и онлайн за домашно компостиране във всички обитаеми места, които са най-вече с ниско строителство и жителите имат дворове.
Градското градинарство също е допустимо. Кой споделя, че може да компостираме единствено на село? Могат да се обособят зони за градско градинарство и компостиращи зони, няколко такива към този момент има в столицата и да се обезпечи достъп до вода за идеални цели. Това ще даде опция компостирането да стане налично и за жителите на огромните градове, живеещи в здания без дворни площи. Компостът може да се употребява от общините в градските паркове, това ще понижи биоотпадъците и средствата за тяхното ръководство.
Много е значимо да има осведомителни акции, които да доближат до всеки, освен в учебните заведения или по радиото, а във всички вероятни медии и ориентирана към всеки гражданин, разяснява Данита Заричинова, координатор "Нулеви боклуци " на екологично съдружие "За Земята. "
Да имаме личен резервоар с чип
Важна стъпка за разделното събиране на отпадъците от семействата е такса битови боклуци. А от 2017 година насам за следващ път беше отсрочена смяната въз основата за нейното пресмятане, този път за 2022 година Времето е малко и общините би трябвало да се приготвят и да осведомят популацията. За да е обективна обаче, би трябвало цялостна смяна на сметосъбирането и разделното събиране да е още при източника, в това число за биоразградимите боклуци. Например за многофамилните жилищни здания може всяка жилищна постройка да има построена площадка с контейнери за разделно събиране на боклуци. До нея да имат достъп единствено жителите на близката жилищна постройка посредством самостоятелна карта с чип за всяко домакинство, предлага екоорганизацията. Всеки резервоар да се отваря само и единствено посредством карта с чип, а остатъчният боклук на всяко домакинство да се претегля и отбелязва на картата за достъп с чип.
За страдание сходна конкретика липсва в Национален проект за ръководство на отпадъците, документът има пожелателен темперамент.
Дълъг е пътя към ерата на нулевите боклуци
Естествено насърчаването на повторната приложимост е най-важната стъпка, само че още по-важна е понижаване на формираните боклуци. Приоритет би трябвало да бъде вложението в системи за разделно събиране и площадки за предаване на разделно събрани боклуци за сметка на районни центрове за смесени боклуци. Важно е да се реализира 100% покритие на общините за разделно събиране на всички потоци боклуци посредством системи, които да са пригодени на другите видове жилищни здания и особености на регионите. Предложенията би трябвало да важат за всички общини, а освен за тези с над 10 000 поданици, тъй като по този метод цели региони са откъснати от системите за разделно събиране, разясняват екологичните организации.
Кръговата стопанска система е да прерабтваме толкоз отпадък колкото сме произвели и да можем да изпозлваме всеки артикул наново, всеки артикул да влиза още веднъж в стопанската система. Това ще сътвори от една страна благоприятни условия за развиване на нови бизнеси, само че и ще подтиква преди всичко изпозлването на по-малко боклуци и повторната им приложимост и преработване
България се е заела с прехода от линейна към кръгова стопанска система до 2027 година, само че това е прекомерно къс интервал за развиване на една дълготрайна визия. През август 2020 бе пусната за публично разискване тактиката за кръгова и нисковъглеродна стопанска система. Тя планува вложения в пилотни планове за боклуци, само че по какъв начин не става доста ясно. Стратегията и проекта за деяние за преход към кръгова стопанска система 2021-2027 година демонстрират, че няма задоволително построен потенциал за преработване освен на битовите боклуци, само че и на индустриалните, по-конкретно на строителните боклуци. От друга страна съвсем не се засягат нито кръговата стопанска система, нито нисковъглеродната. Стратегията по-скоро слага начало на диалозите по тематиката. Преходът към нулеви боклуци и кръгова стопанска система минава през отворен за всички спор.
Целият текст по тематиката за преработването на битовите боклуци от семействата може да прочетете на
Към днешна дата страната ни трябваше да е постигнала минимум 50% преработване от общото тегло на всички битови боклуци. До 2025 година би трябвало да достигнем преработване до 55%, а до 2030 година към този момент 60 на 100.
Какво съдържат битовите боклуци?
Все още сме надалеч от задачите за формиране на по-малко боклуци, повече преработване и понижаване до 10% на депонирането. Депонирането е с максимален дял в третирането на битовите боклуци, без значение че понижава през последните 10 години. Много разлики има сред общините по формирани битови боклуци на гражданин. Това се дължи на икономическите и обществени разлики, само че и на неточното премерване на отпадъците.
Но какво в действителност съдържат битовите боклуци? В отпадъците, които образуваме в домовете си, най-вече са биоразградимите боклуци - техният дял е 36%. Биологичните боклуци са 25%. Тези боклуци са подобаващи за компостиране и за произвеждане на биогаз. Но качеството зависи от това дали са смесени с други боклуци. А България е на последните места в Европа по компостиране на битовите боклуци. Ако тези боклуци се преработят и рециклират, количеството битови боклуци за депониране ще намалее доста. Третият детайл на битовите боклуци са рециклируемите материали от хартия, картон, пластмаса, които са 27,5%. По последни данни даже сме водачи по преработването им в Европа, само че знаем, че сме надалеч от действителността. Причината е, че това не е процентът на рециклираните от действителните пластмасови боклуци, а процентът, който е събран от компаниите за преработване.
Какво се случва с пластмасата?
В България има задоволително мощности за преработване на пластмасови опаковки. Капацитетът на предприятията в България даже надвишава няколко пъти генерираните количества в страната, разяснява Александър Урманов от "Екопак ", една от четирите организации, които събират разделно опаковките. Получените артикули се употребяват в разнообразни сфери, да вземем за пример за битова химия, тръби, маркучи, чували, матраци, електроника, възглавници, килими и други Рециклиращите предприятия изнасят огромната част от своята продукция отвън страната, което приказва за качество на преработвания материал, сподели още той. За да се съблюдават правилата на кръговата стопанска система, е належащо повече от генерираните от популацията пластмасови опаковки да се насочват към системите за разделно събиране на боклуци от опаковки, с цел да бъдат те рециклирани, акцентира Урманов.
По отношение на пластмасата някои вероятни ограничения са въвеждане на депозитна система за връщане на пластмасовите бутилки против минимална сума, която по този начин или другояче е включена в цената им. Друга работеща мярка би била да бъде неразрешено потреблението на пластмаса за еднократна приложимост в детски ясли, градини и учебни заведения. По-екзотична, само че допустима концепция е да се насърчи продажбата на артикули в насипно положение и в личен съд. Много търговци не го ползват сега, тъй като не могат да подсигуряват чистотата на съда, само че тя е отговорност единствено на клиента, акцентират от екологично съдружие "За Земята " в мнение по проекта до екоминистерството. Затова упорстват за смяна в наредбата за хигиената на храните.
За страдание в проекта няма ясна визия какви ограничения би трябвало да се вземат, с цел да осъществим освен европейските цели, само че и да съумяваме да управляваме ресурсите си по най-хубавия метод. Предвижда се да бъдат готови редица стратегии за повторна приложимост и преработване на битовите боклуци, само че констатирането на проблемите е единствено една стъпка към решаването.
Как да подтикваме по-малко депониране и растеж на преработването, в това число на компостирането? Най-важното е разделно събиране при източника, да няма разбъркване на отпадъците. Разделното събиране би трябвало да включва и биоразградимите боклуци - хранителни и растителни. Така ще имаме още по-чист боклук за преработване, разяснява Станислав Стайков от Института за кръгова стопанска система.
Защо би трябвало да вършим компост?
Сред главните пропуски в проекта е неналичието на ангажираност на семействата във връзка с компостирането. За да вземат участие в процеса, хората би трябвало да са стимулирани и добре осведомени какво съставлява компостирането и какво печелим с него. Това е натурален естествен развой на кислородно разграждане на биоотпадъци под влияние на микро- и макроорганизми, в края на който се образува компост. Той съдържа налични за растенията хранителни субстанции сходно на хумуса, по тази причина откакто се смеси с почвата, взе участие в построяването на растенията. А ние можем освен да имитираме този развой, само че и да го ускорим неведнъж за реализиране на по-бързи резултати. Резултатът от компостирането от екологична позиция е понижаване на количеството боклуци и превръщането им в суровина.
Необходимо е да се предизвиква компостирането за сметка на депонирането, тъй като процесът е по-добър за околната среда. След отделянето на по-чисти биологични боклуци може да се създаде първокачествен компост и да се улесни производството на биогаз. Полученият компост е скъпа суровина, която се употребява като тор, подобрител на почвата или мулч. Той усилва питателните субстанции, подкрепя задържането на влага в почвата и задушава плевелите. С потребление на компост може да се понижи нуждата от използване на изкуствени торове и пестициди. Компостирането е също по този начин метод да се борим с изменението на климата. С по-малкото боклуци на депото понижават и излъчванията на парникови газове. А в България битовите боклуци не се събират разделно. Една от главните хрумвания на екологичните организации е да има кафяви контейнери за събирането на биологичните боклуци.
Градското градинарство не е екзотика
За огромните градове е извънредно неотложно да се слагат кафяви контейнери, което ще е и наложително от 2023 година, а към момента не се случва на никое място с изключение на в Габрово, показват от екологично съдружие "За Земята " в своето мнение. Организацията предлага да се вкара законово условие към административните, стопанските, просветителните, комерсиалните и други сходни обекти, които генерират битови боклуци, да събират разделно и биоразградимите боклуци. Необходима е дълготрайна осведомителна акция онлайн и онлайн за домашно компостиране във всички обитаеми места, които са най-вече с ниско строителство и жителите имат дворове.
Градското градинарство също е допустимо. Кой споделя, че може да компостираме единствено на село? Могат да се обособят зони за градско градинарство и компостиращи зони, няколко такива към този момент има в столицата и да се обезпечи достъп до вода за идеални цели. Това ще даде опция компостирането да стане налично и за жителите на огромните градове, живеещи в здания без дворни площи. Компостът може да се употребява от общините в градските паркове, това ще понижи биоотпадъците и средствата за тяхното ръководство.
Много е значимо да има осведомителни акции, които да доближат до всеки, освен в учебните заведения или по радиото, а във всички вероятни медии и ориентирана към всеки гражданин, разяснява Данита Заричинова, координатор "Нулеви боклуци " на екологично съдружие "За Земята. "
Да имаме личен резервоар с чип
Важна стъпка за разделното събиране на отпадъците от семействата е такса битови боклуци. А от 2017 година насам за следващ път беше отсрочена смяната въз основата за нейното пресмятане, този път за 2022 година Времето е малко и общините би трябвало да се приготвят и да осведомят популацията. За да е обективна обаче, би трябвало цялостна смяна на сметосъбирането и разделното събиране да е още при източника, в това число за биоразградимите боклуци. Например за многофамилните жилищни здания може всяка жилищна постройка да има построена площадка с контейнери за разделно събиране на боклуци. До нея да имат достъп единствено жителите на близката жилищна постройка посредством самостоятелна карта с чип за всяко домакинство, предлага екоорганизацията. Всеки резервоар да се отваря само и единствено посредством карта с чип, а остатъчният боклук на всяко домакинство да се претегля и отбелязва на картата за достъп с чип.
За страдание сходна конкретика липсва в Национален проект за ръководство на отпадъците, документът има пожелателен темперамент.
Дълъг е пътя към ерата на нулевите боклуци
Естествено насърчаването на повторната приложимост е най-важната стъпка, само че още по-важна е понижаване на формираните боклуци. Приоритет би трябвало да бъде вложението в системи за разделно събиране и площадки за предаване на разделно събрани боклуци за сметка на районни центрове за смесени боклуци. Важно е да се реализира 100% покритие на общините за разделно събиране на всички потоци боклуци посредством системи, които да са пригодени на другите видове жилищни здания и особености на регионите. Предложенията би трябвало да важат за всички общини, а освен за тези с над 10 000 поданици, тъй като по този метод цели региони са откъснати от системите за разделно събиране, разясняват екологичните организации.
Кръговата стопанска система е да прерабтваме толкоз отпадък колкото сме произвели и да можем да изпозлваме всеки артикул наново, всеки артикул да влиза още веднъж в стопанската система. Това ще сътвори от една страна благоприятни условия за развиване на нови бизнеси, само че и ще подтиква преди всичко изпозлването на по-малко боклуци и повторната им приложимост и преработване
България се е заела с прехода от линейна към кръгова стопанска система до 2027 година, само че това е прекомерно къс интервал за развиване на една дълготрайна визия. През август 2020 бе пусната за публично разискване тактиката за кръгова и нисковъглеродна стопанска система. Тя планува вложения в пилотни планове за боклуци, само че по какъв начин не става доста ясно. Стратегията и проекта за деяние за преход към кръгова стопанска система 2021-2027 година демонстрират, че няма задоволително построен потенциал за преработване освен на битовите боклуци, само че и на индустриалните, по-конкретно на строителните боклуци. От друга страна съвсем не се засягат нито кръговата стопанска система, нито нисковъглеродната. Стратегията по-скоро слага начало на диалозите по тематиката. Преходът към нулеви боклуци и кръгова стопанска система минава през отворен за всички спор.
Целият текст по тематиката за преработването на битовите боклуци от семействата може да прочетете на
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ