Само 0,1% от гръцките териториални води в момента са адекватно

Само 0,1% от гръцките териториални води сега са съответно предпазени от несъразмерен лов на риба и други увреждащи околната среда действия, съгласно отчет на интернационалната организация Pristine Seas, възложен предишния месец на премиера Кириакос Мицотакис, написа Екатемарини.

Въпреки това, в случай че Гърция реши да отбрани прецизно даже 5% от своите морета, с първична инвестиция от 62 милиона евро и спомагателни годишни разноски от 55 милиона евро, тя може да възвърне инвестицията в границите на четири години единствено от развиването на водолазния туризъм – без като се вземат поради непосредствените резултати върху възобновяване на рибните ресурси и морското биоразнообразие.

Целта на отчета е да поддържа научно и политически да насърчи гръцкото държавно управление да последва образеца на други средиземноморски страни като Испания, Франция, Италия и Турция, които са оповестили предпазени морски зони с измерими резултати. Поводът за правенето на отчета беше известието на Мицотакис на Световния природозащитен конгрес на Международния съюз за запазване на природата (IUCN) в Марсилия през септември 2021 година, че неговото държавно управление ще разшири предпазените морски зони от 22% на 30% от моретата на страната до 2030 година

Pristine Seas, световна самодейност, основана от National Geographic Society за основаване на предпазени морски зони, се свърза с гръцкото държавно управление и предложи научна поддръжка за плана.

Както се показва в отчета, моретата на Гърция са съществено изтощени от човешката активност (основно несъразмерен риболов) и резултата от изменението на климата (повишаване на температурата и инвазивни видове). Прекомерният улов е понижил рибните ресурси в моретата на страната с 50% от 90-те години на предишния век и макар че Гърция има най-дългата брегова линия в Средиземно море, гмуркащият туризъм изостава доста от страни като Франция и Испания, тъкмо тъй като водите й са небогати на морски живот. „ Общата политика в региона на рибарството и неприятната политика за ръководство на рибарството в Гърция не съумяха да извърнат изчерпването на рибните ресурси. Напротив, потвърдено е, че морските предпазени зони в Средиземно море спомагат за възобновяване на морския живот и екосистемните услуги, основават нови работни места, предизвикват локалния лов на риба и облагодетелстват локалните общности посредством екотуризъм “, се прибавя в отчета.

Както беше посочено, почти 5% от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гърция има някаква форма на предпазен статут; тази отбрана обаче е единствено на хартия. Само 0,1% от ИИЗ е уместно предпазена от свръхулов и други действия. Предложението на Pristine Seas сочи тъкмо в тази посока: „ Предлагаме просто решение, тъй че Гърция да може бързо да способства за задачата 30×30 (защита на 30% от моретата до 2030 г.) и да усили цената на своите морета: да преобразува зони, които имат някаква форма на отбрана в зони на строга отбрана. “

Интересното е, че като първи резултат от организацията показват усилването на водолазния туризъм. Възстановяването на морския живот в строго предпазени зони ще притегли гмуркачи от чужбина, ще помогне за основаването на нови центрове за гмуркане (от 124 днес) и ще усили работните места, свързани с гмуркането, с 300% и приходите с 400% (от 82 милиона евро през днешния ден на 312 милиона евро). Освен това в добре ръководените предпазени зони увеличените рибни ресурси ще подобрят заетостта и приходите на локалните риболовци. „ Най-лошият зложелател на риболова е свръхуловът, а не предпазените зони “, се отбелязва в отчета.