Само 2% от участниците в проучването спортуват всеки ден. Няколко

Само 2% от участниците в изследването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, демонстрира още изследването. Мнозинството от българите – 55%, не спортуват въобще. Близо 60% от спортуващите споделят, че го вършат за здраве. Хората, които не спортуват, посочат, че не го вършат поради възрастта си, болести липса на време и липса на мотивация.

На въпрос дали съблюдават диети 77% споделят, че не са спазвали диета, а 3% дават отговор, че постоянно употребяват артикули, добавки или медикаменти за намаляване. Добавки или медикаменти за намаляване случайно употребяват 15% от запитаните.

Малко хора съблюдават режими на хранене, предложени от лекари, а главно информацията за храненето получават от другари или онлайн, сподели Веселка Дулева, шеф на отдел „ Храни и хранене “ към дирекция „ Обществено здраве и здравен риск “ в Националния център по публично здраве и разбори. По думите ѝ би трябвало да се намерения по какъв начин хората биха могли елементарно да се съветват с лекари експерти по диететика.

На база на изследване, което от Центъра вършим със Световната здравна организация от 2008 година до 2023 година, в което са изследвани над 16 хиляди първокласници в България по метода „ лице в лице “ с деца, с родители и с учители, демонстрира, че България промени обстановката, в която децата ни порастват, сподели още той.

През 2008 година с по-висок условен дял на затлъстяване бяха деца от фамилии с висок социално-икономически статус, само че през 2023 година към този момент не е по този начин и затлъстяването се среща измежду фамилии с невисок социално-икономически статус. По думите й изненадата от данните е, че по-неблагоприятен антропометричен статус и хранителен модел имат децата от селските региони. Солта, захарта, модифицираните меса са рисков хранителен фактор, уточни още проф. Дулева и обърна внимание, че въвеждането на здравно обучение в учебните заведения за децата 1-12 клас към момента няма триумф.