Университетските психиатрични клиники от 1 януари не са получавали пари
Само 2% от здравния бюджет на България се отделя за психологично здраве . Това съобщи проф. доктор Георги Ончев, завеждащ поделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница по време на полемика " Психиатрията - изоставеното дете на българското опазване на здравето ", извършена в Българска телеграфна агенция.
Парите за психологично здраве са най-малкото, от най-малкото на най-малкото - това е троен алгоритъм, сподели той и даде образец, че алгоритъм три от 1000 прави 10. Ние не в пъти сме разнообразни (от другите европейски страни - б.р.), само че в пъти с нули. Университетските клиники от 1 януари не са получавали пари за осъществяваната помощ поради смяна в една разпоредба . За да може чиновническия уред да преведе тази разпоредба със счетоводния минават четири месеца. Парите за обществена рехабилитация отпадат, съобщи проф. Ончев.
По думите му парите не са главното. Според него стигмата към психологично болните към този момент не е толкоз огромна в обществото, колкото от страна на институциите към пациентите. " Стигмата измежду общата популация не е толкоз висока, стигмата е висока при институциите . Те са длъжници на това обслужване, трябват и здравни политики. Дълги години в Министерството на здравеопазването нямаше човек, който дава отговор за психологичното здраве. Ние сме жертва на чиновническия пролетариат съгласно спомените на Иван Ев. Гешов ", съобщи проф. Ончев.
В цяла България има 11 държавни психиатрични лечебни заведения и 12 центрове за психологично здраве . Те се финансират по друг метод, съобщи проф. Маринов. Дневните центрове са алегоричен брой. Само 0,33% от хората с психологични болести могат да употребяват дневните центрове, демонстрират калкулации.
Последни данни сочат, че 2% от общите разноски за лекуване се заделят за психологично здраве , те са незадоволителни, даже не служат за оцеляване, те служат за поддържане на клиничната гибел, в която се намира психиатрията, обявиха психиатрите.
Всички участници бяха единомислещи, че изискванията в лечебните заведения постоянно са ужасяващи. " Бивши хранилища и някогашни лечебни заведения може да има, само че някогашни хора няма ", гласи обръщението на проф. Цветослава Гълъбова.
Освен мизерният бюджет, който се отделя за психиатричното здраве в страната ни, лимитираният брой профилирани лечебници, малко са и психиатрите. Средна възраст на психиатрите в страната е 50 години, отиваме към дъното, сподели проф. Маринов. 15-20 души годишно са специализиращите психиатри, което не може да запълни дупката , която ще остане след години, предвижда проф. Маринов. Броят на психиатри на глава от популацията е най-нисък спрямо Европейски Съюз.
Проф. Маринов подчертава на казуса, че възрастовите психиатри нямат право да лекуват деца. Същевременно такива експерти няма в Северозападна, в Югозападна България, в Родопите. Това демонстрира отвод от лекуване. Кой да лекува болните деца там, запитаха реторично лекарите.
Психиатрите запитаха и по какъв начин да се разпредели месечната интеграционна добавка от 11,25 лева ., която е предопределена за храна и за медикаменти - какъв брой да отиват за храна и какъв брой за медикаменти.
Според Любомир Сирков - обществената интеграция на психологично болните би трябвало да става посредством основаване на работна среда. Да се приказва за работни часове, не за работно място и да се обезпечава надомната работа като опция за хората с психологични проблеми.
Калина Бакалова - братовчедка, която е и настойник, изясни, че хората под забраняване са оставени единствено на своите настойници . От тяхната почтеност зависи имотното, прочувственото, психическото и общественото положение на психологично болните.
Хората с психологични болести имат потребност от дневен център, а не от услуга в дома. При дневен център един психолог може да даде помощ на повече хора. Това са заболели хора, които изискват грижи, а не принуда, стана ясно по време на полемиката.
80% от клошарите са и психологично заболели. Те не са в институциите, нямат и фамилии . Какви действителни ограничения може да вземе страната, запитаха по време на полемиката. От 5 психологично заболели 4 не търсят лекуване. За да се социализира един човек, той би трябвало да бъде признат в социума. Самото общество да е по-толерантно и подкрепящо. Обществото е коравосърдечно към хората, които имат тежки проблеми. Смяната на нрав става с обучение, с медии, обявиха психолози и психиатри.
Като допустимо решение бе препоръчана концепцията в обществените служби към общините да се обучат фрагменти, които наблюдават обособения случай. Той би трябвало да знае бездомните, хората с тежките болести. Към общините да се обучат хора, които да работят с психологично заболели.
Елка Божкова, клиничен психолог в Александровска болница, прикани: " Уважаеми ръководещи, пробвайте да се погрижите за хора - страдащи и изоставени хора, и тогава ще разберете какво в действителност е задоволство ". Според нея парите би трябвало да се дават за действия, за хора, които да се занимават с пациентите.
Според Нигяр Джафер, зам.-председател на 44-то национално заседание, въпросът не е единствено във финансирането . " То е значителен проблем ", призна депутатът. " Трябва да се даде сметка, че няма страна в Европейски Съюз, която да отделя толкоз малко за своите жители, без значение от какво боледуват те. Отделят се стотинки за медикаменти в стационарите ", сподели Джафер.
Трябва да се трансформират изискванията за трудова рехабилитация и отношението на обществото и на институциите. Борбата със стигмата би трябвало да се бори. Не може медиите да обръщат внимание единствено тогава, когато някой болен стане публично забавен. България не може да се прави, че тези хора и тези проблеми не съществуват. Това е контрапродуктивно, добави националният представител.
Парите за психологично здраве са най-малкото, от най-малкото на най-малкото - това е троен алгоритъм, сподели той и даде образец, че алгоритъм три от 1000 прави 10. Ние не в пъти сме разнообразни (от другите европейски страни - б.р.), само че в пъти с нули. Университетските клиники от 1 януари не са получавали пари за осъществяваната помощ поради смяна в една разпоредба . За да може чиновническия уред да преведе тази разпоредба със счетоводния минават четири месеца. Парите за обществена рехабилитация отпадат, съобщи проф. Ончев.
По думите му парите не са главното. Според него стигмата към психологично болните към този момент не е толкоз огромна в обществото, колкото от страна на институциите към пациентите. " Стигмата измежду общата популация не е толкоз висока, стигмата е висока при институциите . Те са длъжници на това обслужване, трябват и здравни политики. Дълги години в Министерството на здравеопазването нямаше човек, който дава отговор за психологичното здраве. Ние сме жертва на чиновническия пролетариат съгласно спомените на Иван Ев. Гешов ", съобщи проф. Ончев.
В цяла България има 11 държавни психиатрични лечебни заведения и 12 центрове за психологично здраве . Те се финансират по друг метод, съобщи проф. Маринов. Дневните центрове са алегоричен брой. Само 0,33% от хората с психологични болести могат да употребяват дневните центрове, демонстрират калкулации.
Последни данни сочат, че 2% от общите разноски за лекуване се заделят за психологично здраве , те са незадоволителни, даже не служат за оцеляване, те служат за поддържане на клиничната гибел, в която се намира психиатрията, обявиха психиатрите.
Всички участници бяха единомислещи, че изискванията в лечебните заведения постоянно са ужасяващи. " Бивши хранилища и някогашни лечебни заведения може да има, само че някогашни хора няма ", гласи обръщението на проф. Цветослава Гълъбова.
Освен мизерният бюджет, който се отделя за психиатричното здраве в страната ни, лимитираният брой профилирани лечебници, малко са и психиатрите. Средна възраст на психиатрите в страната е 50 години, отиваме към дъното, сподели проф. Маринов. 15-20 души годишно са специализиращите психиатри, което не може да запълни дупката , която ще остане след години, предвижда проф. Маринов. Броят на психиатри на глава от популацията е най-нисък спрямо Европейски Съюз.
Проф. Маринов подчертава на казуса, че възрастовите психиатри нямат право да лекуват деца. Същевременно такива експерти няма в Северозападна, в Югозападна България, в Родопите. Това демонстрира отвод от лекуване. Кой да лекува болните деца там, запитаха реторично лекарите.
Психиатрите запитаха и по какъв начин да се разпредели месечната интеграционна добавка от 11,25 лева ., която е предопределена за храна и за медикаменти - какъв брой да отиват за храна и какъв брой за медикаменти.
Според Любомир Сирков - обществената интеграция на психологично болните би трябвало да става посредством основаване на работна среда. Да се приказва за работни часове, не за работно място и да се обезпечава надомната работа като опция за хората с психологични проблеми.
Калина Бакалова - братовчедка, която е и настойник, изясни, че хората под забраняване са оставени единствено на своите настойници . От тяхната почтеност зависи имотното, прочувственото, психическото и общественото положение на психологично болните.
Хората с психологични болести имат потребност от дневен център, а не от услуга в дома. При дневен център един психолог може да даде помощ на повече хора. Това са заболели хора, които изискват грижи, а не принуда, стана ясно по време на полемиката.
80% от клошарите са и психологично заболели. Те не са в институциите, нямат и фамилии . Какви действителни ограничения може да вземе страната, запитаха по време на полемиката. От 5 психологично заболели 4 не търсят лекуване. За да се социализира един човек, той би трябвало да бъде признат в социума. Самото общество да е по-толерантно и подкрепящо. Обществото е коравосърдечно към хората, които имат тежки проблеми. Смяната на нрав става с обучение, с медии, обявиха психолози и психиатри.
Като допустимо решение бе препоръчана концепцията в обществените служби към общините да се обучат фрагменти, които наблюдават обособения случай. Той би трябвало да знае бездомните, хората с тежките болести. Към общините да се обучат хора, които да работят с психологично заболели.
Елка Божкова, клиничен психолог в Александровска болница, прикани: " Уважаеми ръководещи, пробвайте да се погрижите за хора - страдащи и изоставени хора, и тогава ще разберете какво в действителност е задоволство ". Според нея парите би трябвало да се дават за действия, за хора, които да се занимават с пациентите.
Според Нигяр Джафер, зам.-председател на 44-то национално заседание, въпросът не е единствено във финансирането . " То е значителен проблем ", призна депутатът. " Трябва да се даде сметка, че няма страна в Европейски Съюз, която да отделя толкоз малко за своите жители, без значение от какво боледуват те. Отделят се стотинки за медикаменти в стационарите ", сподели Джафер.
Трябва да се трансформират изискванията за трудова рехабилитация и отношението на обществото и на институциите. Борбата със стигмата би трябвало да се бори. Не може медиите да обръщат внимание единствено тогава, когато някой болен стане публично забавен. България не може да се прави, че тези хора и тези проблеми не съществуват. Това е контрапродуктивно, добави националният представител.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ