74% от българите усещат покачване на цените
Само 2% виждат понижение на цените, до момента в който най-възрастните са най-песимистични
Българите не престават да виждат в Европейския съюз и европейските страни най-близките си интернационалните сътрудници, до момента в който отношението им към Съединени американски щати и Русия остава по-скоро отрицателно. Същевременно голямото болшинство от хората усеща нарастване на цените, а за пожарите през лятото българите упрекват на първо място личната си немарливост, демонстрира ново национално представително изследване на социологическа организация " Мяра ".
Изследването, извършено " лице в лице " с таблети сред 31 юли и 8 август измежду 801 пълнолетни жители, разкрива, че Европейският съюз се радва на позитивно отношение измежду 64,9% от българите при единствено 21,3% отрицателни оценки. Германия получава сходна поддръжка - 61,2% позитивни против 25,2% негативни отзиви, а Франция събира 54,1% положителни оценки при 28,9% отрицателни.
" Българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка ", разясняват от организацията, учредена от политолога Първан Симеонов.
Дори Англия, която към този момент не е член на Европейски Съюз, получава по-скоро позитивни оценки - 51,3% против 31,2% отрицателни. НАТО балансира с 38,7% позитивно и 41,9% негативно отношение, до момента в който Съединени американски щати и Русия имат съвсем идентични отрицателни резултати - надлежно 32,5% позитивни против 49,6% негативни за Америка и 31,2% против 49,7% за Русия.
Украйна - " съпътстваща жертва "
Самата Украйна получава едвам 24,7% позитивни оценки при 55,1% отрицателни, което социолозите дефинират като превръщането ѝ в " съпътстваща жертва " в съзнанието на българите. Отношението към страната е близо до това към Русия, чиито равнища спаднаха след началото на нашествието.
Масово чувство за повишаване
Що се отнася до икономическата обстановка, картината е безапелационна - 73,9% от българите декларират, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите. Само 2% виждат понижение, а 17,3% не виждат смяна.
Усещането за повишаване е най-силно измежду възрастните хора и остава доста даже измежду последователите на ръководещите партии, означават от " Мяра ".
Самокритичност за пожарите
В сезона на пожарите 63% от българите заявяват позитивно отношение към работата на пожарната, при 21,2% отрицателни оценки. Същевременно обаче 57,3% считат, че институциите не вършат оптимално вероятното за справяне със обстановката, при 31,9%, които правят оценка напъните им като задоволителни.
Най-интересни са данните за аргументите за пожарите. Цели 87,8% от българите показват човешката немарливост като главен фактор, 84,6% - умишлените палежи, 68,3% - естествените фактори като горещини и ветрове, а 45,5% - незадоволителната грижа от институциите.
" За българите не слабостите на институциите са били решаващи за тежката обстановка с пожарите. Решаваща очевидно е била нашата небрежност или преднамереност като членове на обществото ", обобщават социолозите.
Проучването е част от самостоятелната изследователска стратегия на организация " Мяра " и има оптимално общоприетоо отклоняване ±3,5 при 50% дялове, като 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Българите не престават да виждат в Европейския съюз и европейските страни най-близките си интернационалните сътрудници, до момента в който отношението им към Съединени американски щати и Русия остава по-скоро отрицателно. Същевременно голямото болшинство от хората усеща нарастване на цените, а за пожарите през лятото българите упрекват на първо място личната си немарливост, демонстрира ново национално представително изследване на социологическа организация " Мяра ".
Изследването, извършено " лице в лице " с таблети сред 31 юли и 8 август измежду 801 пълнолетни жители, разкрива, че Европейският съюз се радва на позитивно отношение измежду 64,9% от българите при единствено 21,3% отрицателни оценки. Германия получава сходна поддръжка - 61,2% позитивни против 25,2% негативни отзиви, а Франция събира 54,1% положителни оценки при 28,9% отрицателни.
" Българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка ", разясняват от организацията, учредена от политолога Първан Симеонов.
Дори Англия, която към този момент не е член на Европейски Съюз, получава по-скоро позитивни оценки - 51,3% против 31,2% отрицателни. НАТО балансира с 38,7% позитивно и 41,9% негативно отношение, до момента в който Съединени американски щати и Русия имат съвсем идентични отрицателни резултати - надлежно 32,5% позитивни против 49,6% негативни за Америка и 31,2% против 49,7% за Русия.
Украйна - " съпътстваща жертва "
Самата Украйна получава едвам 24,7% позитивни оценки при 55,1% отрицателни, което социолозите дефинират като превръщането ѝ в " съпътстваща жертва " в съзнанието на българите. Отношението към страната е близо до това към Русия, чиито равнища спаднаха след началото на нашествието.
Масово чувство за повишаване
Що се отнася до икономическата обстановка, картината е безапелационна - 73,9% от българите декларират, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите. Само 2% виждат понижение, а 17,3% не виждат смяна.
Усещането за повишаване е най-силно измежду възрастните хора и остава доста даже измежду последователите на ръководещите партии, означават от " Мяра ".
Самокритичност за пожарите
В сезона на пожарите 63% от българите заявяват позитивно отношение към работата на пожарната, при 21,2% отрицателни оценки. Същевременно обаче 57,3% считат, че институциите не вършат оптимално вероятното за справяне със обстановката, при 31,9%, които правят оценка напъните им като задоволителни.
Най-интересни са данните за аргументите за пожарите. Цели 87,8% от българите показват човешката немарливост като главен фактор, 84,6% - умишлените палежи, 68,3% - естествените фактори като горещини и ветрове, а 45,5% - незадоволителната грижа от институциите.
" За българите не слабостите на институциите са били решаващи за тежката обстановка с пожарите. Решаваща очевидно е била нашата небрежност или преднамереност като членове на обществото ", обобщават социолозите.
Проучването е част от самостоятелната изследователска стратегия на организация " Мяра " и има оптимално общоприетоо отклоняване ±3,5 при 50% дялове, като 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ