Девалвира доверието в институции, медии и във върховенството на закона, сочи изследване
Само 26% от хората считат, че държавното управление работи в границите на закона, едвам 22% са на мнение, че законите в страната са обективни, 14% – че са ясни и разбираеми, и 8% – че законите се ползват еднообразно за всички. През 2018 година се резервира доста неприятна общата оценка на жителите за метода, по който държавното управление се оправя с решаването на най-важните проблеми в страната.
Понижава се и доверието в съвсем всички изследвани институции, като най-рязък спад има в доверието в наприветлствените организации (което се намалява с 11 на сто), във висшите учебни заведения – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в държавното управление – с 6%, и даже доверието в Европейски Съюз - с 5%. През 2018 година се следи доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани спрямо данните от проучванията през 2015 година и 2016 година
Това сочи разбор за публичните настройки към демокрацията, върховенството на правото и главните права на индивида през 2018 година на Институт " Отворено общество " – София. Това е третото следващо проучване на института и се основава на данни от три национално представителни поручвания на публичното мнение, последното от които е осъществено през април 2018 година Анкетата е извършена измежду представителна извадка от 1174 души.
Кметът да не е ром, гей или турчин
Анализаторите регистрират още, че макар необятно публикуваното разбиране, че правата на малцинствата в България са предпазени, има трайно открити дискриминационни настройки. В идните през есента на 2019 година локални избори при равни други условия 70% от интервюираните не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е от ромски генезис, 65% не биха дали своят вот за претендент, който е гей/лесбийка, 63% не биха пуснали бюлетина за български жител от турски генезис, а съвсем половината (46%) не биха дали своят вот за възрастен претендент (над 65 години). 29% не биха дали своят вот за човек с увреждане и 11% не биха дали своят вот за жена, която е претендент за кмет.
Недоверие към държавното управление
И през 2018 година проучването открива, че има ясно разминаване сред целите в дневния ред на жителите и на държавното управление: най-значителни групи от хората чакат решение на проблемите с бедността, безработицата и корупцията, а тъкмо във връзка с разрешаването на тези проблеми са най-разпространени отрицателните оценки за работата на държавното управление.
Преобладаващият брой от интервюираните (86%) считат, че държавното управление не се оправя с бедността; 85% – че не се оправя с корупцията; обилни болшинства са на мнение, че държавното управление не се оправя и с другите проблеми, като престъпността, некачественото обучение и некачественото опазване на здравето, а 75% считат, че държавното управление не се оправя с безработицата. Най-висока позитивна оценка държавното управление получава за активността си в образованието (според 21% от интервюираните държавното управление се оправя с казуса с некачественото образование).
Девалвира доверието в институциите и Европейски Съюз
Делът на жителите, които са склонни да се доверят на държавното управление, е 22% и тъкмо толкоз споделят, че имат доверие и в неправителствените организации. При отношението към държавното управление обаче изрично господства недоверието – 67% от интервюираните декларират, че нямат доверие на държавното управление, единствено 9% не могат да преценяват, а 3% оставят въпроса без отговор. Докато при неправителствения бранш недоверието е 30%, само че 33% от интервюираните оповестяват, че не могат да преценяват, и 16% оставят въпроса без отговор.
Доверието в Европейски Съюз остава трайно високо спрямо доверието в националните институции, само че през 2018 година то спада с към 5% по отношение на данните за 2016 година Според анализаторите някои вътрешнополитически диспути през годината, придружени от антиевропейска изразителност и това е повлило на публичните настройки към Европейски Съюз. Най-яркият образец в това отношение беше обвързван с политическите диспути към ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция), която в някои медии беше показана като опасност за обичайните български полезности, се споделя в отчета.
На този декор през 2018 година президентът е единствената институция, при която има изрично повишение на публичното доверие: доверието в него внезапно се повишава (почти с 20% сред 2016 година и 2018 г.).
С връзки и пари до властта
Едно от вероятните пояснения за ниското доверие на жителите в националните институции е обвързвано с необятно публикуваните показа, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, разясняват анализаторите. Според съвсем 70% от интервюираните връзките на претендента са най-важният фактор за достъп до висша държавна служба в България.
Почти половината от хората показват парите/богатството на претендента като най-съществен фактор за достъп до висша държавна служба, а всеки четвърти дефинира популярността/известността на претендента като най-съществен фактор. Едва 20% считат, че образованието на претендента е съществена причина, с цел да бъде определен и да влезе във властта. А единствено под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.
През 2018 година болшинството от хората (78%) нямат доверие на политическите партии в страната. Делът на тези, които им имат доверие, е единствено 10%. Едва 4% от интервюираните членуват в политически партии и това е най-ниското маркирано равнище в проучванията до момента, въпреки че в никакъв случай не е било повече от 8% от интервюираните (2015 г.). Доминиращата визия за политическите партии е като за планове, които биват ръководени еднолично от своите ръководители и в които членовете на партиите имат едва или съвсем никакво въздействие върху процеса на взимане на решения.
Значително се усилва делът на хората, които не виждат конкуренция сред политическите партии: през 2015 година делът на тези, които не мислят, че промяната на партиите в ръководството води до смяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 година към този момент е 68%.
Върховенство на закона
Най-острите проблеми у нас са свързани трайно с върховенството на правото. През 2018 година 56% декларират, че нямат доверие в националните съдилища. 58% не са съгласни, че законите у нас са обективни, а 67% не са съгласни, че законите са ясни и разбираеми за жителите. Трима от четирима интервюирани (76%) не са съгласни с изказванието, че законите у нас се ползват еднообразно за всички.
Кризата с върховенството на правото в България визира освен законодателната и правосъдната, само че и изпълнителната власт. Почти половината от интервюираните считат, че държавното управление не работи в границите на закона. Също половината от интервюираните не считат, че съдилищата пречат на държавното управление да нарушава закона, т.е. не мислят, че съдилищата извършват своята съществена конституционна функционалност.
За трите извършени проучвания след 2015 година последователно се усилва делът на хората, които считат, че в случай че им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат обективен правосъден развой. Около половината от хората (51%) са на това мнение спрямо 42% през 2015 година Едва 27% от интервюираните чакат да получат обективен развой, в случай че им се наложи да стигнат до съд.
Медиите
През 2018 година най-голям дял от интервюираните (68%) оповестяват, че се осведомят главно от малкия екран. Втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% споделят, че се осведомят оттова. Само по към 2% се доверяват на радиото или на вестниците.
Анализаторите следят доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани спрямо данните от проучването през 2015 година и 2016 година Делът на интервюираните, които са съгласни с изказванието, че по принцип вестниците у нас са свободни да подлагат на критика държавното управление, се намалява от 56% през 2015 година до 41% през 2018 година, т.е. с 15%.
Обществената оценка за обективността на пресата при положение на закононарушение по висшите етажи на властта е по-скоро отрицателна. През 2018 година едвам 21% от интервюираните са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на уверените в обективността на вестниците спада с 11% сред 2016 и 2018 година
Най-голям дял от интервюираните (53% през 2018 г.) не считат, че вестниците биха съобщили истината по случая, в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение.
Между 2015 и 2018 година подобен растеж бележат и отрицателните оценки за обективността на малките екрани. През 2018 година максимален дял от интервюираните (50%) са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение, малките екрани у нас няма да оповестят истината по случая. Едва 25% от хората считат, че малките екрани биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко спрямо резултатите от 2016 година
Граждански права и народна власт
Анализите демонстрират още, че демокрацията се употребява със забележителна социална поддръжка: максимален дял от жителите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство за страната. В същото време се регистрира последователно ерозиране спрямо резултатите от предходните проучвания и съгласните с това изказване са понижени със 7%.
Значителен дял от интервюираните са уверени, че могат умерено да упражняват гражданските си права, и не се опасяват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се вижда известна накърнимост – всеки пети счита, че може да загуби работата си, в случай че взе участие в митинг или в случай че подлага на критика обществено държавното управление. Не е незначителен делът на тези, които се опасяват, че през идващите 12 м. могат да станат жертва на полицейско принуждение (15%) или на различен тип корист с права от страна на правоохранителните органи, регистрират анализаторите.
29% от хората оповестяват, че през миналата година са правили подаяние за благотворителна акция. Участието в акции, които показват избрана политическа или гражданска позиция, е доста едва: 11% от интервюираните са взели участие през миналата година в подписването на петиции, 9% са работили като доброволци, едвам 7% са отправяли оферти до администрацията, по към 6% са взели участие надлежно в митинг или в акция за протест на избрани артикули или услуги.
От една страна, понижава делът на жителите, които остават пасивни, когато са изправени пред случаи на нарушавания на разпоредбите на публичния живот. Макар през 2006 година всеки трети (или 36%) от интервюираните дава отговор, че не прави нищо, щом някой нарушава разпоредбите и му пречи, през 2018 година делът на пасивните спада до 22%. Второто позитивно развиване е, отчитано от данните, е нарастване на каузи на интервюираните, които гледат на институциите като на средство за разрешаване на своите проблеми: през 2018 година най-значителен дял от хората (43%) оповестяват, че в случай че някой нарушава разпоредбите и им пречи, те подават недоволство в съответната институция. За съпоставяне през 2006 и 2007 година този дял е бил 32–33%.
Между 2006 и 2018 година доста се усилва и делът на хората, които подхващат независими дейности за премахване на нарушаванията: през 2018 година 38% от интервюираните оповестяват, че който някой нарушава разпоредбите и им пречи, те приказват с нарушителя и желаят да престане; с към 10% се усилва и делът на тези, които споделят, че когато е допустимо, сами отстраняват пречката.
Понижава се и доверието в съвсем всички изследвани институции, като най-рязък спад има в доверието в наприветлствените организации (което се намалява с 11 на сто), във висшите учебни заведения – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в държавното управление – с 6%, и даже доверието в Европейски Съюз - с 5%. През 2018 година се следи доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани спрямо данните от проучванията през 2015 година и 2016 година
Това сочи разбор за публичните настройки към демокрацията, върховенството на правото и главните права на индивида през 2018 година на Институт " Отворено общество " – София. Това е третото следващо проучване на института и се основава на данни от три национално представителни поручвания на публичното мнение, последното от които е осъществено през април 2018 година Анкетата е извършена измежду представителна извадка от 1174 души.
Кметът да не е ром, гей или турчин
Анализаторите регистрират още, че макар необятно публикуваното разбиране, че правата на малцинствата в България са предпазени, има трайно открити дискриминационни настройки. В идните през есента на 2019 година локални избори при равни други условия 70% от интервюираните не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е от ромски генезис, 65% не биха дали своят вот за претендент, който е гей/лесбийка, 63% не биха пуснали бюлетина за български жител от турски генезис, а съвсем половината (46%) не биха дали своят вот за възрастен претендент (над 65 години). 29% не биха дали своят вот за човек с увреждане и 11% не биха дали своят вот за жена, която е претендент за кмет.
Недоверие към държавното управление
И през 2018 година проучването открива, че има ясно разминаване сред целите в дневния ред на жителите и на държавното управление: най-значителни групи от хората чакат решение на проблемите с бедността, безработицата и корупцията, а тъкмо във връзка с разрешаването на тези проблеми са най-разпространени отрицателните оценки за работата на държавното управление.
Преобладаващият брой от интервюираните (86%) считат, че държавното управление не се оправя с бедността; 85% – че не се оправя с корупцията; обилни болшинства са на мнение, че държавното управление не се оправя и с другите проблеми, като престъпността, некачественото обучение и некачественото опазване на здравето, а 75% считат, че държавното управление не се оправя с безработицата. Най-висока позитивна оценка държавното управление получава за активността си в образованието (според 21% от интервюираните държавното управление се оправя с казуса с некачественото образование).
Девалвира доверието в институциите и Европейски Съюз
Делът на жителите, които са склонни да се доверят на държавното управление, е 22% и тъкмо толкоз споделят, че имат доверие и в неправителствените организации. При отношението към държавното управление обаче изрично господства недоверието – 67% от интервюираните декларират, че нямат доверие на държавното управление, единствено 9% не могат да преценяват, а 3% оставят въпроса без отговор. Докато при неправителствения бранш недоверието е 30%, само че 33% от интервюираните оповестяват, че не могат да преценяват, и 16% оставят въпроса без отговор.
Доверието в Европейски Съюз остава трайно високо спрямо доверието в националните институции, само че през 2018 година то спада с към 5% по отношение на данните за 2016 година Според анализаторите някои вътрешнополитически диспути през годината, придружени от антиевропейска изразителност и това е повлило на публичните настройки към Европейски Съюз. Най-яркият образец в това отношение беше обвързван с политическите диспути към ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция), която в някои медии беше показана като опасност за обичайните български полезности, се споделя в отчета.
На този декор през 2018 година президентът е единствената институция, при която има изрично повишение на публичното доверие: доверието в него внезапно се повишава (почти с 20% сред 2016 година и 2018 г.).
С връзки и пари до властта
Едно от вероятните пояснения за ниското доверие на жителите в националните институции е обвързвано с необятно публикуваните показа, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, разясняват анализаторите. Според съвсем 70% от интервюираните връзките на претендента са най-важният фактор за достъп до висша държавна служба в България.
Почти половината от хората показват парите/богатството на претендента като най-съществен фактор за достъп до висша държавна служба, а всеки четвърти дефинира популярността/известността на претендента като най-съществен фактор. Едва 20% считат, че образованието на претендента е съществена причина, с цел да бъде определен и да влезе във властта. А единствено под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.
През 2018 година болшинството от хората (78%) нямат доверие на политическите партии в страната. Делът на тези, които им имат доверие, е единствено 10%. Едва 4% от интервюираните членуват в политически партии и това е най-ниското маркирано равнище в проучванията до момента, въпреки че в никакъв случай не е било повече от 8% от интервюираните (2015 г.). Доминиращата визия за политическите партии е като за планове, които биват ръководени еднолично от своите ръководители и в които членовете на партиите имат едва или съвсем никакво въздействие върху процеса на взимане на решения.
Значително се усилва делът на хората, които не виждат конкуренция сред политическите партии: през 2015 година делът на тези, които не мислят, че промяната на партиите в ръководството води до смяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 година към този момент е 68%.
Върховенство на закона
Най-острите проблеми у нас са свързани трайно с върховенството на правото. През 2018 година 56% декларират, че нямат доверие в националните съдилища. 58% не са съгласни, че законите у нас са обективни, а 67% не са съгласни, че законите са ясни и разбираеми за жителите. Трима от четирима интервюирани (76%) не са съгласни с изказванието, че законите у нас се ползват еднообразно за всички.
Кризата с върховенството на правото в България визира освен законодателната и правосъдната, само че и изпълнителната власт. Почти половината от интервюираните считат, че държавното управление не работи в границите на закона. Също половината от интервюираните не считат, че съдилищата пречат на държавното управление да нарушава закона, т.е. не мислят, че съдилищата извършват своята съществена конституционна функционалност.
За трите извършени проучвания след 2015 година последователно се усилва делът на хората, които считат, че в случай че им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат обективен правосъден развой. Около половината от хората (51%) са на това мнение спрямо 42% през 2015 година Едва 27% от интервюираните чакат да получат обективен развой, в случай че им се наложи да стигнат до съд.
Медиите
През 2018 година най-голям дял от интервюираните (68%) оповестяват, че се осведомят главно от малкия екран. Втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% споделят, че се осведомят оттова. Само по към 2% се доверяват на радиото или на вестниците.
Анализаторите следят доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани спрямо данните от проучването през 2015 година и 2016 година Делът на интервюираните, които са съгласни с изказванието, че по принцип вестниците у нас са свободни да подлагат на критика държавното управление, се намалява от 56% през 2015 година до 41% през 2018 година, т.е. с 15%.
Обществената оценка за обективността на пресата при положение на закононарушение по висшите етажи на властта е по-скоро отрицателна. През 2018 година едвам 21% от интервюираните са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на уверените в обективността на вестниците спада с 11% сред 2016 и 2018 година
Най-голям дял от интервюираните (53% през 2018 г.) не считат, че вестниците биха съобщили истината по случая, в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение.
Между 2015 и 2018 година подобен растеж бележат и отрицателните оценки за обективността на малките екрани. През 2018 година максимален дял от интервюираните (50%) са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение, малките екрани у нас няма да оповестят истината по случая. Едва 25% от хората считат, че малките екрани биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко спрямо резултатите от 2016 година
Граждански права и народна власт
Анализите демонстрират още, че демокрацията се употребява със забележителна социална поддръжка: максимален дял от жителите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-хубавата форма на ръководство за страната. В същото време се регистрира последователно ерозиране спрямо резултатите от предходните проучвания и съгласните с това изказване са понижени със 7%.
Значителен дял от интервюираните са уверени, че могат умерено да упражняват гражданските си права, и не се опасяват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се вижда известна накърнимост – всеки пети счита, че може да загуби работата си, в случай че взе участие в митинг или в случай че подлага на критика обществено държавното управление. Не е незначителен делът на тези, които се опасяват, че през идващите 12 м. могат да станат жертва на полицейско принуждение (15%) или на различен тип корист с права от страна на правоохранителните органи, регистрират анализаторите.
29% от хората оповестяват, че през миналата година са правили подаяние за благотворителна акция. Участието в акции, които показват избрана политическа или гражданска позиция, е доста едва: 11% от интервюираните са взели участие през миналата година в подписването на петиции, 9% са работили като доброволци, едвам 7% са отправяли оферти до администрацията, по към 6% са взели участие надлежно в митинг или в акция за протест на избрани артикули или услуги.
От една страна, понижава делът на жителите, които остават пасивни, когато са изправени пред случаи на нарушавания на разпоредбите на публичния живот. Макар през 2006 година всеки трети (или 36%) от интервюираните дава отговор, че не прави нищо, щом някой нарушава разпоредбите и му пречи, през 2018 година делът на пасивните спада до 22%. Второто позитивно развиване е, отчитано от данните, е нарастване на каузи на интервюираните, които гледат на институциите като на средство за разрешаване на своите проблеми: през 2018 година най-значителен дял от хората (43%) оповестяват, че в случай че някой нарушава разпоредбите и им пречи, те подават недоволство в съответната институция. За съпоставяне през 2006 и 2007 година този дял е бил 32–33%.
Между 2006 и 2018 година доста се усилва и делът на хората, които подхващат независими дейности за премахване на нарушаванията: през 2018 година 38% от интервюираните оповестяват, че който някой нарушава разпоредбите и им пречи, те приказват с нарушителя и желаят да престане; с към 10% се усилва и делът на тези, които споделят, че когато е допустимо, сами отстраняват пречката.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ