Само четвърт от работещите в България са синдикално представени
Само 20 - 25% от всички работещи и наети лица в България са синдикални членове, заяви в Стара Загора Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Това е първата от 28 срещи в цялата страна, на които синдикатът ще се среща с представители на наемния труд и фрийлансъри, които нямат посланичество за отбрана на трудовите и осигурителните им права.
На срещата в Стара Загора жители са алармирали, че в старозагорска частна компания събират мобилните телефони на чиновниците на входа . Във военизирано ведомство пък единствената връзка на работещите там са стационарните телефони . На представянето на плана „ Парламент на работеща България ” с изключение на обичайните тематики за неспазване на трудовото законодателство, са се обрисували и две нови тематики. Първата е стресът и насилието на работно място, а втората е регулацията на обществените мрежи в работно и в извънработно време.
Според Пламен Димитров изследвания във фокус групите сочат, че огромните западни компании имат свои регулации за потреблението на обществените мрежи - по кое време и какво може да се разгласяват чиновниците в персоналните си профили в обществените мрежи, до момента в който са на работа. Този внимателен въпрос България даже не бил предмет на законодателството ни, до момента в който във Франция и скандинавските страни са го облекли в законови текстове или като част от груповите трудови контракти. Последни данни сочат, че през работната седмица у нас работещите употребяват обществените мрежи най-често сред 13 и 15 часа.
„ Този въпрос слага благоприятни условия за цензура и основава едностранни правила, които не са контрактувани, а това пък води до стрес на работното място. Важно е да се регламентира и по какъв начин началниците употребяват обществените мрежи по отношение на подчинените си ", сподели Димитров.
„ Парламент на работеща България ” има за цел да направи разбор на събраната информация за нарушаването на трудовите, обществените и гражданските права в България, както и да съветва и поддържа засегнатите физически и заинтригуваните юридически лица, да отбрани ползите и потребностите на трудещите се и да насърчи партньорството и развиването на разговора сред жителите, институциите, синдикалните структури и неправителствения бранш. Другата цел на срещите в регионалните градове е да се построи мрежата „ Работеща България ”. В локални свободни мрежи служащите и чиновниците даже без да са синдикални членове да могат да слагат претенции, да показват отзиви или да вършат рекомендации. " Важно е да предложим решения по проблематичните тематики и да се чува гласа на неорганизираните в синдикални организации български служащи ”, съобщи още водачът на КНСБ Пламен Димитров.
Проектът „ Парламент на работеща България ” ще се осъществя до началото на януари 2020 година и е на стойност съвсем 84 хиляди лв.. Финансира се от Оперативна стратегия " Добро ръководство ".
На срещата в Стара Загора жители са алармирали, че в старозагорска частна компания събират мобилните телефони на чиновниците на входа . Във военизирано ведомство пък единствената връзка на работещите там са стационарните телефони . На представянето на плана „ Парламент на работеща България ” с изключение на обичайните тематики за неспазване на трудовото законодателство, са се обрисували и две нови тематики. Първата е стресът и насилието на работно място, а втората е регулацията на обществените мрежи в работно и в извънработно време.
Според Пламен Димитров изследвания във фокус групите сочат, че огромните западни компании имат свои регулации за потреблението на обществените мрежи - по кое време и какво може да се разгласяват чиновниците в персоналните си профили в обществените мрежи, до момента в който са на работа. Този внимателен въпрос България даже не бил предмет на законодателството ни, до момента в който във Франция и скандинавските страни са го облекли в законови текстове или като част от груповите трудови контракти. Последни данни сочат, че през работната седмица у нас работещите употребяват обществените мрежи най-често сред 13 и 15 часа.
„ Този въпрос слага благоприятни условия за цензура и основава едностранни правила, които не са контрактувани, а това пък води до стрес на работното място. Важно е да се регламентира и по какъв начин началниците употребяват обществените мрежи по отношение на подчинените си ", сподели Димитров.
„ Парламент на работеща България ” има за цел да направи разбор на събраната информация за нарушаването на трудовите, обществените и гражданските права в България, както и да съветва и поддържа засегнатите физически и заинтригуваните юридически лица, да отбрани ползите и потребностите на трудещите се и да насърчи партньорството и развиването на разговора сред жителите, институциите, синдикалните структури и неправителствения бранш. Другата цел на срещите в регионалните градове е да се построи мрежата „ Работеща България ”. В локални свободни мрежи служащите и чиновниците даже без да са синдикални членове да могат да слагат претенции, да показват отзиви или да вършат рекомендации. " Важно е да предложим решения по проблематичните тематики и да се чува гласа на неорганизираните в синдикални организации български служащи ”, съобщи още водачът на КНСБ Пламен Димитров.
Проектът „ Парламент на работеща България ” ще се осъществя до началото на януари 2020 година и е на стойност съвсем 84 хиляди лв.. Финансира се от Оперативна стратегия " Добро ръководство ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ