Само 1 от 4 с бърз кредит е теглил нов

Само 1 от 4 с бърз заем е теглил нов заем, с цел да погаси остарял
Бързите заеми са част от финансовото държание на към една четвърт от българите, само че необятно публикуваното мнение, че хората всеобщо изпадат в серпантина от заеми, не се удостоверява от данните. Само един от четирима
консуматори на бързи заеми в миналото е теглил нов заем, с цел да погаси остарял.
Това демонстрира вторият отчет за пазара на микрокредитиране у нас, оповестен от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Данните са събрани от проучвателен център „ Тренд “ посредством национално представително изследване измежду ползвателите на бързи заеми.
Всеки четвърти българин е употребил бърз заем
Според изследването към 24% от българите са взимали най-малко един път бърз заем през живота си. Въпреки това множеството консуматори не се трансформират в постоянни клиенти на сходни услуги.

Данните демонстрират, че 84% от хората, които са теглили бърз заем, са взимали най-вече до три заема. Това значи, че за огромна част от клиентите сходно финансиране е еднократно или рядко решение при съответна потребност.

Размерът на заемите също остава относително дребен. Близо три четвърти от всички бързи заеми са в диапазона сред 500 и 2000 лв..

Повечето не влизат в серпантина на задлъжняване

Една от постоянно срещаните рецензии към бранша е, че потребителите попадат в цикъл от заеми. Данните от изследването обаче демонстрират по-различна картина.

На 74% от клиентите в никакъв случай не им се е случвало да вземат нов заем, с цел да покрият остарял. Само към една четвърт признават, че са прибягвали до сходна процедура.
Основно за поправки, техника и здравни разноски
Бързите заеми най-често се употребяват за съответни потребителски потребности. Най-разпространените аргументи за изтегляне на заем са ремонтни действия в дома и покупка на техника.

Според създателите на проучването се следи и наклонност към по-често потребление на сходни заеми за покриване на разноски за здраве.

Това демонстрира, че микрокредитите не се употребяват единствено от обществено уязвими групи, а и от хора, които имат потребност от бързо финансиране за съответни разноски.
Доверието е високо, само че инспекциите – необичайност
Проучването демонстрира, че клиентите имат високо декларативно доверие към фирмите за небанково кредитиране, само че постоянно не ревизират детайлно изискванията.

Само 30% от потребителите ревизират дали компанията, от която взимат заем, е вписана в регистъра на Българската национална банка. Над половината признават, че не са осведомени с евентуалните опасности при сходни заеми.
Част от клиентите подписват контракти без да четат
Най-големият риск съгласно разбора остава незадоволителната осведоменост на потребителите.

44% от клиентите признават, че са прочели единствено най-важните клаузи в контракта си за заем, а към 10% споделят, че са подписали без да го четат въобще.

Точно тази група е най-уязвима към неподходящи условия или нерегламентирани кредитори, предизвестяват специалистите.

В същото време 91% от интервюираните споделят, че преди подписването представител на кредитната компания им е обяснил изискванията по контракта.
Четвърт от българите употребяват микрокредитиране
Изводът от проучването е, че небанковите финансови услуги към този момент са част от всекидневието на забележителна част от хората.

Около една четвърт от българите употребяват бързите заеми като допълващ инструмент за финансиране на разнообразни разноски – от поправки и техника до здравни потребности и други непредвидени заплащания.